Кларк Гейбъл
Автор: Амос

Hail to the King of Hollywood!

     Здравейте, уважаеми читатели! С вас отново е очерталият се вече за редовен профайлър Амос. Пък рубриката от своя страна се очертава за момента да бъде посвещавана на холивудските легенди (няма как да е иначе, щом е в моите ръце). След Богарт дойде ред на Кларк Гейбъл – човекът, актьорът, звездата на MGM, Кралят на Холивуд от 30-те и 40-те години на ХХ век, разбивачът на женски сърца, примерът за подражание на мъжете, легендата. Да видим сега откъде се взе всичко това...
     Роденият на 1 февруари 1901 г. в Охайо син на работник на петролна платформа отначало въобще не прилича на звезден материал, дори напротив. Без някакво специално образование, без пари, с хулигански вид и с развалени зъби, Гейбъл не притежава нищо изключително в себе си, освен едно – амбиция. А както ще покаже историята, понякога и това е достатъчно. На 21-вия си рожден ден той решава, че повече не му се остава на вмирисаните петролни платформи, които мрази до дъното на душата си, страхувайки се че животът му ще мине там, както този на баща му. Взима малкото средства, които притежава, и заминава.
     Провървява му – под крилото си го взима актрисата Джоузефин Дилън, която го учи на правоговор и актьорско майсторство. Освен това плаща да му оправят зъбите. Женят се през 1924 г. – това е първият от няколкото брака на Гейбъл. Този съюз не продължава дълго, но плодовете от него са очевидни – младият актьор вече има забележими участия в театрални постановки (някои от които на Бродуей) и третостепенни филмови роли.
     През 1930 г., след като е отхвърлен от няколко студия заради леко щръкналите си уши, Гейбъл най-сетне получава мечтания договор с Metro-Goldwyn-Mayer, където ще остане през следващите 24 години. Първата му забележителна роля там е партньорството му с Джоан Крофърд в Dance, Fools, Dance (1931), последвана от A Free Soul (1931) с Норма Шиърър и Лайънъл Баримор. Публиката го харесва и в двата филма, а през следващата година започва и да го обожава след появата му в Red Dust (1932), където любовният триъгълник между него, Джийн Харлоу и Мери Астър възпламенява задушния, сух и мистериозен Индокитай. И ето, Гейбъл вече е звезда, при това една от най-горещите. Започва и да се държи като такъв, настоявайки за по-добро отношение от страна на MGM, както и за по-разнообразни роли. Като наказание Луи Б. Майер, който никак не обичал някой да му се меси в работата, го отстъпва за един филм на сравнително малкото тогава студио Columbia. Наказанието обаче приема съвсем неочакван обрат...

     Филмът на Columbia се нарича It Happened One Night (1934) и е режисиран от единствената голяма звезда на студиото – режисьорът Франк Капра, който освен Гейбъл успява да си осигури и услугите на Клодет Колбер от Paramount. Успехът на филма е меко казано феноменален – седмици наред посещаемостта в кината не намалява (много над обичайното време), печели за първи път в историята петте главни Оскара (филм, режисьор, сценарий, актьор, актриса), помага на Columbia да си стъпи на краката и да влезе в лигата на големите студия, създава нов жанр – screwball-комедията1 – и дори вдъхновява раждането на един друг легендарен образ – този на Бъгс Бъни.
     А за Гейбъл вече няма прегради. Всичките му филми до края на десетилетието (с изключение на един) са хитове, особено легендарния Mutiny On The Bounty (1935) и общите участия с Джийн Харлоу. Вече всички знаят кой е Краля на Холивуд. Спенсър Трейси, друг велик актьор и близък приятел на Гейбъл, често се шегува с него по тоя повод. Но не оспорва титлата.
     Годината вече е 1939 и в живота на Кларк Гейбъл са на път да се случат две много важни събития. Първото е, че след няколкото неуспешни брака, той най-сетне намира любовта на живота си в лицето на Карол Ломбард и се жени за нея. А второто...
     В края на 30-те цяла Америка чете, обсъжда и се вълнува от един роман за Севера и Юга, за любовта, трагедията, лоялността, промяната и загубата. Естествено замислена е и филмова версия. Продуцентът Дейвид О. Селзник откупува правата за безпрецедентна до тогава сума и започва усилено да търси подходяща актриса за главната женска роля. Колкото до главната мъжка, изборът му от самото начало се спира на единствения човек, който според него може да я пресъздаде на големия екран. Краля.

