Добре, да почнем отначало: Запознайте се с Цуйоши Ямада – средностатистически нещастник, който никога в живота си не е излизал с жена, дори две думи не може да каже свързано на представителка на противоположния пол, постоянно е потискан от околните си – в къщи от сестра си, на работното място – от шефовете и колегите си, както и от една от колежките си, която има лошия навик да "яде"1, с когото й попадне.
И именно този абсолютно незабележим индивид е главен герой на нашата история.
Една вечер, прибирайки се след поредния с нищо неотличаващ се от другите ден, той става Герой за една "Девица в беда"™. В метрото млада дама е притеснявана от пияница, който агресивно й се натиска, а никой от другите пътници не реагира да я защити. Тогава след тежка битка със собствения си страх Цуйоши се притичва на помощ на младата дама, само за да бъде... надвит от пияницата. Да, както казахме, това не е точно Смелият Прекрасен Принц на бял кон™. Но въпреки това успява да впечатли младата дама в достатъчна степен, за да поиска адреса му. Още щом се прибира, Цуйоши споделя случката с единствените хора, които чувства близки – група събратя неудачници, които поради липса на реален живот водят кибер такъв. Всички споделят и се самосъжаляват публично в message board (MB). Хората го назовават Densha Otoko – човекa от метрото – и той приема това за свой ник, така се ражда Densha Otoko. Оттам и започва историята, която е в голяма степен разказите на Денша (както започват да го наричат всички) за това какво му се е случило през деня.
Младата дама – Саори Аояма – е пълна противоположност на Цуйоши. Тя е красива, популярна и част от по-висшите социални слоеве.
Тя изразява благодарността си към своя спасител като му изпраща в подарък комплект красиви порцеланови чаши за чай от известната марка Hermes2, откъдето пък произлиза името, с който тя бива наричана в МВ – Hermes (Erumesu3).
Но може би най-ценното в сюжетно отношение са не толкова взаимоотношенията между Саори и Цуйоши, колкото невероятната връзка между непознати хора, които се обединяват в стремежа си да помогнат поне на един от тях да порасне като човек и да започне да води истински живот. Всички хора в МВ си поставят за цел да подкрепят Денша в първоначално безнадеждния му стремеж да спечели сърцето на Ермес. Именно тези "типажи", защото те реално нямат имена, те са просто типажи, които зрителят вижда в пълния блясък на тяхната отакувщина – китаристът, ЖП маниакът, малтретираната съпруга, манга-отакуто, милитаристът и т.н. – придават на историята една особена атмосфера, която да я прави запомняща се. Сериалът се базира на реална случка (поне така се предполага, макар да не е известен истинският първообраз на Денша), макар да си личи, че е вложено немалко въображение, за да може Цуйоши да се превърне в абсолютния неудачник, когото зрителите виждат в първия епизод.
Образът на Цуйоши е този, който всъщност е основният в историята – 23-годишен младеж, който работи на място, което ненавижда, бяга от реалността в кибер-пространството и в анимето, и чиито единствени приятели в реалния живот са двама подобни на него неудачници, които са не по-малко особени.
Той е неуверен до степен на страхливост и е абсолютно неспособен да отстоява себе си, дори когато е в правото си. И все пак в името на любовта, която най-неочаквано го поразява, както и с помощта на своите кибер-приятели, той намира в себе си онова зрънце сила, което да му помогне да израсне и да се превърне в човек, когото самият той да харесва поне малко.
Не може да се отрече, че за един зрител, свикнал на главни герои, които са ако не Героични, то поне адекватни, Цуйоши е направо досаден в началото. Бих посъветвала тези, на които им идва да го хванат за врата и да го удушат, да си дадат време да оценят особения образ на младежа. Има го и моментът с някак очевидното преиграване, което прави сериала да изглежда като комедия от грешки, но след като се попривикне с това, вече далеч не е толкова натрапващо се и дори става някак характерно и присъщо на филма – нещо, което го отличава и му придава индивидуалност. А и ако веднъж сте минали първите две серии, просто няма начин да не започнете да съпреживявате емоционалните трепети на Цуйоши и да не желаете той да успее да се превърне в нещо повече от безгръбначното мекотело, което е бил в началото.
От другата страна е Саори, която е повече показана през очите на Цуйоши, което в известна степен я идеализира, защото очите на един отчаяно влюбен и романтичен по душа мъж не могат да не изрисуват един прекрасен образ на женско съвършенство. Точно затова е прекрасно, че героинята от време на време е дадена и през различен филтър и се виждат и собствените й недостатъци, неувереността й, комплексите й.
Има ги и второстепенните герои, които да придават пълнота на историята, като те са едва няколко и е забавно да се наблюдава как възприемат странните отношения на Цуйоши и Саори. Мисузу Джинкама е от онези жени, които знаят какво искат и колко лесно е да накараш мъжете да ти го дадат. Тя "яде" с всеки мъж по пътя си, като не забравя ежедневно да подритва Цуйоши, в когото вижда една играчка, която може да подмята и счупи, когато й е удобно.
Кейсуке Аояма е братът на Саори и младеж, който е напуснал семейния дом поради неразбирателство с майка си.
Същата тази майка е обсебена от желание да види дъщеря си задомена, което я кара да навира в лицето на Саори безкрайна поредица от кандидат-женихи, но е напълно неспособна да приеме реалността на собствения си живот.
Актьорската игра е добра и наистина успява да предаде емоции на зрителя, карайки го да обикне героите и да го е грижа за съдбите им. Очевидно е колко добре си пасват Ацуши Ито и Исаки Ито4, екранната химия между тях е от онзи нежен романтичен тип, характерен за първата любов. Аз лично се смеех заедно с тях и се радвах на малките стъпки по пътя им към това да се открият.
Декорите са доста впечатляващи с особеността си и индивидуалността, която придават на героите – от изпълнената с Гъндами и аниме-фигурки стая на Цуйоши, през нежната, съвсем женствена стая на Саори и множеството стаи на кибер-типажите, за които зрителят получава представа в голяма степен именно от обстановката, в която живеят.
Музиката е наистина много добре пасваща си на ставащото. Дори самият опънинг си заслужава отделно споменаване. Той е рисуван в аниме стил, направен от студио Gonzo специално за сериала и на фона на музика от Electric Light Orchestra – Twilight (от албума им Time от 1981 г.).
Ендингът от своя страна не е съвсем по мой вкус що се отнася до музиката, но като сикуънс на кадрите ми се струва много добре оформен.
Фоновата музика е подходяща и макар да не е достатъчно запомняща се, за да си я тананикате по цял ден, сама по себе си без визуализацията на сериала също е приятна.
В заключение, може би се дължи на това, че самата аз изгълтах сериала на един дъх – въпреки че съм в сесия и въпреки че трябваше да крада от съня си, – може би е просто собственият ми ентусиазъм, а може и да е нещо съвсем друго, но този сериал наистина ми хареса и успя да ме накара да ме е грижа за героите, смеех се и плачех с тях, ядосвах се на мекушавостта на Цуйоши и се дразнех от неспособността му да обели и две смислени думи, когато говореше със Саори. Важното е, че не ме остави безразлична, не го забравих след като изгледах последния кадър и с удоволствие бих го гледала отново, когато имам време за това. Искрено препоръчвам на всички, които са готови да видят нещо малко по-различно и биха дали на сериала малко време, за да пропълзи в сърцата им, да му дадат шанс.
Оценка: 8.5/10
