Ер малък
Автор: Живик

     Когато Мор ме помоли да напиша нещо за Ь, лекичко се поколебах, тъй като осъзнах, че задачата е доста отговорна, особено щом се отнася до една група, която заслужено би трябвало да е сред класиците в българския рок. Все пак реших да направя усилието, тъй като за съжаление Ь е може би една от най-недооценените български групи. От една страна заради факта, че групата съществува сравнително кратко: 1991–1995г., и от друга – защото групата далеч надхвърля общоприетите представи за това как трябва да звучи една българска рок група. Освен това, тази група винаги е значела много за мен и до известена степен представата ми за добра музика започна да се изгражда именно с тях.
     Колкото и клиширано да звучи, нека започнем от началото. Ь се формира през 1991г. по инициатива на Любомир Малковски, основен двигател и композитор на групата. Всъщност, самата история на Любо Малковски е достатъчно интересна, тъй като той е един от основните виновници за популярността на Ера и Милена в техния съвместен период в средата на 80-те. Не толкова известен факт е, че именно Любо Малковски е автор на повечето от най-популярните песни, изпети от Милена, най-вече от албума Ха-ха. В интерес на истината, талантът му стига до точката, където не може да не бъде признат дори и от държавата, което води до спечелването на не какво да е, ами ... Златният Орфей за най-добра песен през 1990г. (Градът, версия на която по-късно е включена в първия албум на Ь).
     След разпадането на Ера, Любо Малковски няма как да остави идеите си незавършени, поради което привлича някои от хората, с които е работил, и формира Ь, може би едно от най-оригиналните имена на българска група изобщо. Въпреки че има известни промени в състава, основните лица освен Любо Малковски (китара и вокал) са Адриан Иванов (клавири), Ивайло Петров (бас) и Орлин Радински "Линча" (ударни). Известно време с Ь са свирили и Александър Каранджулов (ударни) и Румен Антов "Ричи" (китара). На въпроса защо точно това име, мисля че най-добре може да се отговори с текста от едноименната песен:

Не знам дали съм буква
или съм просто знак.
Но мене ту ме има,
ту изчезвам пак.

както и:

Аз съм долен, гаден, дребен
Аз съм кръгъл идиот
Но дори и толкоз дребен,
аз съм част от тоз народ

     И така, Ь се превръща в една от най-интересните български групи, най-вече заради прекрасните текстове на Любо Малковски. В стилово отношение първият албум на групата, Ер малък 1* (1992г.) е най-вече хеви метъл. Все пак, това е може би един от най-добрите опити да се съчетаят български народни мотиви в рок музиката, за разлика от много други (най-вече неуспешни) такива. Най-очевидните примери са Скоропоговорка и Българи, въпреки че в много от останалите песни също се долавят фолклорни мотиви. Всъщност Българи се превръща в първият голям хит на групата, най-вече заради изключително точното описание на горкия ни народ:

Бедни сме – дрипави,
но не сме просяци
Силни сме – на думи,
но не сме глупави
Строги сме – със едни,
честни сме – с други
Пълни сме с идеи
Умни сме – колко ли?

     Самоиронизирането на обществото и всичко останало заема голяма част в този албум, както забавната (или не чак толкова) приказка в началото на Скоропоговорка, или препратките към всеобщото разочарование към това, което се случва наоколо, в Тълпата, Опекуни или Какво е грях. Ако може изобщо да говорим за "социално ангажирана" група у нас, то Ь е определено такава. Все пак, при тях обичайната помпозност липсва, това са просто хора, които не са доволни от това, което се случва около и с тях, и не се страхуват да го кажат. Може би точно това е причината, поради която Ь остават до известна степен неразбрани и донякъде изолирани, за разлика от техни събратя като Контрол например (не ме разбирайте погрешно, много харесвам Контрол, но Ь стои много по-високо в интелектуално отношение). Въпреки това, Ь се прочуват и с изключително майсторство, след незабравими концерти, когато Любо Малковски и Линча правят по двайсетминутни сола ... Всъщност именно свиренето на живо прави от Ь наистина голяма група и спечелва уважението на колегите им. Първият албум на Ь се продава в десетки хиляди и групата заслужено обира първите награди на току-що създадената Рок Академия от вестник Ритъм.
     Наред с яростния отпор срещу закостенелите предразсъдъци, Ь са способни и на изключително лирични песни като Кръстопът, На крачка встрани или споменатата по-горе Градът, чийто текст е вдъхновен от едноименния роман на Клифърд Саймък. Поне за мен точно това отличава Ь от останалите – тяхната способност да са абсолютно искрени и да не ги е страх да поемат по различен път, както се пее в На крачка страни:

