Историята на пръв (че и на втори и трети дори) поглед е колкото банална, толкова и все пак нелишена от привлекателност. Действието се развива в наши дни – на остров от Японският архипелаг (хм, така ли се казваше архипелага където се намира Япония?:)) е създадено елитно училище. Така наречената академия "Фуука" си е съвсем нормална...ако изключим, че се специализира в тайното откриване на момичета владеещи супер способности известни като HiME-та (Highly Advanced Material Equipment, нищо общо с hime в смисъл на "принцеса"). Въпросните представителки на слабия пол (който се явява много по-силният в техния случай :)) могат да материализират и използват специфични оръжия, а и да призовават и командват огромни магически създания, известни като Childs1 (грешката е вярна). С помощта на тези Childs те спасяват света от набезите на чудовища, на които им викат Orphans. Разбира се, намесва и се зловеща организация, която има апетити да използва мощта на HiME-тата и да промени света с нея (адски оригинално, няма спор).
Съществен елемент е предупреждението, което всяка HiME получава, преди да получи Child-а си. А то е, че поставя на карта най-ценното си.
Но истински брилянтното в сюжета всъщност са взаимоотношенията между героите. Те са пълнокръвни и реалистични, в някои отношения дори прекалено, до степен да стават неприятни. Някак, ако зрителят е свикнал с някаква захаросаност, когато изведнъж със сблъска с нещо по-близко до реалността, има трудности да го приеме. Странното е, че едно от най-честите оплаквания на зрителите обикновено е именно липсата на реалистичност в поведението на героите, но когато се появи такава, героите, носители на такива черти, изведнъж стават досадни.
Тук мен лично най-силно ме впечатли отличната комбинация между екшън и взаимоотношения.
Както казах, героите са многобройни и чест прави на създателите, че са успели да представят всеки с отделна, ясна изразена индивидуалност. Проблемът е, че в 26 епизода просто няма как да се развият пълноценно всички герои, така че, ако някой от вашите любимци влиза в категорията на недоразвитите (не умствено, за щастие :P), се чувствате леко прецакани. Главната героиня е Токиха Маи. Тя е на 15 (но дори и на тази крехка възраст бюстът й гони размерите на този на някоя порнозвезда, май доста боза е пила :P) и заедно с по-малкият си брат Такуми остъпва в академия "Фука" в началото на сериала. Скоро след това тя открива, че е HiME, сдобива се със своя Child – огромният феникс Кагутсучи и почва да се чуди какво следва от това. Общо взето, това е един доста стандартен образ – прилежното момиче, което е добронамерено настроено през огромната част от времето, но когато се ядоса, става страшно. Но за разлика от много стандартни персонажи, тя не дразни, което както и да го погледнем си е плюс и определено привлича интереса на зрителите. Маи е изцяло посветена на малкия си брат. Целият й живот се върти около една единствена цел – да се грижи за него. Тя е работлива и
целеустремена, но е принудена да се бори с една дилема, в образа на Тате, когото среща на кораба, с който тя пристига на острова, и който се оказва неин съученик. Маи се разкъсва от една страна, защото продължава да желае да мисли, че брат й е центърът на нейната вселена, а Тате бавно и упорито започва да го измества от тази позиция. А от другата е и Шихо, която е отраснала с Тате и отчаяно се е вкопчила в него, желаейки той да стане за нея нещо повече от другарче от детството. Такуми пък има някакво сърдечно заболяване и ролята му в сериала общо взето се свежда до това, че сестра му и разни други хора са постоянно загрижени за него. В началото на сериала, той е едно затворено и относително подтиснато от любовта на сестра си момче, но с постъпването си в академията и под влиянието на съквартиранта си, започва да израства. Той е малко страничен герой, чиято основна функция е повече да спомага изграждането на образа на Маи, но в един момент зрителят започва да забелязва, че той някак неусетно се е развил и е станал съвсем друга личност. Аз лично определено имам лични пристрастия към Такуми и съквартирантът му – Акира.
Нацуки Куга е определено по-интересна фигура. Тя посещава часовете си в училището от дъжд на вятър, мрази хората, които го контролират, защото ги обвинява за смъртта на майка си, и както много други героини се мъчи да разбере за какво точно са й тези свръхестествени дарби и какво по дяволите става. Нейният Child, Дюран, е нещо като роботизирано куче и е сред най-слабите такива.
