Boggart

Хъмфри Богарт
Автор: Амос

Here’s looking at you, kid…

     В този брой, по неочаквано стечение на обстоятелствата, на мен се падна да пиша за сефте в рубриката Профили. Шефовете си направиха устата: “poneje ti si chovekut det gi znae strannite nechuvani ot nikogo rejisiori i аktiori, kak go vijdash da podpomognesh obshtata komunisticheska kauza s realizacia na niakoi Profil?”. Пък аз им рекох: "Нечувани от никого? Нищо не разбирате от кино, ей. Ще ви просветя, няма как...". (ей това става, деца, когато си давате личните данни всекиму… – мърморене Моридин) И се размислих за коя кинолегенда да взема да нахвърлям няколко думи, с надеждата да дам вербална представа за чисто визуалната и чувствена наслада, която предизвикват много от класическите филми и звезди от Златната ера на Холивуд (от 30-те до началото на 50-те години на миналия век).
     Спрях се на Богарт. Хъмфри Богарт. Легендата. Причините са няколко, а една от тях е, че на ужасно бедния ни DVD пазар все пак се намират няколко от най-популярните и обичани филми с негово участие, та ако някой случайно се заинтересува, може да си ги издири и изгледа с кеф (все пак едно е да чете човек за кино, друго е да види с очите си и да почувства за какво става дума).
     Дотук с предисловията, време е за шоу.
     Роден в зората на миналия век, Боги за кратко опитва да учи медицина, а по-късно и да гради военна кариера във флота, но повикът на актьорското изкуство е твърде силен и в крайна сметка надделява. От момента, в който младия Богарт решава да се захване с актьорската професия, всичко останало минава на заден план. През цялата си кариера, включваща множество театрални постановки и участия в над 80 филма, той нито веднъж не закъснява за представление или за снимки и винаги се появява напълно подготвен, с научени реплики и изпипан до съвършенство сценичен образ.
     Отначало кариерата му се развива сравнително бавно. Както на повечето актьори от онова време (20-те години на ХХ век), първото му поле за изява е театралната сцена. Участва в доста постановки с променлив успех. Но голямата промяна е близо. През 1934 година продуцентът-режисьор Артър Хопкинс му предлага ролята на гангстера Дюк Мантий в пиесата The Petrified Forest.

Пиесата жъне голям успех и привлича вниманието на Уорнър Брадърс, които купуват правата за филмирането й. Първоначално за ролята на Дюк е предвиден Едуард Г. Робинсън, но Лесли Хауърд (изпълнителя на главната роля в пиесата и филма) заплашва, че няма да участва, освен ако Богарт не получи ролята. Уорнър отстъпват и както се казва, останалото е история. Филмът е невероятно успешен, което до голяма степен се дължи на силното, направо стряскащо превъплъщение на Боги в ролята на хладнокръвния убиец. Джак Уорнър не закъснява да предложи постоянен договор на изгряващата звезда, а Хъмфри остава вечно благодарен на Лесли Хауърд за този шанс. Като израз на своята благодарност години по-късно той кръщава дъщеря си Лесли.
Живот и работа в Холивуд – мечтата на всеки актьор, се превръща в реалност за Богарт благодарение на договора му с Уорнър Брадърс. Отначало той е въодушевен и работи с голям ентусиазъм, който обаче с времето се превръща в леко разочарование. Причината са еднотипните роли, които му дават от студиото. През първите си две години в Уорнър той участва в 12 филма, като в 8 от тях е гангстер. Липсва му предизвикателство и започва да се оглежда за роли, които да покажат истинския му обхват като актьор. Затова когато през 1940 година му предлагат ролята на частния детектив Сам Спейд в екранизацията на романа на Дашиъл Хамет The Maltese Falcon той с удоволствие приема.