Наоколо е толкова тихо
сякаш в света си само ти
А откога си се затичал,
погледна ли веднъж в страни?

     Това ме води до втория и за съжаление последен албум на Ь, който много недвусмислено е наречен Лично. Той е доста по-личен, и се съсредоточава най-вече върху вътрешния свят на членовете на групата. Все пак, това не е някаква форма на душевен ексхибиционизъм, а просто пълна честност пред себе си, нещо за което Ь завинаги имат моето уважение. Разбира се, самоиронията е отново тук, в може би една от най-интересните песни в албума – Огледалото, отново с народни мотиви, както и в Автобиография. Освен това, има известна промяна в стила, който вече е по-скоро прогресив рок, от колкото hard&heavy, но от това по моето скромно мнение албумът само печели уважение. За съжаление не печели финансово, което от една страна показва, че тогава (а май и сега) хората не са дораснали за такава музика. От друга страна, песни като Откровение и Всекидневие привличат внимание в чужбина, при все че са изпети на български, което и кара групата да запише техни английски версии.
     Като цяло, албумът се получава доста камерен, с много по-лични текстове (Откровение, Признание, Аз). Въпреки това, Ь не изневеряват на себе си, що се отнася до свиренето на живо, и продължават да бъдат една от най-добрите български групи. За съжаление, именно свиренето на живо става и причина за постепенно разпадане на групата, тъй като точно по това време (1994–95г.) концертната дейност на рок групите започва да запада (за сметка на свиренето всяка седмица в кръчми, кръстени за по-представително клубове). Освен това, най-големите хитове по това време бяха от типа на Едно ферари с цвят червен, което някак си не предразполагаше към далеч по-стойностната музика на Ь, което си личи и в текстовете им. Ето пример от Огледалото:

Мразя да гледам в огледало
щото не виждам себе си там
Как се обърнах – чудовище цяло
шопар ли е, или хипопотам?
Е-е-ей, тежко е!
Е-е-ей, грозно е!

     Както години по-късно Адриан Иванов, клавиристът на групата споделя пред BBC, липсата на възможност за концерти кара Ь да прекрати дейността си. Точно отсъствието на контакт с феновете кара всички да се замислят доколко има смисъл да се занимават с музика, и последните им концерти остават през 1995г. Днес Адриан Иванов и Линча все още са професионални музиканти (вторият живее в Англия), докато Любо Малковски се занимава с програмиране и, разбира се, семейството си. Към края на 2005г. Ь преиздават двата си албума в ограничен тираж, но това по думите на Любо Малковски (в редките му изяви пред медиите) няма да доведе до възстановяване на групата, тъй като е по-добре тя да бъде запомнена в най-добрите си години.
     В заключение бих искал да кажа, че аз лично много се радвам, че бях помолен да напиша нещо за Ь, защото слушайки отново старите записи, честно мога да кажа, че музиката им си остава все още толкова одушевена, колкото и тогава. С риск да се впусна в суперлативи, Ь ще си останат едно явление в нашата музика, но също и надежда, че може да имаме толкова талантливи хора у нас. Въпреки, че докато привършвам тези редове, изпитвам известна доза носталгия, вярвам, че примерът на Ь ще остане и ние все още не сме видели най-доброто от родната ни музика.

Ивайло Петров, Любо Малковски, Орлин Радиновски - Линча и Адриан Иванов

* Всъщност има две издания на този албум, заради което понякога погрешно се споменава, че Ь имат три издадени албума. Разликата идва от това, че първото издание е просто копие на плочата, докато второто е с около 10 мин. по-дълго и включва две песни в повече.