Може би вече сте се досетили, че става дума за Gone With The Wind (1939), известен у нас като Отнесени от вихъра. Ако не сте поне чували за този филм, значи вероятно току-що пристигате на планетата Земя от далечна галактика, или пък просто живеете в някое паралелно измерение, където понятието "обща култура" се използва за наименование на особено оранжев сорт тикви. Но стига глупости, да поговорим за филма.
     Разбира се, той е суперпродукция. Селзник е перфекционист, а и ситуацията не му позволява да изневери на тази своя известна черта – просто книгата е твърде позната и обичана, което означава, че филмът ще се гледа под лупа от безбройните почитатели на романа на Маргарет Мичъл. Две години отнема само изборът на актриса за ролята на Скарлет О’Хара. Всеки детайл от продукцията се изпипва до най-дребната подробност. Снимките започват, но Селзник не е доволен. Сменя режисьора, добрия си приятел Джордж Кюкор. На негово място идва Виктор Флеминг, току-що приключил снимките на The Wizard Of Oz (1939). Дори самият Селзник режисира малки части от лентата, на които специално държи. Първата заснета сцена е и една от най-знаменитите не само за филма, а и за киното като цяло – пожарът в Атланта. Мащабната му възстановка и блестящите цветове на Technicolor правят гледката незабравима и силно въздействаща дори днес, в преситените ни от специални ефекти очи. Разбира се, пожарът е само едно от стотиците забележителни неща в този филм.

     Всички участници в създаването на близо четиричасовия епос работят усилено, понякога до пълно изтощение, седмици наред. В резултат се получава филм, който и до днес (67 години след излизането си!) е широко популярен и обичан. Според мен само този факт говори повече от всякакви суперлативи. Още на премиерата си филмът помита страната – стотици хиляди хора идват в Атланта, където е първата прожекция, само за да видят звездите на продукцията, най-вече Вивиан Лий и Кларк Гейбъл. В годините след това лентата на няколко пъти се завръща триумфално на големия екран и се превръща в най-касовият филм на всички времена (изчислено според инфлацията). От Гинес пресмятат, че до 2005 г. приходите му възлизат на близо 4 млрд. долара. Печели и 8 от 13-те Оскара, за които е номиниран.
     Статутът на Гейбъл като Крал на Холивуд отново е затвърден, и то как! Но за съжаление нещата са на път да се променят, и то не към по-добро. Годината е 1942, в Европа бушува война и звездите на фабриката за мечти се ангажират с различни спомагателни дейности, свързани с нея. На връщане от една обиколка за прокламиране на военни бонове, самолетът на Карол Ломбард катастрофира и тя загива. Загубил любовта на живота си, Гейбъл е съкрушен. Скоро след това той се записва в армията, за да се опита да преодолее мъката си. В продължение на три години, до края на войната, той е далеч от Холивуд – снима тренировъчни и документални филми за армията, участва и в няколко въздушни боя. А Хитлер обявява голяма награда за всеки, който успее да му докара Кларк Гейбъл жив. За щастие не му се налага да даде наградата.
     Войната свършва и Гейбъл се завръща в Холивуд. Но нещата са се променили. Повечето филми, които снима по това време в MGM, са разочарования. Един от по-успешните е римейкът на Red Dust (1932) – Mogambo (1953) с Грейс Кели, Ава Гарднър и отново влезлият в ролята си отпреди 20 години Кларк Гейбъл. Упадъкът на студийната системa2 и на Холивуд като цяло обаче вече е започнал. През 1954 г. финансово притеснените MGM решават, че вече не могат да си позволят високата заплата на Гейбъл и се отказват от услугите му. Връчват му малко обезщетение и по едно копие от филмите с негово участие (за копието на Могамбо дори го карат да си плати, защото е цветно) и го изпращат по живо, по здраво. По ирония на съдбата последният му филм за студиото носи ироничното заглавие Betrayed (1954).      Вече свободен агент, през следващите години Гейбъл продължава кариерата си в киното с променлив успех. Като най-значими от този период се открояват Run Silent, Run Deep (1958) – страхотен подводничарски трилър с участието на Бърт Ланкастър – и Teacher’s Pet (1958) с участието на любимката на Америка – Дорис Дей.

     През 1960 г. Гейбъл се съгласява да участва в The Misfits (1961) – модерен уестърн на режисьора Джон Хюстън, с участието на Мерилин Монро и Монтгомъри Клифт. Снимките на филма са съпътствани от множество перипетии и неприятности. Кралят обаче както винаги дава всичко от себе си, дори изпълнява сам част от каскадите си. За него, както и за Монро, това ще се окаже последният филм. Два дни след края на снимките Гейбъл получава сърдечен удар и скоро след това умира, без да види готовия филм и единствения си син, който се ражда само няколко седмици по-късно. В деня след смъртта на Кларк Гейбъл повечето американски вестници излизат с еднакво заглавие на първите си страници: "Кралят е мъртъв".
     Наследството му обаче е живо. Благодарение на съвременните технологии имаме възможност и днес да се наслаждаваме на класическите филми от онова златно време. За щастие правата за старите заглавия на MGM днес са в ръцете на Warner, които са водещото студио в областта на опазването, реставрирането и издаването на DVD на класически филми. Благодарение на техните усилия днес Отнесени от вихъра е възстановен от оригиналните кино-елементи, дигитално ремастериран и изглежда по-добре дори от първоначалните копия от 1939 г. А малко по-късно тази година се очаква да излезе Clark Gable Signature Collection, включваща доста от най-големите хитове с участието на Краля.