Ала докато литературните приключения на Потър и компания стават все по-обемни откъм брой страници, се налага да призная, че филмовата версия наистина издиша в графата "адаптация". Не бих казал, че липсват чак ключови сцени от романа, но при все това са твърде много, а немалка част от филма е ненужно разтеглена. Балансът не е уцелен като хората и макар че на мен Хари Потър и Огненият Бокал откровено си ми хареса, честно казано мисля, че Куарон щеше да се справи многократно по-добре. Четвъртата година на Хари Потър в Хогуортс обещава да бъде най-интересната до момента и като никога – лишена от дразнещия навик на Лорд Волдемор да се връща в света на живите. В училището ще се проведе Тримагическият турнир – легендарно състезание, в което трима участници от три различни магьоснически школи ще премерят сили, умения и интелект, за да спечелят вечна слава. Наш'то момче трябва да е на първите линии, ще кажете, обаче сте в грешка, или поне би трябвало да сте. Защото Хари е твърде малък, за да участва. При все това обаче, когато Огненият Бокал – могъщ магически артефакт, който избира участниците сред всички, пуснали имената си в него – изплюва името му, той е обвързан с правилата на турнира и макар и да не е слагал името си в Бокала, няма избор, освен да участва в турнира. Така триъгълникът се оказва с четири страни, а Хогуортс – с двама представители.
Другите участници са: Седрик Дигъри (Робърт Патинсън) – ученик от Хафълпаф, смел, красив, добър и прочее тривия; Фльор Делакор (Клеменс Поези) – ученичка от френското училище Бобатон и в общи линии нищо неправеща патка; и Виктор Крум (Станислав Яневски) – идващ от северния Дурмщранг (а къв ше го крепи българин на север, като и Англия, и Франция са му по-близо, е неква загадка за мен, ма явно Роулинг си мисли, че българите сме някъде около Сибир...), най-великият Куидич-търсач в света (национал на България, кво знаете вие) и по съвместителство – тъп катил. Тази не особено колоритна, но за щастие и почти лишена от реплики (с изключение на Седрик) дружинка, заедно с Хари трябва да посрещне три изпитания, разположени симетрично през цялата учебна година, а накрая победителят ще бъде само един. И понеже това не е Разкази с неочакван край, мисля, че сюжетът ви е ясен до самия край. Или почти...
Мен лично 4-та книга ми беше най-малко интересна. Роулинг изведнъж се опита да смени рязко посоката от детска приказка към едва ли не сериозно фентъзи и преходът не беше успешен. Твърде много пълнеж, твърде много излишна сериозност и драматизъм на места. Финалът е качествен (и слава богу непроменен във филма), но това не спасяваше книгата от умерена посредственост. Е, Хари Потър и Огненият Бокал на Нюъл се справя повече от добре с това да не е скучен. Това, което написах по-горе за разтеглените сцени все още важи, но то е ако погледнем критично и с перфекционизъм на филма. Факт е, че четвъртият Потър е може би най-динамичният и надъхващ от всички до момента. В това отношение скопени са само две сцени, които наистина имаха много по-огромен потенциал – срещата България-Ирландия на световното по Куидич в началото, която бива прекъсната точно след като отборите излизат на игрището и вместо да видим истинския мач, трябва да се задоволим с коментарите на Рон (Рупърт Гринт, който е все така гнусен и бездарен, само дето вече не е и малък, че да го наречеш сладък с повече въображение); и първото изпитание – битката с дракните, където вместо да видим как тримата катили ще се справят със своите, се забавляваме с това да зяпаме Хари, сдухан и сам в палатката @_@
Но като се изключат тези две сцени и едната купчина липсващи, аз поне се забавлявах искрено през цялото време.