Сякаш като компенсация, тя може да материализира пистолети, които са по-ефективни от доста от останалите HiME оръжия. Индивидуалистката и бунтарски настроена, лично на мен Нацуки ми беше много по-интересна от баналната Маи. Да не забравяме, че освен другото, тя кара мотор и прави може би най-забавните физиономии в сериала, когато е учудена, разстроена и т.н. Някои от израженията й са направо безценни :PНацуки е от онези образи, които няма как да не грабнат зрителя. Лоялна на целите и готова да се притече на помощ без да задава въпроси, ако веднъж вече е избрала някого за приятел. Тя, заедно с Маи и Микото, е една от трите централни фигури, за които научаваме най-много и чиито образи са най-добре развити.
Но тя е и героинята, която има една странна мания, която е център на един от хумористичните епизоди в началото – тя колекционира бельо, и като казвам колекционира, имам предвид точно това. Представете си едно общежитие, а сега си представете, че цялото е окачено с фино дамско бельо. Е именно толкова голяма е колекцията на Нацуки.
Микото е диво момиче, което е посветило живота си на една единствена цел – да открие изчезналия си брат. Тя е наясно със силите си на HiME и не се колебае да ги използва, предимно защото е с мозък на животинче и не се замисля особено за последствията от действията си. При нея всичко е импулс и инстинкти, като най-силен е този за задоволяване на апетита. Способна е да изяде произволно количество храна, което й се сервира, само да има кой да й го предостави.
Оръжието, с което се бие, е един особен меч, който е по дълъг от нея и е доста странно да се види как го влачи с две ръце. Човек просто не очаква, че хилавото и диво хлапе е способно да полети с огромното хладно оръжие в ръка и да се превърне от палаво коте в кръвожаден тигър. Полет е точната дума, дори и кенгурата могат да завидят на способностите на Микото в скачането.
Микото е съквартирантка на Маи и е абсолютно влюбена в нея (или пък в готварските й умения, знае ли се :Р) и често заравя глава в щедрите природни дадености на момичето (кеф за всички фенове на shoujo-ai-я). Микото също не избягва съдбата на хумористична героиня, като в нейния случай най-често това става за сметка на абсолютната и невинност по отношение на принадлежността й към нежния пол. А и милата е най-плоското женско същество в едно аниме, където повечето "балкони" са с внушителни размери (между другото, в artbook-a има специална таблица с илюстрации, съдържаща точните цифри, с цел да се разсеят веднъж завинаги всички съмнения по въпроса коя има най-големите... очи).
Харука Сузуширо е изпълнителният директор в ученическият съвет на училището. Да, и аз не съм много наясно що за пост се предполага да е това, но общо взето тя e страшно упорита, винаги настоява за повече контрол и дисциплина и обстоятелствата все се обръщат така, че да прецакат перфектните й планове. Ненавижда Шизуру – председателката на този съвет, а безкрайните й гневни изблици са адски забавни. Веднъж например скочи с ритници срещу танк, който има наглостта да нахлуе в двора на училището. Освен това постоянно бърка една дума с друга близка по звучене или правопис, създавайки комични ситуации. Но ако сте си помислили, че Харука е в сериала само за хумористичен ефект, грешите, тя е главен участник в една от най-емоционалните и драматични сцени. Харука е от онези образи, които някак са обречени да останат в периферията на вниманието на зрителя, просто, защото единственото, което прави през повечето време е да генерира хумористични моменти и именно затова споменатата сцена оставя дори по-голямо впечатление.
Юкино Кинукава пък е вярната и май единствена приятелка на Харука. Тя постоянно се влачи след нея и общо взето е мозъкът на екипа, но главно изпълнява не особено вълнуващата роля на срамежливото момиче, което разчита на Харука да изпълнява функциите на липсващата й решителност, нещо, с което последната се справя доста добре, даже прекалено добре :) Около 50% от репликите на Юкино се свеждат до "Харука-чан!", което леко дразни.
Шизуру Фуджино, както вече стана дума, оглавява ученическият съвет. Тя се ползва с голяма свобода и напълно самостоятелно решава повечето проблеми в академия "Фуука" – наказания на ученици, организиране на празници и други такива. Тя е странна личност, която на пръв поглед нищо не прави и само пие чай по цял ден, но пък всички в училището са й верни фенове. Освен Харука, разбира се, която особено се дразни от вечното й спокойствие. И на мен Шизуру не ми допада особено, прекалено е перфектна в по-голямата част от сериала, а и има твърде странни червени очи.
