Роланд

There is a prophecy, that two sons of Adam and two daughters of Eve will appear to defeat the White Witch, and put an end to this hundred year winter.



     Да се подхожда към този филм с големи претенции е наивно. Да се гледа пък с окото на циничен критик и под лупа е направо нелепо. Няма друг начин, по който да започна тази статия, защото се начетох на идиотизми от сорта на "Ама в него няма капчица кръв" (Дъъ! Някой обърна ли внимание под шапката на кое студио излиза филмът?), "бомбардировачите в началото са английски, не могат да бомбардират Лондон" (което безспорно е от светоизместващо значение за Нарния и събитията в нея, а особено за децата, които ще го гледат) или "две от факлите в сцената с жертвоприношението бяха сини" (това дори няма да го коментирам... въх, изкоментирах го...).
     Това е налудничаво :) Да, филмът е инфантилен. Да, определено може да бъде окачествен като "Властелина за бедняци и ъндърейджд", но... това просто означава, че трябва да бъде гледан под съответния ъгъл. А и не е да няма какво да предложи и на малко по-поотраснали ;)
     Историята вероятно челите книгата повече или по-малко я знаят. Аз не съм, така че не бях наясно какво да очаквам, освен леко малоумната идея гардероб в старо имение да бъде портал към фентъзи-свят. Четири деца са изпратени от самотната си майка в повинцията по време на Втората Световна Война, за да не пострадат при бомбардировките на Лондон. Най-големият брат Питър (Уилям Мосли) е натоварен с нелеката задача да се грижи за по-малките си сестри и брат, сестра му Сюзън (Ана Попълуел) е изпълнена с праведния стремеж да бъде разумна и възможно най-фригидна. Доста по-малкият Едмънд (Скандер Кейнс) е класическото обидено на живота и вселената хлапе, което ненавижда големия си брат, защото го е страх, че той се опитва да окупира позицията на баща им, биещ се във войната. А мъничката Луси (Джорджи Хенли) просто си играе, понеже е още малка. Четиримата се озовават в провинциално имение на възрастен учен, в което зловещ цербер, маскиран като домашна прислужница, набързо им обяснява, че имат право единствено да дишат, ако не прекаляват.
     Сплотеността на децата и без това втечнява азот, а в чуждата и не особено приятна среда положението сякаш се смарангясва още повече, но целият им живот се преобръща с главата надолу, когато Луси се натъква на странен гардероб, закътан в неизползвана стая в имението. Гардероб, който ги отвежда към най-невероятното приключение, което едно десетгодишно дете може да си представи.
     Честно казано проблемът на Хрониките на Нарния се корени основно в неговите два твърде качествени трейлъри. Не, че филмът е лош, просто те го представят като доста по... зрял. А той си е една детска приказка, предвидима от началото до самия си край. Реплика по реплика, действие по действие. Приказната страна Нарния е вкочанена от стогодишна зима, наложена от самокоронясалата се за кралица Бяла Вещица (Тилда Суинтън, жива и здрава да ни е), а бидейки изглежда единствените хора на този свят, нашите хлапета се озовават в ролята на ония-там-от-пророчеството-дето-ше-е*ат-майката-на-Вещицата. И го правят, ти мани другото. Имаме си и велик, могъщ, мъдър и най-вече качествено дигитализиран лъв, носещ звучното арабско (или каквото е там) име Aслан и озвучаван от Лиам Нийсън. Не бихме могли да искаме нещо повече.
     При все това от преклонната възраст двадесет години, все пак нямам по какъв друг начин да разглеждам филма, освен... ами леко скептичен. Факт е, че в него ми харесаха много неща, на първо място от които Джейдис – Бялата Вещица. Тилда Суинтън (да, не е Кейт Бланшет, въпреки че за момент в трейлъра изглежда точно така) се справя великолепно с ролята на създание със сърце от лед и душа, скована в черен камък (поетични сравнения рул). Ролята й не е особено дълбока, обаче пък е внушителна колкото си искаш. Освен това нетипично за "по-грозната сестра на Кейт Бланшет", момичето изглежда и невероятно красиво по един... безкрайно студен начин.
     Другото качествено нещо е музиката. Макар и да не съм я запомнил с нищо, освен с темичките от трейлъра и една-две интересни мелодии, тя си пасваше идеално със ставащото на екран.
     Актьорите също ми харесаха. Изглежда съм малцинство в позитивното си отношение към най-големия брат Питър. Едно, че ролята му си беше съвсем умерена и добре изиграна, и второ – Уилям Мосли има такъв разкошен бритиш акцент, че просто няма как да не стане симпатичен. От децата реално само Сюзън не прави никакво впечатление, по простата причина, че няма роля. Има една-две реплики, колкото да не е без хич, но... Лиам Нийсън обаче ме подразни. Да, знам, че е дигитален лъв, гледащ като настъпан пудел, но при все това... звучеше ми неубедитeлно. Шефът на Злите Вълци® (за чийто глас ме мързи да проверявам) имаше много по-качествено присъствие (в смисъл, "Now, don't try to run. We're very tired. We'd prefer to kill you quickly." все пак :)).
     За да приключа с позитивните елементи, трябва да отчета и доста качествена, ако и напълно лишена от кървища баталия, която се разиграва в края на филма. В нея има това, което на Властелина му липсваше – разнообразие. Митични животни – кентаври, минотаври, фавни, джуджета, грифони, вампири – се изправят в псевдо-титаничен сблъсък, какъвто в друг филм просто не сте виждали. А аз много обичам митични животни. Конкретно минотаврите и кентаврите бяха направени страшно добре :) А и лошите ги водеше жена с развяваща се руса коса, варварска броня и златен шлем, стъпила на колесница, теглена от две полярни мечки. Все пак...
     Лошите страни за мен всъщност са само една. Всякакви дребни (и не толкова) дефекти и недомислици директно ги игнорирам, защото както казах, това е детски филм. В него не се иска нито реализъм, нито кой знае каква педантичност при изпипването на детайлите. Не, за мен проблемът е в това, че филмът ми беше скучен. Просто и ясно. Не през цялото време, но в твърде много моменти. Нито интригите му ми бяха интересни, нито останалата част от сюжета. Няколко прекрасни сцени (във всяка от които участва Тилда Суинтън) и качествени реплики не компенсират цялостната... мижавост на историята. Мащабите на самата Нарния са едни такива... маломерни. От тука до съседния двор един вид.
     Да, знам, че изписах страница и половина похвали и един абзац критика, но истината е, че впечатленията ми от филма стават все по-положителни с изминаване на времето. Дефектите му са такива само погледнати от неправилния ъгъл на възраст, за която не е предвиден. Хубавите му страни пък са си наистина радващи. За мен той не е по-добър от другият мултимилионен детски филм – четвъртия Потър, – но при все това си е добро забавление, еле па по Коледа.
     Обаче е факт, че нямам никакво желание да го гледам пак. А Кинг Конг съм готов и трети път да го видя на кино. Просто не додрапва.

Оценка: 6.5/10

Обратно към Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и Гардеробът