Да, ама не. Отидох с доста... смесени очаквания. От една страна вярвах, че филмът ще е малоумен и тъп, от друга знаех, че Питър Джаксън е болен мегаломан с пари. И познавайки си хлапашкия мейнстрийм вкус предполагах, че всъщност въпреки всичко изброено по-горе Кинг Конг всъщност ще ми хареса.
Обаче не предполагах точно колко :)
Филмът е всичко, което един злобен хейтър може да очаква – клиширан, наблъскан със скъпи спец-ефекти, евтина епика псевдо-драматизъм и реплики, от които просто капе предвидимост. Обаче при все това забавлява, мамка му. При това не по евтинкия начин, по който забавляват Хелбой или Ван Хелсинг, а с категоричността на блокбастъра, който си е.
Историята ни е добре известна още от трейлъра. Карл Денам е амбициозен и нагъл режисьор (Джак Блек), който намира карта, водеща към тайнствен остров, за който се е вярвало, че е само легенда. Вкопчен в идеята, че там трябва да заснеме своя шедьовър, той бяга от Ню Йорк, гонен от полицията, пратена му от студиото, което е измамил да го финансира. По пътя си "забърсва" останалата без работа водевилна актриса Ан Дероу (Наоми Уотс) за главната роля, тъй като предишната звезда е отказала, както и сценариста Джак Дрискол (Ейдриън Броуди), който по принцип пише театрални пиеси.Вече имаме пълен екип, а към него се присъединяват и съответните второстепенни образи – надут пуяк, играещ главната мъжка роля във филма на Денам (Кайл Чандлър, главният герой в Утрешен вестник междувпрочем – бел. Мор); смел и леко коварен капитан на кораб (Томас Кричман), неговият също толкова смел, но доста по-героичен и по негърски мъдър първи помощник (Еван Парк), както и задължителното русо хлапе, което всички искаме да бъде изядено от голямата маймуна, но което вместо това оцелява до края, мамка му (Джейми Бел).
Цялата тази менажерия достига острова, очаквайки да го завари изоставен от стотици години. Както знаем и от трейлъра, мястото е изоставено единствено от еволюцията, защото наред с кръвожадните диваци там има още гигантски насекоми (доста гнусно, впрочем), динозаври, прилепи и каквото още се сетите. А да, и гигантската маймуна Конг, която отвлича Ан :) Останалото е екшън и специални ефекти.
Сюжетът на Кинг Конг не може да изненада с нищо, но въпреки това е невероятно интересен. За своите три часа и десет минути филмът досажда единствено в първия си един час, при това само ако го гледате за първи път. На второ гледане дори излишните двадесетина минути, разпръснати из въпросния час, са не просто търпими, но и приятни. Разбира се, никой нямаше да пострада, ако филмът беше с половин час по-кратък, но мисълта ми е, че и така нещата са на 6. Стигнем ли веднъж до острова пък купонът вече е пълен. Въпреки динозаврите, и за секунда нямах усещането, че гледам Джурасик Парк клонинг, напротив – Кинг Конг има уникална атмосфера, която, макр и да мога да окачествя като "типично Питър Джаксънова", при все това няма никакви прилики с Властелина. Ярки цветове, динамика, екшън, малко комедия, малко любов и малко трагедия... и ето, че се оказваме зрители на перфектния приключенски филм :)
Ефектите са на превъзходно ниво. Кинг Конг носи лицето на така любимия на всички ни Анди Съркис (Ам-гъл от Властелина), който тук играе и още една роля – на готвача на кораба. Маймуната изглежда великолепно. Всъщност единствено очите й на моменти губеха от реализма, тъй като ставаха прекалено човешки. Израженията също, но пък радваха, така че това вероятно компенсира. Като движения жуотното също няма грешка – каскади, чупене, скокове, удари и прехвърляне на пищящи блондинки от едната ръка в другата – you name it. Личните ми адмирации обаче отиват за хората, правили залезите. Няма такава красота просто, вервайте ми :) Най-яката екшън-сцена в целия филм включва битка на маймуняка и три тиранозавъра, която е нещо, задължаващо да го видиш втори път. И е нагледен пример как можете да размахвате жена с една ръка/крак без да я повредите... много. Поучително, нали? Шегата настрана, ефектите превръщат този филм в нещо наистина запомнящо се. Дело на WETA – същите пичове, дали облик на Властелина – те са просто нещо ако не невиждано, то от наистина най-високата възможна към днешна дата класа. Единствената ми критика е към динозаврите, които ми бяха едни такива грозновати (особено малките хищници) и насекомите, които пък бяха СИЛНО излишни.