Мидори Сугиура е студентка, която се мъчи да завърши дипломната си работа, а между другото и замества един от учителите в академия "Фуука". Отличава се, така да се каже, с научния си подход – докато останалите HiME-та "опипват в тъмнината" и решават проблемите си предимно по метода на пробите и грешките, тя постоянно изучава разни документи и търси сведения за това загадъчно явление. Освен това, дамата има склонност да се напива и да прекалява с помпозните речи (понякога съчетава двете дейности), размахва огромна алебарда, претендира че е на 17 години и въобще е номер едно, както и да го погледне човек :) Първата битка, в която виждаме Мидори в действие като HiME, се явява една от любимите ми сцени в сериала. Известна е като HiME на справедливостта и се мъчи да накара другите да забравят дрязгите си, и да се концентрират върху общите си врагове. Нао Юуки има интересно хоби – примамването на мъже в някоя тясна уличка и ограбването им. Разбира се това би било твърде трудно осъществимо без помощта на нейния Child, паяка Джулия. Нао, меко казано, не прелива от любов към човешката раса, но, когато й отърва, може да изглежда и съвсем невинна... само, за да стане отново безкрайно цинична минута по-късно. Никак не се спогажда с Маи и Мидори, които имат наглостта да я призовават да помага за общото благо, като избива Orphan-и и да си сътрудничи с останалите HiME-та, а единственият й приятел изглежда е мобилният й телефон. Озвучавана е просто великолепно от Юка Нанри (вокалистката на FictionJunction Yuuka). Винаги съм се радвал на герои, които са изпълнени със стилен цинизъм и заради това съжалявам, че ролята на Нао в сериала е доста второстепенна.
Наги пък е щатният всезнайко, за когото не се знае на чия страна е, но пък любимото му занимание е да манипулира HiME-тата в
преследване на неособено ясните си цели. Външният му вид обаче е доста запомнящ се, а и играе ролята на интригант с голям апломб, как да не му се зарадва човек. Маширо е директорката на академията, нищо че изглежда на около десет години и я разкарват в инвалидна количка. Но совите не са това което бяха и от самото начало е очевадно, че тя не е просто някакво момиченце. сложено за красота или по наследство на този пост. Разкъсвана е между задълженията си на директор и симпатията си към HiME-тата.
Тате Юичи е един от малкото представители на силния пол, които са удостоени с внимание и развитие на образа. Той се влюбва с Маи от пръв поглед, но на ръката му перманентно виси приятелката му от детинство Шихо. Той е принуден да гледа отстрани как момичето, по което си пада, излиза на среща с друг.
Тате е един от за щастие малкото дразнещи герои в сериала. Не че е недоизпипан или нещо такова, но просто е дразнеща смесица между 90% невероятна нерешителност пречеща му да вземе и най-прости решения и 10% пронизителни викове, които издава когато най-накрая измъдри "великото" си следващо действие.
Анимацията е великолепна – солидна, хващаща окото, може би с една идея по-шарена отколкото би допаднало на някои мърморковци, но на кого му пука? Особено героите са изпипани повече от добре. Не само, че в това училище като че ли са подбирали с конкурс по
красота, но така и не ми се случи да се чудя "абе това героят X ли беше или пък Y?", всички се отличават повече от достатъчно. Не съм гледал чак толкова много сериали на Sunrise, a и предполагам, че имат доста различни аниматори, но ми се струва, че техните герои винаги са най-солидно изрисувани, най-триизмерни, ако мога така да се изразя. Child-овете и Orphan-ите също са много разнообразни и впечатляващи. За отбелязване е, че качеството на анимацията се поддържа на добро ниво в продължение на целия сериал. Рисунъкът е сравнително изчистен и фонът е добре изпълнен с детайли, за да не дразни. Не може да се каже, че има прецизно нарисуван фон, но все пак има достатъчно, за да може зрителят да остава с впечатление за един свят, който не се изчерпва само с това, което е непосредствено "пред камерата", а и с дълбочина.
Тук е мястото да спомена, че един от негативите на анимацията за мен (Alexis), като това може да се счете и за минус по отношение на музиката, е сикуенсът на опънинга, който за голяма моя мъка остава напълно непроменен през целия сериал, и след определен момент от развитието на историята, вече става абсолютно неподходящ и дори дразнещо жизнерадостен на фона на развиващата се драма.
