каквато става (хм, не, не се женят, спокойно). Хубавото в новата екранизация e леката ирония и хумор, с която се отнася сама към себе си. Например във версията на Кинг Конг, която съм гледала като малка, горилата някак изведнъж си хареса момичето без особена причина ("Бяла е," обясни ми майка ми, когато я попитах защо Кинг Конг не яде момичето, "досега сигурно е виждал само негърки и тя му се вижда по-интересна"), а в тази в началото се отнася с нея точно като с играчка – тръска я, бута я, но постепенно се привързва към нея. Между другото, на острова има и динозаври. Идея, която щеше да ме потресе с нагласеността си ("Неизследван остров? Е, естествено че трябва да сложим някакви динозаври на него! Бе на кой му пука как са се появили, да речем, че са избягали от Джурасик Парк..." (Обяснението впрочем е, че поради неизвестни причини островът е подминат от квото там е утрепало динозаврите. За това и всичко – буболечки, гущери, прилепи и ако съдим оп маймунското гробище – цяла раса горили – е толкова огромно. Забавен момент е, че тиранозаврите имат по три пръста в чест на оригиналите си от пръвия филм. Тук това е обяснено (не в самия филм, а в тривиа-та) с допълнителните 65 милиона години еволюция :) – бел. на Рол (но как изобщо ще се развият огромни горили, че и хора, в свят, пълен със злобни динозаври, си остава загадка, поне за Дарвин – бел. Мор)), ако не бях видяла как едно стадо тревопасни динозаври в отчаяния си бяг се спъват и стават голямо кълбо с махащи крака. Помитат всичко по пътя си и е много страшно, но... динозавър по гръб си е динозавър по гръб, за разлика от костенурките в тази поза предизвиква истеричен кикот. Другата положителна страна на сценария са няколкото драматични момента, когато проличават упадъка на ценностите на хората, блъскащи се само за да видят някакъв нагласен цирк и повторната среща между Ан и Кинг Конг, която е направо трогателна, искрена и остро контрастира с еснафщината и желанието за евтини зрелища на почти всички останали. Лошите страни на сценария са, че филмът, както и да го гледаш, е 3 часа. И първият час и нещо главните герои само пътуват към мястото. А има и едни десетина-двайсет минути битки със странно мутирали форми на живот, които също можеха да се пропуснат според мен.
За актьорите като че ли мога да кажа само хубави неща. Подозирам, че Наоми Уотс би могла да осмисли донякъде дори тийнейджърска комедия с присъствието си, а тук придава известна дълбочина на образа си и цялата история изглежда доста по-правдоподобна. Ейдриън Броуди като влюбеният в актрисата сценарист не успява чак да блесне, но някак е много на място. Джак Блек в ролята на алчния режисьор е един човек, който много се надявах да бъде настъпен от динозавър. Може и нахапан от гигантска летяща хлебарка, нямах претенции. Уви, надеждите ми бяха попарени, но допускам че идеята на ролята му е точно да обира негативните емоции. Специалните ефекти са си чудесни, съвсем на място и т.н., но както и в третия Властелин на Джаксън се забелязва тенденцията чудесни специални ефекти да се съчетават със сцени, в които доста ясно се вижда наличието на декори и стоят странно недовършено на фона на останалите кадри.
Като цяло филмът си остава Екшън с Маймуна. От това няма как да се измъкне, макар и да е добър Екшън с Маймуна. И все пак е прибавено и нещо повече – малко ирония, малко драматизъм, няколко добри актьори. И въпреки че няма да влезе в двайсетината ми любими филми, бих казала, че си струваше гледането.
Оценка: 6.5/10