Основен елемент от целия медиен цирк около филма, както всички, които не са тотални отшелници знаят, е прословутият "факт", че филмът е за каубои хомосексуалисти. По някаква причина на много хора това им се вижда или много смело, или много оригинално, а обикновено и двете. Макар че всъщност нито героите са точно каубои, нито идеята е особено оригинална, нито реализацията е наистина дръзка и прекрачваща нормите. Но на кого му пука, важното е, че филмът повдига от така наречените важни и наболели въпроси, очевидно застава на страната на онеправданите, пък и все пак мейнстрийм холивудска история с главни герои двама мъже хомосексуалисти е голяма рядкост. Така филмът си осигури огромна безплатна реклама, използвайки горещата тема за отношението на обществото към гейовете и поставяйки в трудно положение критиците, които не го харесат – как да кажеш, че не ти е допаднал такъв филм? Ще те заклеймят като хомофоб, фундаменталист, назадничав и т.н. Аз обаче смело ще поема риска. :) Сюжетът на Brokeback Mountain проследява връзката между Енис и Джак, двама каубои от класическия тип с малката разлика, че всъщност се грижат за овце, не за крави, и че се влюбват помежду си. И не само се влюбват, но и правят секс. Това става по време на работата им заедно сами (ако не броим около 30000 овце, поверени им за надзираване) из красивата природа на Brokeback Mountain в Уайоминг. След края на тази работа обаче те се разделят, защото все пак е 1963 г. в затънтен край на затънтен щат и шансовете им за оцеляване, ако афишират връзката си, не са много добри. Двамата се женят (не, не помежду си :P) и дори имат деца, за 4 години въобще нямат контакт помежду си, но при първата си среща след раздялата старите чувства се връщат. Те все по-често отиват сами на риболов в Brokeback Mountain и естествено не губят време с въдици в ръка, а си уплътняват времето по по-интересен начин. Този двойнствен живот продължава дълго време, т.е. до финала на филма, който не искам да ви спойлвам – не че той ще спечели някоя награда за непредсказуемост.
Така представен, сюжетът изглежда скучен и тривиален. И той си е такъв поне според мен. Това, че главните герои са гейове, не е извинение нито за изключителната и поне според мен ненужна мудност, с която се развива действието в първите 40-ина минути на филма, нито за клишетата, с които е пълен по-нататък. Още по-малко за странния морал, защитаван от създателите му, според който хомосексуалността е перфектно извинение да мамиш жена си години наред и да не се чувстваш ни най- малко виновен.
Но всъщност основният проблем за мен беше фактът, че не можах да почувствам истинска любов и дълбока привързаност между
двамата главни герои. Хийт Леджър и Джейк Гиленхал се справят много добре в ролите си, но не успяват да надскочат ограниченията на сценария, който е твърде неубедителен по тази точка. В началото, след около половин час, наситен основно с красиви природни гледки, идва един разговор между двамата, в който Енис, който е интроверт и безкрайно мълчалив, най-накрая излиза донякъде от черупката си. Обаче нищо в разговора не подсказва, че след малко ще има страстна секс-сцена между двамата, нито тази сцена и последващите я успяха да ме убедят, че случилото се в планината е началото на някаква истинска любов, а не просто чисто сексуална афера. Цялостното представяне на връзката им по-нататък също не успява да представи отношенията между тях като нещо повече от отдушник на сексуалните им апетити, които не могат да бъдат реализирани открито другаде. Почти не е показана истинска нежност между двамата, загриженост за другия, нещо отвъд чисто физическото привличане. Това важи особено от страна на Джак, който сключва брак с жена, която среща след като вече е минала съдбовната визита на Brodeback, който има други хомосексуални партньори освен Енис през годините, и т.н. Остава неясно и защо ако чувствата им са толкова силни не заминаха примерно за Ню Йорк или Сан Франсиско през 70-те години и да заживеят открито заедно, далеч от предубедените rednecks вместо да продължават да живеят двойнствения си живот. Увлечен да симпатизира на онеправданите хомосексуалисти, филмът подминава факта, че най-онеправдана в случая остава жената на Енис, която е лъгана в продължение на години, но запазва мълчание в името на своята любов и децата си. Друг основен проблем са двамата главни герои. Въпреки усилията на актьорите, пресъздаващи ги, слабият сценарий си казва думата и героите си остават без особена дълбочина и слабо развити, особено с оглед на изобилието от екранно време, отделено на тях. Също така двамата са, меко казано, не особено интелигентни и дразнещо ограничени хора, които нито могат да станат особено интересни на зрителя, нито предизвикват нещо повече от досада. С което нямам предвид, че непременно героите трябва да са някакви интелектуалци, за да ми хареса филмът – съвсем не, но да гледам как двама скучни и лишени от дълбочина rednecks говорят с ужасен селски акцент за овце, крави и родеота в паузите между поредната глътка уиски или поредната гей секс-сцена, в която всъщност в общия случай почти нищо съществено не се вижда и не е ясно защо е толкова скандална, не е моята представа за интересно прекарано време. А подобни неща заемат голяма част от времетраенето на филма.