За музиката нямам много какво да кажа, най-вече защото съм адски зле в изразяването с думи на мнението си за каквато и да е музика. Но всичко може да се резюмира с две думи – Юки Кажиура. За тези, които все още искат информация - музиката е прекрасна, макар и да отстъпва леко на тази от Noir и Madlax, но явно Bee Train имат способността да изстискват всичко от композиторката, а Sunrise – не. Опънингът Shining Days, както и Chiisana Hoshi ga Oriru Toki (Когато пада малката звезда2), която се явява insert song, използвана в двата най-ключови момента в сериала, се изпълняват от Minami Kuribayashi, като особено втората песен е нещо, което си заслужава да се чуе. Koлкото до откриващата песен, тя е общо взето стандартно J-Pop парче, което не й пречи да пасва много добре на атмосферата в първата половина на сериала. Главният проблем е, че поне на мен ми прилича твърде много на песента от опънинга на Kimi ga Nozomu Eien, вярно че изпълнителката е една и съща, но все пак приликата е леко дразнеща. Както си му е реда при Кажиура кратки инструментални и предимно нежни, ако мога така да ги нарека, мелодии се редуват със страхотно надъхващи и епични такива. Мezame, която поне на мен доста ми напомня за незабравимата Salva Nos от Noir, съчетана с отприщената ярост на бълващият огън Кагутсучи на моменти ме е карала буквално да викам въодушевено, подкрепяйки ставащото на екрана като същи футболен фен (да, знам, че ще кажете че съм fanboy:P).
Аз, тъй като не съм маниакална фенка на Кажиура, мисля да дам едно малко по-хладнокръвно мнение. Макар музиката да е приятна, за мен са малко мелодиите, които да остават в съзнанието на зрителя, след като е изгледал сериала. Това обаче не пречи самата музика да е много подходящо съчетана със ставащото на екрана и да успява да повиши емоционалното възприемане на историята.
В началото сериалът на пръв поглед не впечатлява много и поне на мен донякъде ми напомни за Full Metal Panic: Fumoffu? . Имаме училище, има доста забавни моменти, имаме Микото, която подобно на Соуске не може да разбере що е то нормален живот и т.н. Също така имаше и елементи от типична mecha – нашите героини почти всеки епизод опукват по едно чудовище (в случая по един Orphan), а като за капак често се карат помежду си, точно както си му е реда в типичните такива анимета. Да не забравим и голямото количество фен сървис – все пак още в първи епизод Тате съумя така да падне, че главата му да се окаже право върху бюста на Маи. По-нататък има цял епизод, в който интригата се върти около крадец на бельо, има и плажен епизод – мисля, че схванахте идеята. Тук е мястото да кажа, че въпреки хвалбите, които съм изсипал по-долу по адрес на по-сериозната част на сериала, бих дал мило и драго, само и само да видя нов сезон на Mai-HiME, който да е чисто комедиен. От друга страна, сериалът вече може да се похвали с продължение, което както винаги (добре де може и да има изключение, но сега не се сещам) не е на нивото на първия сезон. Но това е обект на друго обсъждане, а и сигурно е малко несправедливо да осъждам Mai-Otome, преди да е приключил. Но все пак има едно нещо, което мога да осъдя и сега. Главната героиня (а и не само тя) далеч не може да се похвали с впечатляващите с размерите си млечни жлези, които радваха зрителите на Mai-HiME.
Всъщност, в началните епизоди на Mai-Otome има някои адски забавни моменти, но е вярно, че като цяло засега сериалът е някак незадоволителен. Сякаш се разчита твърде много на популярността и героите на Mai-HiME, отколкото на включването някакви по-свежи нови елементи, което обаче не ми пречи да го следя с интерес. Но трябва и да се отбележи, че това не е точно продължение, а сериал използващ много от познатите герои, действието на който се развива в някаква алтернативна вселена.
Но да се върнем на Mai-HiME – някъде малко след средата на сериала, акцентът тотално се измества, историята радикално, но и доста добре мотивирано се променя и от екшън-комедия с елементи на драма той се превръща в драма с екшън елементи. И фантастика, разбира се, защото някак да призоваваш огромна хидра да се бие на твоя страна не е нещо, което става в реалния свят, поне доколкото на мен ми е известно :) Най-хубавото нещо е фактът, че въпреки че комбинира елементи от много жанрове и има адски много важни персонажи, сериалът успява едновременно да показва интересни и в по-голямата си част добре развити герои, без това да спъва твърде много развитието на сюжета. Дори и практически неизбежният плажен епизод бива използван за развитие на героите и историята, а не само за показване отблизо на определено заслужаващите внимание прелести на героините :P Благодарение на изпипаните герои има наистина въздействащи сцени, защото едно е някак ви скучни и недоизпипани дървеняци да преживяват драматични моменти, предизвикващи главно прозевки у зрителите, а съвсем друго си е, когато става дума за персонажи, които са пълнокръвни и, както е казал поетът, ти идва "силно да любиш и мразиш". Ако след първите пет епизода някой ми беше казал, че ще има толкова тъжни и емоционално наситени сцени, едва ли щях да му повярвам, но е фактът си е факт. Градацията на напрежението и драматизма успешно е съчетана с направо мълниеносно развитие на сюжета, нещо което не се среща толкова често.
