Историята е пълна с толкова клишета, че човек започва да се пита да не би сценаристите да са използвали някой наръчник по темата и дали крайната им цел не е била да вкарат колкото се може повече такива в сериала.
Арика Юмемия е сираче, отгледано в някаква пустош, което има неизвестни родители и тайнствен произход. Благодарение на говеждата си упоритост и мистериозния медальон, който притежава, тя успява да се запише в най-престижното училище на света – Гардероба. Да, забележете, това изпълнено със съмнителен смисъл име, защото може да не ви попадне скоро друго такова. Даскалото носи звучното име Garderobe, което, както по-запознатите с английския знаят, има значение и на тоалетна (често полева). Удивително подходящо, предвид съдържанието на сериала. Та, това училище обучава Отомета, които са ни повече, ни по-малко ултимативни бойни единици, нещо като живи меки, при това визуално го докарват на грозота колкото и най-грозната мека не може. Защото момиченца с престилки, които се бият, прелитайки със свръхзвукова скорост, са малко повече, отколкото и най-претръпналият на аниме-недомислици зрител може да преглътне, но за облеклото ще е нужен отделен абзац с нагледни материали, за да може всеки да се ужаси подобаващо... Култовото в случая е, че освен бойни умения в това училище се изучават ключови за един боец предмети като гримиране (при това с резултат, който би накарал всеки цирков клоун да преклони глава в признато превъзходство), подмазване на господаря, готвене, сервиране и т.н. Какъв господар ли? Ами просто Отомето не може самосиндикално да задейства суперсилите си и трябва всеки път да чака разрешение от господаря си, който в общия случай е владетел на държава. А най-веселото е, че горките момичета (защото всички Отомета са момичета1) не могат дори да правят секс с мъже, защото това щяло да разруши нано-машините в телата им, които всъщност им дават супер способности. Дребните технически машинарийки разбирате ли, имали някаква непоносимост към Y-хромозомата. Само на мен ли това ми звучи като слабоумно оправдание за юри фенсървис? Както и да е, да се върнем на историята. Арика естествено има вродени невероятни способности и целта й е чисто и просто да спре всички войни, както и да преследва мечтите си (преведено на нормален език последното значи, да прави всякакви глупости без особена причина). За да я улесни, един от героите внезапно решава, че трябва спешно да завладее света и да запълни празнотата в графата Зъл Владетел™. Но това е само началото, по-нататък е много по-зле...
Героите са жалки. Ама наистина жалки. И не само че са жалки, но са и досадни отвъд границите на въображението и на хората с особено развито такова. Човек наистина може да се зачуди дали не са плод на болния мозък на клинично документиран психиатрично болен, защото ми се вижда повече от абсурдно едно непомрачено човешко съзнание да роди подобна гавра. И това в сериал, където две-трети от тях са добре познатите лица от Mai-HiME, за което разбира се е неизбежно да не съжалите в един момент, гледайки как любими ваши герои от предишната част изведнъж деволюират до клинични олигофрени, способни само да се изчервяват и да се натискат помежду си. А когато все пак направят грешката да си отворят устите, си мечтаете, да се бяха ограничили до натискането. На това му се вика креативна тъпота. Но нека да разгледаме персонажите един по един.
Арика е безапелационно най-гнусното и дразнещо същество, което някога може да бъде срещнато в аниме. Не само, че на практика е ходещо клише, ама от най-явния и дразнещ вид – сираче с тайнствени сили и произход, не много умно, но със силен дух, което е призвано да спаси света и т.н., но и може да се похвали с глас, който трябва да бъде арестуван за атака срещу душевното здраве на зрителите, интелект, на фона на който средностатистическата българска мутра е като Айнщайн, душевни терзания, които могат да отегчат и камък, и какво ли още не. Сигурно ако някой пробва да преброи пътите, когато това мило създание питаше някого с невинното си гласче, какво според него било Отоме, ще стигне поне до петдесет.