Звукът също е на ниво и тук включвам не само музиката, която се вписва чудесно със ставащото на екрана (приказната сцена на леда към края на филма е един чуден пример), но и звуковите ефекти. Щракането на челюстите на тиранозаврите например не знам как и защо ми направи впечатление, обаче беше наистина... зловещо. Това, което ми хареса, беше липсата на излишна шумотевица, така присъща на повечето екшъни и особено на големите фентъзи-ситуации като препускаща армия или както в случая – стадо бронтозаври.
Нарочно оставям актьорите за най-накрая и не защото са по-маловажни от цялата останала плява, а защото искам да изкажа на спокойствие възхищението си от Наоми Уотс. Тази жена, освен дето спада към рядката порода, известна като "интелигентна блондинка", е и все по-категорично някъде по челните ми места за най-красива актриса в Холивуд. Има невероятно чувствително излъчване и отявлен актьорски талант, а щом дори във филм, където основно бива подмятана от гигантска горила, това може да си проличи, значи определено има какво да покаже. За физически дадености пък да не говорим, там не само има, ами и показва такава изтънчена красота (на една от сцените със споменатите CG-залези), че... ок, стига онанизъм. Факт е, че жената няма какво толкова да изиграе, нито се пъне особено, но това не й пречи да е прекрасна във всяко едно отношение. Хвала на майката героиня, която я е родила :)Ейдриън Броуди е доста стандартен като изпълнение и макар че си пасва добре на ролята, намирам, че е по-подходящ за по... психологически неща. Просто не е типичният екшън-герой и макар и неговият Джак Дрискол да не е такъв, просто ролята не му отива според мен.
Джак Блек е гнусен и противен. Искам го мъртъв. И той, като всички останали, си влиза идеално в ролята, но по някаква причина просто ме дразни. Съжалявам.
Като цяло (че не ми се навлиза в повече детайли) кастът е подбран перфектно. Критиката ми към Броуди се базира на това, което съм го виждал да играе, той просто е по-добър в други неща. Това обаче не значи, че тук не се справя чудесно като за каквото се иска от него (както би трябвало да е с всеки добър актьор, освен ако не е Кевин Спейси, който всъщност не е добър актьор и може да изиграе само една-единствена роля, но тъй като това няма нищичко общо с нищо в тази точно статия, мисля да затворя и без това твърде безвкусно удължилата се скоба, край на изречението).
И така, за мен този филм се оказа изненадващо добър. И то не само заради липсата на очаквания. Питър Джаксън се очертава като Камерън – способен да напипа най-точните елементи в най-правилните пропорции, за да предложи съвършеното забавление. Приключения, романтика, екшън, драма, ефекти... да, като изключим последното, звучи като наивното послание на филм отпреди 30 години. Обаче е факт. Изпълнен с дребни бъзици, включително и със самия себе си, с неповторимата атмосфера на Ню Йорк от началото на миналия век, редуващ неспиращ екшън с напълно статични гледки на кристализирала красота, Кинг Конг е може би най-качественото и със сигурност най-мащабното забавление за изминалата година. А след фиаското с втория и третия Властелин Джаксън определено ми се качва доста нагоре в класацията. Да го видим дали още ще може да режисира, след като отслабна толкова...
Оценка: 9/10