Актьорската игра винаги е била и винаги ще си остане най-двуострата тема що се отнася до тази поредица. Главните трима са си слабо звено, няма какво да се лъжем. Рупърт Гринт (Рон) и Ема Уотсън (Хърмаяни) са си бездарни до побъркване, макар че ако трябва да съм честен, Ема поне имаше една доста добре изиграна сцена (в края на бала, където и изглеждаше доста прилично), въпреки че гласът й ли мутира не знам, ама читава реплика без яростни гърчове във височината му аз не улових. Изненадата в случая е Даниел Радклиф (Хари Потър), който като никога като че ли се е понаучил да играе малко от малко и вече не само не дразни, ами и радва на няколко места. Проявява сарказъм убедително и изобщо... А в края на филма дори успя да ме трогне, сериозно :) Другото трио – участниците в Тримагическия турнир – също не блести с нищо. Робърт Патинсън (Седрик) си е театрално актьорче, доколкото разбирам, и каквото има да изиграе, го прави качествено. Французойката я игнорирам, тя няма нищо за играене и не се забелязва как го играе съответно, обаче Станислав... ох котьо! Можеше ли да е по-голям дъб? Или не, може би всъщност не е (момчето на живо при Слави изглеждаше доста адекватно бтв), а такава да му е ролята, обаче "Дис тент из фор чемпиънс! Енд дер френдс!" с горе-долу това произношение и тъпата бръсната физиономия тип "мутра с ланци" просто ме изпълва отвсякъде с простотията си... Сори, не кефи. Но пък е обект на два-три яки лафа :)
Силната страна – поддържащият каст – е не просто все така силна, но и по-силна отвсякога. На първо място е Рейф Файнс, чието появяване ще оставя на вас да откриете, но той е един от онези актьори, които и с минаване зад кадър кефят, така че едва ли можех да го пропусна в списъка. Миранда Ричардсън (репортерката Рита Скийтър) е друга такава актриса и тук е просто великолепна. Уви, точно един ключов момент от нейната сюжетна линия липсва, а и това, което имаме, е доста поорязано. Да видим как ще го закърпят в следващия филм, където пак се появява, обаче наистина радва много. Третият новодошъл е Брендън Глийсън (Лудоокия Мууди) – новият учител по Защита срещу Черните Изкуства кефи на макс и е около три пъти по-зловещ от всичко друго в тоя филм, но пък Глийсън както винаги радва :) Що се отнася до дежурните актьори, Алан Рикман се появява съвсем за кратко, но пък е ценен както винаги, Маги Смит си остава моя любимка, неизвестно защо, а Майкъл Гамбън, напук на всеобщото мнение в екипа на Shadowdance, за мен е перфектен Дъмбълдор. Изобщо, ако бяха взели от самото начало Фреди Хаймор (Чарли Бъкет от Чарли и шоколадовата фабрика, да, знам, че е бил твърде малък по времето на първия Потър), кастът щеше да мачка по всички възможни параграфи, пък ако ще Рон и Хърмаяни да ги играеха двете отрочета на Уве Бол (боже, дано да няма деца наистина, дано да е стерилен...). Уви, с калпави главни актьори и най-великият второстепенен каст (какъвто е тук) може най-много да закърпва положението, но не и изцяло да компенсира...
Музиката най-сетне е малко посменена, което обаче уви е за лошо, защото колкото и да недолюбвам Джон Уилямс, неговият саундтрак към Потър беше наистина много запомнящ се и харакерен, докато това, което получаваме сега, макар и да използва няколко преработени темички от старите филми, просто... е безлично. Патрик Дойл просто не е достатъчно ярък и интересен, за да привлече вниманието, а в едно фентъзи музиката е МНОГО важна, както шест броя Star Wars, три Властелина, а и трите предишни Потъра могат смело да свидетелстват с великолепните си саундтраци.
Откъм ефекти филмът определено го бива, макар че отстъпва пред личния ми фаворит – Кинг Конг. Драконът ми беше малко клошарски, а и дребните приказни елементчета доста са се позагубили, също както и в книгите. Уви, филмът страда от тази липса повече от романа. Финалната сцена обаче беше силна и ми хареса много, макар че, както Ян нееднократно (и нееднозначно, нееднопланово и неедноклетъчно) спомена, бяха объркали цветовете. Какво точно значи това, вече знаете, ако сте гледали филма, а ако не сте, ще разберете, щом го гледате ;) Честно казано не мога да си изкривя душата и да кажа, че Хари Потър и Огненият Бокал е наистина качествен филм, не и при конкуренцията на Кинг Конг в същия сезон. Убедено твърдя обаче, че е много добро забавление, което с удоволствие ще изгледам пак, като излезе на DVD, многократно по-добро от недоразумението Нарния, от което ще си пусна само две-три сцени с Бялата Вещица. Едно гледане определено си заслужава, а за феновете на поредицата за цайсатия олигофрен е абсолютно задължителен :)
Оценка: 7/10