Резултатът е първия (и според мнозина най-добрия) film-noir в историята на киното. Но най-хубавото тепърва предстои. През 1942 година излиза филмът-дефиниция за романтика и приключение, който остава завинаги в сърцата на милиони почитатели на киното и който и до ден днешен редовно оглавява класациите за най-любим филм на всички времена. Разбира се, става въпрос за Casablanca. Думите няма да ми стигнат да опиша какво чувствам към този филм. Затова дори няма да опитвам. Вместо това ще се спра малко по-подробно на историята около него, която също е безкрайно интересна.
Ден след японското нападение над Пърл Харбър в студио Уорнър пристига пиеса – кандидат за филмиране със заглавие Everyone Comes to Rick's. Героите в нея, подобно на САЩ в този момент, са въвлечени във вихъра на голямата война, чийто край е далечен и неизвестен. Малко по-рано пиесата е отхвърлена от Луи Б. Майер (шефът на MGM) като безперспективна. Е, Джак Уорнър не мисли така и плаща за нея 20 000 долара, което за времето си е било нечувано висока цена за пиеса, която дори не е показвана на сцена. Първо й сменят заглавието заради филма Algiers, пожънал успех четири години преди това – преценяват, че името Casablanca ще предизвика аналогия с него и ще привлече публиката. Продуцентът Хал Уолис възлага работата по сценария на братята Юлиъс и Филип Епщайн, които се захващат здраво за работа и създават (в по-голямата му част) един от най-брилянтните диалози в историята на киното, изобилстващ от незабравими реплики, превърнали се в част от популярната култура. Само че на братята се налага да заминат спешно на помощ на Франк Капра – в Европа бушува Втората световна война, а легендарният режисьор снима поредицата си Why We Fight, еталон в документалното кино. Уолис от своя страна вика Хауърд Кох да продължи работата на братята върху филма. Счита се, че именно на Кох се дължи завършения образ на Рик Блейн – героя на Богарт. Работата набира скорост. Дейвид О. Селзник, който държи договора на Ингрид Бергман, я отстъпва на Уорнър за този филм – Уолис е убеден, че тя е единствената актриса, която може да изиграе Илза (и е прав!). От RKO пък е взет назаем Пол Хенрайд и така любовният триъгълник във филма придобива завършен вид. Под ръководството на режисьора Майкъл Къртис и с участието на галерия от невероятни актьори в подържащите роли (Клод Рейнс, Сидни Грийнстрийт, Питър Лоре, Конрад Вайдт и др.) снимките на филма започват с пълна сила. По това време братята Епщайн са се завърнали и активно участват в доизпипването на сценария, който постоянно търпи промени. До самия край никой не знае как всъщност ще завърши филмът и при кого ще остане Илза. Накрая всичко се нарежда и то как! Крайният резултат е неописуем – получава се не просто филм, а чиста магия. Casablanca остава завинаги като един от най-ярките продукти на Фабриката за мечти Холивуд. А съвсем скоро AFI (American Film Institute) постави филма на второ място в класацията си за 100-те най-добри филми, създадени някога.

     Още на самата премиера успехът е зашеметяващ – публиката е във възторг, Академията също. Филмът печели Оскар в три от най-важните категории – най-добър филм, режисьор и сценарий. Номиниран е за още пет награди, сред които и тази за главна мъжка роля. Но Богарт ще трябва да почака още десетина години, за да получи най-сетне през 1952 година това най-голямо официално отличие за ролята си в The African Queen, където участва заедно с друга кинолегенда – Катрин Хепбърн.
     След Casablanca следват още много силни и запомнящи се роли – в Sahara, Passage To Marseille, The Treasure Of Sierra Madre, In A Lonely Place, Sabrina, The Caine Mutiny, споменатият вече The African Queen и други. Специално място в блестящата му кариера заемат няколкото съвместни филма с Лорън Бакол – To Have And Have Not, The Big Sleep, Dark Passage, Key Largo. Още на снимачната площадка на първия от тях (To Have And Have Not [1944] ) между Боги и Бакол пламва буйно искрата на любовта и това видимо си проличава в готовия филм. Двойката пренася екранния си романс и в живота. Това далеч не е първият брак за Богарт, но ще се окаже най-щастливият.
     Хъмфри Богарт умира в съня си на 14 януари 1957 година, след тежка операция от рак на гърлото. След себе си оставя уникално наследство от образи, превърнали се в неотменна и важна част от историята на киното. И затова неслучайно името му е поставено под №1 в класацията на AFI за 50-те най-велики кинолегенди на всички времена.