Брой 38 Редакционно

     Едно изстрадано Редакционно. И един адски измъчен брой. Това е равносметката от последното (дали?) закъснение. Поне за мен. Вината е колкото в нас самите, толкова и във все по-сбърканото състояние на родния книжен пазар.
     Суша. Пълна. Тотална. Отвратителна. В пълен контраст с климатичните условия. То не бяха книги за Граала, неофициални биографии на Дан Браун, какви ли не глупости писани по калъпа на творенията на споменатия господин. Минаваш през "Славейков" и се чудиш къде си. За сметка на това всяка седмица по една нова "чик-лит", биографии и автобиографии на родни "звезди". Не знам останали член на т.нар. ни хай-лайф, който да не прописа.
     Сигурно хората живо се вълнуват от сексуалния живот на поп-фолк изпълнителите (баси, кой го измисли тва определение. Тая "музика", нито е поп, нито е фолк :/), обаче на мен примерно не ми пука. Както и, надявам се, на повечето четящи списанието.
     От друга страна, фактът, че един "титан" на родната ни култура се фука, че книгата му е със 100 000 тираж, а фантастиките едва добутват до 1 000, трябва да ни говори що за сбъркано общество сме.
     Всъщност май сбъркано не е точната дума. Пък и общество също. Има някакъв гаден, стаден инстинкт, някаква пошлост в цялата ситуация. Кара ме да се чувствам отвратен, че живея в тая държава и съжителствам с тия субекти. Което е ужасно, защото за първи път от 9 години насам почвам да изпитвам съжаление, че останах в милата ни татковина.
     Майната му.
     Важното е да има хляб и зрелища. Културата да го духа. Извинете ме за цинизма.
     Когато човек се мъчи да прави списание за фентъзи и фантастика и при това се мъчи вече близо 6 години, му е адски болно да гледа случващото се на пазара.
     Бившето издателство номер 1 за фантастика и фентъзи Бард ясно демонстрира, че му е все тая за читателите и превърна поредицата си Избрана Световна Фантастика в нещо, което трудно подлежи на определение.
     ИнфоДар-ци са ентусиастите с големите пачки, които карат на принципа 4 месеца нищо, после дай да им изсипем 10 неща накуп. Сори, господа не се прави така. Не и с тези цени и това "качество", което ни предлагате.
     Но пък на кой ли му пука, как се чувства един обикновен читател (визирам себе си в случая). Важното е Дан Браун да напише следващия си шедьовър за мистериозните скъпоценности на Азис, а после някой "мастит" изследовател да извади ключ за книгата, сакън някой да не би да не е разбрал какво е искал да каже автора.
     Иначе противно на депресарските писания по-горе изминалият месец и нещо от последния брой не беше лош.
     С Гибли (освен един на друг ;)) се насладихме и на великолепния Походът на императорите, агитката ходи да гледа Гордост и предразсъдъци (докато аз се мъчех заедно с двамата служители на СОД да разгадая защо, по дяволите, се е включила алармата на офиса), а гилдията на ShadowDance се сдоби с двама индианци :).
     Междувременно издателствата се посъбудиха и пуснаха някое и друго заглавие, но ние напук ги оставяме за следващия брой (който ще излезе навреме, колкото и невероятно да Ви звучи това ;)).
     Вие пък, може да зарежете странните ми изблици и да се прехвърлите на по-съществените материали, като ревютата на новия WarCraft и втората книга за Анита Блейк (познайте от три пъти, кой ги е писал... не можете?...жокерче?...мое ляво или ваше?), статията за Mai Hime и каквото още ви хване окото.
      ‘Njoy!

Ян
Март 2006

     Хайде сега няколко думи и от "онова досадното". Поредното колосално закъснение всъщност май пак е по моя вина, но мисля, че излагацията говори сама за себе си и без безкрайни оправдания. Вместо това бих искал да се превхърля на по-приятни теми, като спомена, че екипът на Шадоуденс се увеличи с още един автор – Трип (известен сред девойките като Емо), чието ревю за Мемоарите на една гейша е един чудесен дебют, който горещо ви препоръчвам да прочетете :) Както и останалата част от броя, който, макар и късно, се получи, мисля, добре. Приятно четене.

Роланд

     И едно съвсем малко последно включване от мен – с благодарности на Живик (zhivik) за отзивчивостта, бързата реакция и прекрасната му статия за Ер малък, която ще прочетете в броя. За надеждно отзоваване лаври заслужава и бат' ви Амос, който пое тазбройното издание на Профилите, които отдавна не бяха получавали своя шанс да оплакнат жадните ви очи (да бе, знам). RAFO, etc, etc :)

Моридин