V като Вендета е изключително рядко явление – филм, който е по-добър от трейлъра си. Но това всъщност е разбираемо. В обратната (и стандартна) ситуация най-яките визуално сцени са изсипани в ракламата, ефекти се прескачат един връз друг, яка музика (крадена в общия случай от Реквием за една мечта) и т.н. Тук това не е възможно. Защото най-ценното във филма са диалозите, а великолепната му визия не почива на ефекти, а на брилянтна режисура и операторство.
Лондон, 2020 г. Процеси, започнали някъде в наши дни, са превърнали Англия във фашистка държава на прага на превръщането в антиутопия. Вечерни часове, тайна полиция, намалени права на гражданите, тотална цензура на медиите и фанатично гонение на различните – независимо дали на расов, сексуален или верски принцип. Страната е затворена за външния свят и за да я напуснеш е нужна виза.
В тази идилия главната героиня Иви Хамънд (Натали Портман) живее в постоянен страх. Тъй като родителите й са били политически активисти, животът й може да се озове в кофите при най-малката грешка. Но когато Пръстите (тайната полиция) я залавят в тъмна уличка след настъпване на вечерния час и се опитват да я... вкарат в правия път... я спасява мистериозен мъж с маска. И така започва пътуването на младата жена към духовния катарзис и отърсването от всички страхове завинаги.
Сюжетът на филма е изненадващо сериозен и неводевилен за комиксова адаптация. Не съм чел оригиналния комикс, така че сравнения не мога да правя, но историята е пълна с елементи, които просто не са типични за тоя тип забавление. Отношенията между героите са доста по-фини, доста по-сложни и най-вече доста по-интересни за гледане от тривиалните драмички по комиксовите филми. Диалозите са изключителни и ако и да не са особено "дълбоки", от тях просто капе куулнес. А страхотните актьори във всички главни роли карат въпросните размени на реплики да звучат просто убийствено.
Едно от положителните качества на сюжета е, че избягва голяма част от капаните, присъщи на повечето комерсиални американски филми. Макар и Натали Портман да влага доста лигав елемент на места, като цяло сълзливост и захар в този филм няма, а главният герой, въпреки че има странни и театрални маниери, също е доста далеч и от гневния отмъстител, който щеше да бъде при по-калпава режисура, и от лигавият добротворец, в който е лесно да се превърне при невнимание. Атмосферата е невероятно плътна и впримчваща. Мрачна антиутопичност, усещането за наближаваща революция, натрапващата се аура на неправилност... и една гениална сцена, представляваща автобиографията на млада жена, която е в такъв рязък контраст с останалото, че просто действа задъхващо.Може би най-ценният елемент на историята е страхотно тънката линия между съвременния начин на живот и антиутопичния фашизъм. Светът на 2020-та година не е толкова различен от нашия и още не е стигнал до абсурдизма на 1984, но вече е на прага да прелее в него. При все това в тази реалност желаната от V революция все още е възможна и според мен тази степен на антиутопичност е много трудна за постигане и балансиране. Хвала за което.
Малко по-нагоре стана дума за актьорската игра. Искам да отбележа искреното си възхищение от Хюго Уийвинг, играещ V. За мен няма по-добър глас зад маска от неговия. Такава изразителна и въздействаща дикция, такава смазваща интонация... Уийвинг ме трогна в това отношение още навремето, когато се пънеше да мачка лишената от изражение мутра на бай ни Киану в Матрицата, но тук наистина се разгръща както никога досега. А "V-монологът" (гледайте и ще видите) е просто смазващ.
Натали Портман от своя страна не впечатлява с особено качествена игра. На първо гледане дори ме подразни на някои места, но макар че на второ се кефех твърде много, за да й обръщам внимание, мисля, че тоя филм можеше да мине и без нея. Или поне можеше да се постарае повече. Твърде преиграваща на места, твърде еднаква, мисля, че не се справя особено добре, макар иначе да имам високо мнение за нея.
Друг ценен персонаж е детектив Финч (Стивън Риа), който се явява "човекът със съвест" сред управляващите. Великолепната актьорска игра на Риа просто те оставя неспособен да го критикуваш за каквото и да е и макар и ролята на Финч да не е кой знае колко трудна, той я изпълнява със стил и майсторство.
Още попадения:
– Джон Хърт, който е в ролята на Злия Диктатор® (страхотна заигравка с тези от нас, които знаят, че същият този Джон Хърт играе протагониста във филма 1984 по Оруел), представен като истеричен фанатик, който, макар и да прилича донякъде на Хитлер, все пак поне за мен е достатъчно различен, за да има свой облик;
– Стивън Фрай, играещ богатия комедиант Гордън Дитрих, прекарал живота си в лъжа и преструвки, който иска да си замине с гръм и трясък.
Специалните ефекти са пестеливи и без излишна фантастичност или кадансовост (изключение и от двете е последната битка, но тя пак си пасва с останалото и изобщо не пречи), но са толкова встрани от фокуса на V…, че изобщо няма какво да си губим времето с тях. Компютърът, като никога, не е използван самоцелно и за да оскъпи бюджета, а просто където е нужен и където актьорите не са в състояние сами да изпълнят дадена сцена. При все това филмът не само не създава усещане за евтиност, а напротив – изглежда изключително елитен и скъп. Просто причината за това са невероятните роли и усилията, вложени във всеки детайл от филма, а не спец-пожари, спец-куршуми, спец-лъчи и прочее излишна дигиталност.В музикално отношение филмът е убиец. Макар и саундтракът да не е прекалено разнообразен, музиката е такъв страшен двигател на атмосферата, че просто не мога да си представя V… по какъвто и да било друг начин.
И в крайна сметка, да, V… не е шедьовър. Но е толкова прекрасен комерсиален филм, че просто не мога да не му се възхищавам. В епоха, когато всички филми в Холивуд излизат като по калъп, този ни представя една силно анти-американска история с главен герой – терорист, фино представени идеи и качествени диалози, изигран безупречно и с перфектна атмосфера. Какво повече може да иска човек от едно забавление?
Оценка: 9.5/10