Маширо е достойна компания в триото главни идиотки, да де, героини в това така наречено аниме. Спомняте ли си небезизвестната френска императрица, която си падаше по къпани овчици и съветваше поданиците си да хапват пасти, като нямат хляб. Е това нещо, познато ни под името Маширо, е един по-досаден и по-превзет образ на незряла и напълно отдалечена от действителността владетелка дори от Мария Антоанета. Тоталната незапознатост на Маширо с действителното положение на поданиците й е твърде странна при положение, че едно от любимите й занимания изглежда е да се измъква от двореца и да скита инкогнито из столицата си. Явно не е много наблюдателна. И ако това не ви стига, тя е и вечно мрънкаща, умна като нерендосана талпа и дори няма добър лоли2) коефициент. Да се чуди човек за какво изобщо е била нужна за повествованието (то пък понеже има едно невероятно такова, да ти се отели волът). И не на последно място е разбира се фактът, че нашата мила принцеса може и да не е принцеса. Но разбира се, закъде без подходяща причина да душевни терзания на една главна героиня. Това не са просто терзания, това са Терзания™, изпълващи цели епизоди. Хамлет ряпа да яде.
Последна, но не и по значение или коефициент на зрителско дразнене е Нина, която е третата глупачка (очевидно, че като са ги замисляли тези трите, са се ръководили от наръчник за най-досадните черти, които никой зрител не би искал да види в една главна героиня). Нина е нещо, което човек би помислил за невъзможно. Всеки, гледал или дори чувал поне малко за Gundam SEED Destiny, е наясно с най-вълнуващата двойка там – а именно Шин и розовия мобилен телефон на загиналата му сестра (и не, хора, това не е спойлър за сериала, защото това са кадри от преди опънинга на първия епизод). Това е може би признатият за най-невероятен и неизлечим комплекс в аниме историята – сискон-ът на Шин3. Дълго доминираше илюзията, че просто е невъзможно да бъде постигнат с каквито и да било изразни средства комплекс, който дори смътно да конкурира първото място на посочения вече. Но уви, от Sunrise (които всъщност са отговорни и за двата сериала, за които става дума) са решили да надминат себе си и са създали Нина, момичето, чийто комплекс на Електра4, успява да остави без думи всекиго и да закопае Шин почти без усилия.
Тя е една от най-близките приятелки на главната досадница Арика и по съвместителство най-голямата й конкурентка за всепризнатия секс-символ на Гардероба и околностите му – Сергей. Нина се отличава с характерната за доста слабоумни герои способност да игнорира всичко от действителността, което не съответства на фикс-идеите й.
Стигаме и до първата от завръщащите се HiME героини, а именно Нацуки. На бас, че няма да познаете каква е новата й професия (нова в смисъл на превъплъщението й в тази вселена). Кой каза директорка на училището за Отомета? Май някой има предварителна информация, но да, точно това е. Типично по Sunrise-ски тази трансформация е съвсем безсмислена – практически всяка друга героиня би била по-подходяща от Нацуки за тази роля, може би си спомняте, че тя рядко влизаше в час в Mai-HiME и някак не зачиташе много реда и закона. И естествено резултатът е плачевен – всеки я манипулира, а тя така и не прави нищо важно и спокойно може да спечели купата за безполезност в сериала. Или поне щеше да я спечели спокойно, ако конкуренцията не беше толкова жестока и безкомпромисна в стремежа си да завоюва това незаменимо отличие. След това имаме Шизуру. Същата досада, както и в предишния сериал, с което темата може да се смята за изчерпана.
А двете заедно отново са в мокрите сънища на истеричните и фанатизирани фенове на иначе ужасната юри двойка, известна като ShizNat.
Мидори сега води бунтовническата фракция Асуалд, но е доста очевадно, че не е Лоша™. Вече е загубила цялата си аура от комедийност, но на фона на останалите пак бива. Което след тези коментари трябва да е ясно, че не е кой знае какъв комплимент. Нао пак си е цинична и своенравна, само озлоблението й към света го няма. Но затова пък има ясна цел, какво иска от живота и знае как да се грижи за маникюра си. Тя е от водещите ученички в Гардероба и се явява нещо като ментор на Арика и Нина в началото на сериала (това сигурно е било болезнено изживяване, направо си е за съжаление горката Нао) Някои от комедийните моменти с нея са едно от адски малкото качествени неща в сериала.
