Морвен



     Вероятно хората, незапознати със сюжета, са около 1%, но все пак... През четвъртата година на Хари в Хогуортс, училището се оказва домакин на Тримагическия турнир – състезание, в което представители на три училища се състезават, преминавайки през три изпитания. В тази връзка пристигат и ученици от две други училища – френското Бобатон и северното Дурмщранг. От Бобатон е избрана Фльор Делакор, от Дурмщранг – Виктор Крум, който е един от най-добрите български играчи на куидич, а от Хогуортс – Седрик Дигъри, идеалното добро момче и гордост на училището. И всичко щеше да е чудесно, ако Огненият Бокал, в който кандидатите трябва да слагат имената си накрая не беше изплюл и още едно име – разбира се, Хари Потър. Това настройва всички срещу него от една страна, тъй като конкурира любимеца на училището Седрик, а от друга тъй като е нарушил правилата, които забраняват на ученици под 17 години да се кандидатират за турнира. Като че ли единственият му останал съюзник е новият учител по защита от черните изкуства, наричан Лудоокия Муди. А трудното, в лицето на изпитанията, които те карат да се чудиш що за садизъм ги тресе училищните власти, все още предстои...
     Както всяка адаптация по книга, и тук се губи нещо от оригинала. Лично за мен развръзката дойде твърде много като гръм от ясно небе. Някои моменти бяха пропуснати, други пък нарочно разтеглени. И все пак не може да се отрече, че филмът е доста сполучлива адаптация. Актьорите се справят доста добре – Даниел Радклиф почти докарва емоция, Станислав Яневски е пън, но пък му отива, има Миранда Ричардсън и Рейф Файнс, макар на последния да не му личи особено, че е той...
     Атмосферата е много точно уцелена. Хем я има онази приказност, с която книгата успява да грабне всяко дете, хем и една добре премерена доза мрачност, която успява да изкара филма от клишето на детската приказка. Специалните ефекти са направени така, че да не се набиват в очите (т.е. набиват се, тъй като е ясно че симпатичният бълващ огън дракон няма начин да е реален, но не изглежда грубо компютърен) и това също допринася за по-лесното потапяне в атмосферата.
     Музиката е стандартният сбор от теми за епични моменти в големи холивудски продукции, на мен вече ми звучи съвсем еднакво...
     Общото взето добър Хари Потър и приличен филм, което въобще не е малко, особено като комбинация.

Оценка: 7/10

Обратно към Хари Потър и Огненият Бокал