Естествено има и много добри неща. Визията е качествена, не бих казал, че е чак шедьовър, но определено заслужава похвала. Природните пейзажи са чудесно заснети и много красиви, останалото също е на високо ниво. Анг Лий е доказал, че поне в това отношение може да се разчита на него и по този параграф нямам забележки. Но визията не е достатъчно добра, за да компенсира останалите слабости, а и не е основният фокус на филма, който все пак е концентриран основно върху героите и посланията си.
Както споменах, Хийт Леджър и Джейк Гиленхал се справят отлично в главните роли, особено първият. Макар че похвалите и всевъзможните награди, които отнесоха, ми се струват прекалени, все пак героите им съвсем не са чак толкова сложни и многопластови. Но съвсем не е изненада фактът, че както винаги и незнайно защо в Холивуд се счита за най-голямо предизвикателство да изиграеш обратен. Това показвало голяма смелост на актьора. Странно защо това е по-смело, отколкото да изиграеш канибал, дебил или нацист, особено в днешно време. Специална похвала заслужава и Мишел Уилямс в ролята на Алма, съпругата на Енис, която успява да "открадне" всички сцени, в които присъства, и да пресъздаде единствения герой, който ми стана симпатичен в този филм.
Към положителните страни ще добавя и няколко наистина силни сцени, които успяха силно да ми въздействат емоционално и изглеждат болезнено истински и реалистични. Това се отнася най-вече заключителните минути от последната среща между Енис и Джак, които са чудесни във всяко едно отношение. Но тези моменти са малко и не успяват да компенсират цялостното усещане за скука и за послание, което ти се набива в главата с "ненатрапчивостта" на парен чук. Аз съм твърдо "за" това хомосексуалистите да имат всички възможни права, да не бъдат дискриминирани и т.н. Обаче това не значи, че ми харесва да ми пропагандират такива идеи по този елементарен начин. Още повече, че както споменах, поне аз останах с впечатлението, че филмът отива твърде далеч и използва сексуалните предпочитания на главните герои за оправдание на, както и да го погледнем, морално осъдителните им дела (примерно това, че изневеряват без угризения на съпругите си години наред). А и филмът, както споменах, съвсем не отива толкова далеч и не е толкова смел в третирането на проблемите, колкото се раздухва навсякъде. Например в гей секс-сцените няма нищо, което наистина да отврати средностатистическия хетеросексуален мъж, който няма болестна непоносимост от гейове. Действието се развива преди доста години и проблемите, третирани в филма, съвсем не са най-наболелите и спорни във връзка с отношението на обществото към хомосексуалистите в момента. Имах чувството, че е правен с мисълта за целева аудитория от хетеросексуални, които чрез гледането му да се почувстват по-толерантни и благородни, без обаче да се рискува наистина да бъдат предизвиквани техните предразсъдъци. Заключението е ясно – не вярвайте на рекламната шумотевица. Филмът нито е революционен, нито е истински скандален и смел, нито е особено добър. Има си своите достойнства, но по никакъв начин не оправдава всевъзможните суперлативи, изсипвани върху него от всички страни. Не вярвам и да успее да промени в голяма степен нагласата и отношението на повече от шепа хора към хомосексуалистите в положителна насока, но му пожелавам успех. По никакъв начин обаче целите, които си е поставил, и позицията, която авторите му заемат, не са достатъчни да направят филма наистина добър и да оправдаят психозата около него. Само добрите намерения не са достатъчни, изпълнението е много по-важно, а в случая то не е на достатъчно високо ниво. Затова и спокойно можете да го пропуснете или пък ако го гледате, е добре да подходите с по-ниски очаквания.
Oценка 6.5/10