А посланието, деца, е – не си играйте с оръжия, оръжията убиват хора. Само че зад него непрекъснато изскача друго: това е то човекът, войни винаги ще има, оръжията никога няма да изчезнат, а само ще стават по-съвършени; и няма никакво значение дали един търговец на оръжие ще се откаже от мръсния си полулегален бизнес – бизнесът винаги ще го има и ще процъфтява, защото е необходим. Във втората половина на филма, малко преди края, има сцена, която се опитва да замаже този натрапващ се втори глас и студената му логика... само че не е достатъчно убедителна.
Главният герой във филма би трябвало по определение да е отрицателен; той обаче се оказва предприемчив човек с възхитителна изобретателност и много, ама много здрави нерви (все се измъква на косъм), който обича семейството си (макар да мами жена си) и ме накара да застана на негова страна въпреки всичко. Може би част от привлекателността му се дължи на Никълъс Кейдж, който изиграва перфектно мъжа, който успява да постигне много, но бива застигнат от грешките си. От друга страна, гласовете на съвестта във филма ми звучаха малко нагласено и фалшиво. Те бяха представени от по-малкия брат на нашия човек (Джаред Лито) и съпругата му (Бриджит Мойнахан). И ако за давещия съвестта си в наркотици брат може да ни дожалее, съпругата е образец за патка, която си заслужава всичко, което й се случва. Най-искрено съчувствие буди героят на Итън Хоук: агентът, който винаги е по следите на нашия човек и от когото той винаги се измъква. Ето това е един изцяло положителен герой – човек, който не се отчайва от постоянните неуспехи и, скърцайки със зъби, спазва закона, дори когато несъвършенствата в него му пречат да арестува явните престъпници. И точно заради това винаги той е прецаканият. Свежо и, за съжаление, вярно. Добре дошли в истинския живот (бел. циничен вътрешен глас). Като се споменават актьорите, следва да се отбележи и участието на Иън Холм в поредната зловеща роля като основния конкурент на нашия човек, както и Емон Уокър (надявам се, че така се чете Eamonn Walker) като африканския диктатор, който му става постоянен клиент.
Всички играят добре, но все пак Никълъс Кейдж е човекът-актьорище и е този, който допринася най-много за това филмът да стане толкова привлекателен.
Предимствата: като цяло филмът ми хареса. Сред добрите му страни мога да посоча няколко много добри монтажа: откриващата сцена, забързаното разфасоване на самолета, наркотичните видения, финалът. Имаше запомнящи се моменти, приятно черен хумор и доста на брой заслужаващи цитиране реплики. И някак между другото успява да покаже колко лошо нещо са малките войни и етнически прочиствания, които продължават и сега – все някъде. Но филмът е успял да избегне дидактичния подход и когато го има, е иронизиран. Като плюсове искам да спомена и някои моменти: сцената на кораба, картата на Украйна, самолетът, репликата "О, Боже!" (watch and find out ;))... Недостатъците: повечето са дребни. Някои моменти са предвидими –например на места си казвах "ей сега ще стане това и това" и то ставаше. Това обаче по никакъв начин не повлия на удоволствието ми от филма, а и финалът успя да ме изненада и бих искала да го спомена като много удовлетворяващ :) Във втората половина на филма мелодрамата разваля малко атмосферата от началото, но и това може да се пренебрегне. Като дребен минус ще спомена смешния руски на нашите хора.
Като цяло: приятна изненада, струва си да го видите.
Оценка: 7.5/10