Ролята на Шихо се свежда само и единствено до това зрителите да й се смеят. Разбира се, има един мъничък проблем. Просто в 99% от случаите глупостите на Шихо са точно толкова смешни, колкото и Арика е интелигентна, т.е. въобще не са. Да, вуду-магиите определено не са това, което бяха преди появата на Mai-Otome и Шихо с нейния маки-маки бизнес (не разбирате за какво става дума? Не ви и трябва... Определено!).
Същото може да се каже и за Харука, с тази разлика, че в нейния случай явно целта е била, тя да изпълнява и други сюжетни функции, но това става по толкова жалък начин, че пак си е жива (траги)комедия. Също така около една трета от сцените с нейно участие поне са забавни, така че имаме напредък спрямо Шихо.Сергей (оригиналното име на английски е Sergay, което често е повод за гавра с версията Sir Gay) е ъпгрейднатата версия на Тате от Mai-HiME. В неговия случай даже има и леко подобрение спрямо оригинала, но като се има предвид, че Тате беше загубеняк, та дрънкаше, това не е кой знае какво постижение. Главната функция на Сергей в сериала е да бъде преследван от де що има жени, за предпочитане на възраст около петнадесет. Освен това той се опитва да конкурира по неубиваемост Чък Норис до степен, в която последния може и да му завижда. Или пък не.
Момъкът е Разкъсван от Душевни Терзания™ и не може да си намери място. Той трябва да избира между толкова много жени, че Хю Хефнер и неговата империя от зайчета са просто като свещичка пред мълния.
Не е лесно да си желан…
Томое накратко може да бъде описана като некадърен хибрид между Суйгинтоу от Rozen Maiden (в някой бъдещ брой ще бъде обърнато внимание на това аниме, но да доживеем дотогава) и Шизуру (HiME style). Мрази Арика. Дотук добре, но само чуйте причината – мрази я, защото видите ли, любовта на живота на Томое, а именно Шизуру й обръщала прекалено много внимание. Удивително, но не мрази Нацуки. Без коментар.
Анимацията е практически същата като в Mai-HiME, в което принципно лошо няма. Но за съжаление с доста непостоянно качество. Или вторият тим не е бил особено добър, или просто някой го е мързяло от време на време, защото понякога се наблюдава един видим спад във визуално отношение. На моменти героите изглеждат адски странно, май аниматорите не са внимавали особено много. Понякога зрителят бива неприятно изненадан от чибита, които не са си на мястото и правят и без това трагични до смях сцени дори по-патетично ужасяващи с идиотизма си.
Също така имаме неописуемо грозни костюми на персонажите (трябва да ги видите, за да повярвате), почти липсват Child-ове, а битките не са особено зрелищни. Когато ги има, защото в много епизоди събитията са посветени на развитие на характерите на героите, което разбира се не е никак лошо, напротив, само дето тук става дума за абсолютно самоцелно и невероятно флегматично и разтеглено такова. Като често обхваща и герои, които зрителят или не помни след края на серията, или му пука за тях колкото и за ланшния сняг. Никой не би предположил, че е възможно човек да си мечтае сценаристите да зарежат развитието на характерите и да се постараят да включат малко екшън, за да не приспят аудиторията. Но зад този привиден парадокс съществува простото обяснение, че същите тези персонажи са толкова ултимативно противни, че само лоботомия или мозъчна трансплантация може да създаде някакво видимо подобрение в тях, а дори и това да стане вие толкова сте ги намразили, че пак ще ви се ще да пукнат бавно и мъчително.
Та както беше обещано за костюмите... Те са, дръжте се... нещо като мантички, препасани отпред с престилки, къси и с доста дантелки. Направо мечтата на фетишиста. Кошмар ли бе, да го опишеш...