Действието почти не е накъсвано от досадни ретроспекции, да речем детските спомени на някой герой – където ги има те са съвсем кратки, но в повечето случаи улучват право в целта и някои от тях успяха доста да ме разчувстват. Битките, макар и доста впечатляващи като цяло, никога не са доминиращият елемент в Mai-HiME, далеч по-голямо внимание е отделено на последствията от използването на свръхестествените способности, отколкото на насичането на парчета на тълпи противници, само и само да се види коя героиня е най-могъща или какви специални умения и оръжия има всеки Child. Има обрати и изненади както си и трябва, въобще последните около десет епизода на сериала определено са най-силната му част, с уточнението, че в това число не включвам последния епизод, за който ще стане въпрос като стигнем до минусите. Но за щастие почти всички действия на героите са добре мотивирани, нямаме така "любимият" ми похват, а именно героите да вършат съвсем нетипични за тях неща, за да може да може сюжетът да върви в предвидената от сценаристите посока. Да не забравя да спомена, че има вмъкната и shoujo-ai сюжетна линия – една от героините, която има доста силни чувства към друга героиня, но пък това е напаснато много добре в цялостният сюжет, така че не мисля че е сложено само и единствено с цел да привлекат любителите на лесбийските връзки. А ако някой случайно не е в крак с времената и нравите и не може да понесе гореспоменатите връзки, следва да бъде уведомен, че няма показано нищо особено, освен една-две целувки, за голяма мъка на ордите фенове на тази сюжетна линия, които дебнат по форумите и са задръстили нета с fanfic-ове за точно тези героини :PНесъмнен плюс е и тоталната липса на рекап-епизоди. Няма вмъкнат някъде по средата или където и да било другаде, епизод, който ей така, само за да се увеличи бройката на епизодите, да разказва какво се е случило до момента. Не отричам наличието на филъри, практически първите 6 епизода и епизод 16 в по-голямата си част.
Минусите са силно концентрирани в последния епизод. Ако можех да си позволя да ви спойлна, щяхте да ме разберете доста по-лесно, но засега се налага просто да ми повярвате, че въпросният епизод..., не става и това е. И да приемем, че чисто сюжетно завършекът има шансове да допадне на немалко хора, остава си и фактът, че за твърде много ключови събития са отделени само двайсетина минутки. А и освен, че е форсиран, финалът изглежда сътворен по методa на Нагласьов (или на Нагоденко, ако повече ви харесва) и тотално се подиграва с доста от отношенията между героите и логиката на развитие на сюжета. Ако някой е чакал дори и подобие на смислено обяснение какви са тия HiME-свръхсили, Childs, Orphans и т.н. – доста ще трябва да се постарае, за да го намери из недомлъвките, с които е изпълнен целия сериал. Отделен въпрос е, че това в крайна сметка не беше толкова важно, ключово беше, че това явление съществува и героите са в кофти ситуация, но все пак зрителите остават малко излъгани.
Нека да обобщим казаното дотук – Mai-HiMЕ е много любопитна мешаница. Но следва да се уточни, че логичното се е случило –
опитвайки се да седи на толкова столове, сериалът в известен смисъл пада на земята. Нито битките му са толкова интересни, колкото тези в Gundam Seed, нито е толкова умопомрачително смешен като FMP:Fumoffu, а по отношение на развитието и дълбочината на героите отстъпва на Noir. В случай, че не сте гледали гореспоменатите мисълта ми е, че в нито едно отношение не мога с чиста съвест да поставя Mai-HiME на първо място, но обърнете внимание – той е доста близо до върха по почти всички показатели и тъкмо затова заслужава внимание. Разбира се, това си има и своите минуси – любителите на по-сериозни неща ще бъдат отблъснати от първите епизоди, а die-hard феновете на гаврите и фен сървиса пък едва ли ще се зарадват много на последната трета от сериала. Няма да се станете свидетели на някакви разтърсващи земята и разлюляващи чак и Луната разкрития за живота, вселената и всичко останало, но затова пък опасността да се вманиачите и да ги изгледате дадени епизоди по 15 пъти е реална. Ако не беше слабият завършек, сериалът като нищо щеше да се добере и до максималната оценка. Оценка: 9/10 (Matrim), 8/10 (Alexis)