Това са ежедневните дрешки, има ги и разбира се робите, които са опънати по тялото, за предпочитане с къси полички и с подаващи се в подходящ момент гащички (ха, някой да забелязва тенденции тук?). Като всичко това върви в цветове, които биха допаднали само на хора, страдащи от цветна слепота (или пък са били избирани от такива?!). Приличат най-вече на униформа на камериерка. Вярно е, че същите тези униформи са популярни в порното, предполагам и в хентай заглавията, но това е като атомна бомба по прашки. Все пак предполага се, че последната грижа на едно оръжие за масово поразяване, каквото по същество представляват Отометата, е да прелъсти някого, особено при положение, че не може да прави секс с мъже. Поне като ще е фенсървиз, да го бяха направили като хората... И разбира се има и бижута. Закъде без тях? Всяка уважаваща себе си ходеща мечта на фетишиста трябва да е достойна за дадената й роля. То не са Черни Диаманти, Сини Сапфири и какво ли още не скъпоценности, накачени по нашите героини. Предполагам, че сценаристите и аниматорите са решили, че след като героините не могат да блестят с ум, поне да блестят с камъчета. Жалко отвъд всякакви граници... Музиката е много разочароваща. Юки Кажиура май се нуждае от повече почивка или по-вдъхновяващо аниме. За да постигне това, е добре да не се занимава с бози като Mai-Otome. Има точно две прилични композиции в саундтрака и ще можете да ги чуете чак към края на сериала, до който силно се надявам да не стигне никой, освен най-отявлените мазохисти. Всъщност, като сте пропуснали намека, целта на това ревю е да ви предпази дори от подхващането. Както се казва, поучи се от чуждите грешки... Като за капак от време на време рециклират мотиви от саундтрака на Mai-HiME, единственият резултат от които беше още повече да се набие в главата на зрителя неимоверната разлика в качеството между двата сериала.
Първият опънинг е ни повече, ни по-малко едно посредствено копие на този на Mai-HiME. Вторият пък е жалко такова на опънингите на Gundam SEED. Но истинската драма е в ендинга. Какво представлява ли? Ами просто имате честа да се любувате на задните части на Арика, която бодро тича към светлото бъдеще под звуците на J-Pop, толкова жизнерадостен, че ще ви се доповръща.
Плюсовете са малко. Наистина малко. Удивително е, че изобщо ги има...
Редките моменти, в които хуморът е на ниво (колкото и странно да звучи, епизодът с хентай-чудовището е може би най-добрият в сериала) и още по-редките изяви на групичката от Асуалд.
Нао се опитва да влачи шоуто сама, но сюжетът просто не й дава тази възможност. Качественото озвучаване на героите също трябва да се отбележи, но с ключовото изключение на Арика. Бих препоръчал на сеюто й да се придържа към озвучаване на kawaii фентъзи създанийца (за справка Tsubasa Chronicle), товa явно й се отдава далеч повече.
Котката на Маширо, тлъсто, но адски ловко създание на име Микото, е също един от проблясъците. Интересното в случая е, че животното е практически най-интелигентният герой в сериала и това съвсем не е шега. Просто конкуренцията не е много голяма. Минусите са толкова неизброимо много, че силно подозирам, че ще заемат огромна част от този материал, не че досега е имало нещо положително. Нека да започнем с факта, че Mai-Otome е фрашкан до козирката с клишета. Каквото и клише да ви хрумне, вероятно ще го има. Главна героиня-сираче с тайни способности. Голяма част от действието се развива в училище. Зъл Владетел се опитва да завладее света с помощта на Секретно Оръжие™, потънало в забрава в продължение на векове. Войната, която кара приятели да се бият един срещу друг. Герои,
падащи от висока скала, след което епизодът свършва (ако не знаете защо това е клише, пробвайте да потърсите в Google с думата cliffhanger). Герои, мистериозно и без обяснение оцеляващи в невъзможни ситуации, само и единствено защото са защитени от сюжетен щит. Целуващи се момичета, сексуални нападения, плажен епизод, епизод, в който чудовище с пипала атакува невинни ученички (хентай клише), играчки с двойнствен контекст, тайни (ключовата загадка коя е истинската принцеса беше толкова насилено заплетена и разчитаща на безкрайни съвпадения, че трябва да влезе в учебник за писане на сценарии на тъпи сапунки), интриги... Дори американски сценарист на сапунка би се удивил от количеството клишета и фетиши на единица време в Mai-Otome.Ха, и едно малко допълнение – ако сте гледали Gundam SEED Destiny, напълно е излишно да гледате и Mai-Otome, вторият е рип на първия в степен, в която може да накара човек да се чуди кой точно сериал гледа. От друга страна, може изведнъж да оцените колко гениален и прекрасен е бил GSD.
Между другото, сюжетът всъщност започва обещаващо, като главният конфликт е как точно трябва да се използва технологията, повечето тайни на която са монопол на Гардероба, защото преди 300 години война превръща повечето от планетата в пустиня. Само че развитието на историята е толкова плачевно, че епизодите, в които практически не става нищо, са по-интересни от останалите поради простата причина, че има по-малко моменти, в които човек може да се пляска по челото и да крещи "Това е абсурдно глупаво!", а след няколко такива момента минава и на "Донесете ми главите на сценаристите!". Един пример – едно пясъчно чудовище бива използвано като plot device (инструмент за насилено развитие на сюжета) не веднъж, не два пъти, а цели три пъти. Deus ex Machina толкова пъти се намеси, че сигурно е искал да му плащат за извънреден труд и вредни (последните включват принудата да е част от подобна боза и
опасната близост на идиоти като трите глупачки). На кого му трябва мотивация на героите и логика на развитие на историята, като може да се използват гореспоменатите два похвата – вероятно това е било мотото на сценаристите. Що се отнася до адекватни обяснения на събитията, нека само да се отбележи, че на фона на Mai-Otome даже Mai-HiME и Haibane Renmei почват да изглеждат като сериали с не чак толкова много неизяснени детайли. Например, така и не става ясно защо, при положение, че никакво конвенциално оръжие не може да се опре на силата на Отометата, съществуват държави, които без да имат такова супероръжие, са дотолкова нагли, че и атакуват съседите си, които странно защо не използват своите Отомета, за да завладеят наглия съсед. Следва да се спомене, че сюжетът се развива адски мудно – все изглежда, че героите са на прага на важни събития, аха-аха да постигнат нещо... в края на следващия епизод все още са на този праг и срамежливо се озъртат, позирайки с "красивите" си дрешки (образно казано де, иначе симулират някакво действие, колкото да не е без хич). И така четири-пет епизода, докато стане нещо. В повечето случаи то става така, че ви се ще да не беше станало, че поне да продължите да се надявате, че може да е интересно това нещо. 
Надежда всяка тука оставете, както е казал поетът. В края на сериала се случват толкова много неща за кратко време и дотолкова прилича на гръм от ясно небе, че и христоматийният пример в тази област, Gundam SEED Destiny, може само засрамено да плаче самотно в някой ъгъл. Човек почти може да прочете по лицата на героите "Знам, че действията ми са безсмислени, ама ми казаха, че има само още няколко епизода, та рекох да си размърдам задника и да направя нещо". За да се прикрие тъпотата на историята, почти на всяка крачка има препратки към Mai-HiME, които до един момент са донякъде забавни, после отегчителни, а в края стават адски дразнещи. Героите дори носят същите цветове – Харука зелено, Шизуру лилаво и т.н. Мидори пак претендира, че е на 17 години, а не е. Има и някакви жалки опити да се свържат двата сериала, неясни намеци под път и над път, сочещи, че това не е алтернативна вселена, а бъдещото развитие на нещата след края на Mai-HiME, но колкото по-малко се каже за това, толкова по-добре. Оставяйки жалкия сюжет настрана, друг основен проблем на Mai-Otome е, че той просто няма атмосфера. Вероятно се дължи най-вече на безбройните клишета и посредствената музика. Няма нито една сцена, която наистина да разчувства, ако не се броят пристъпите на смях в умишлено или в повечето случаи неумишлено смешните (а иначе замисляни като драматични) моменти.
Заключение: Това е един сериал, който започва глуповато, с хумор и прилични свят и идеи, продължава с прекалено много влачене и изключително тъпи герои и свършва напълно ужасяващо с вихър от фетиши, недоразумения и идиотизми. Тоест (де)градацията е от посредствено, но горе-долу забавно към тъпо, но все пак поносимо и оставящо някакви болни надежди за подобрение, и накрая стига до идиотизъм отвъд границата на поносимост и преминаващ в смешка.
Това, драги читатели, е Mai-Otome.
N-joy!
Оценка:
Alexis 4/10 (заради 12-ти епизод, Микото, редките проблясъци на истински хумор и Ерстин, която единствена успя ;))
Матрим 4/10 (не е 1/10 само заради хумора, Нао и Асуалд)