А ако не е, поне да придобиете малко знания за него.
След като попаднах на Loveless, се замислих дали и други анимета в този жанр няма да ме заинтересуват и се постарах да понавляза в жанра. Не намерих нищо, което да ми допадне в достатъчна степен, но ме заинтригува защо това е толкова популярен жанр, при положение че аниметата в него варират от посредствени до откровено безсюжетни и определено не заслужат широката популярност, с която се ползват.
Посещавайки различни сайтове, посветени на Loveless, започнах да разбирам теорията на жанра и разбрах доколко слабо принципно са запознати хората около мен с основите, залегнали в това, което всички наричат yaoi или shounen-ai, без дори да са напълно наясно какво точно означават тези два термина и доколко всъщност правилно ги използват. Това ме инспирира да се опитам да запозная хората с откритото от мен по въпроса, не защото смятам, че ги интересува, а защото мисля, че невежеството е непростимо, когато може да бъде поправено.
Та какво е boys’ love и откъде започва всичко:
Началото на началото така да се каже, е с Kaze to Ki no Uta (A Poem of Wind and Trees) на Keiko Takemiya през далечната 1976 г. Това е манга, която след дълги старания от страна на мангаката, излиза в Shojo Comic и неочаквано за всички е невероятен успех. Тя се издава в продължение на години. Но истинското начало са пародиите. Терминът яои е създаден в края на 70-те години на 20-ти век в областта Каназава, където група автори на dojinshi, сред които Yasuko Sakata и Rinko Hatsu, пишат своите произведения, използвайки популярни медийни звезди, базира се на думите "Yamanashi", "Ochinashi", и "Iminashi" (ヤマなし、オチなし、意味なし – no climax, no point, no meaning1), които описвали Loveri – dojinshi-то на Sakata. Характерно е, че яоито първоначално иронизира характерната структура на разказване, типична за япония – ki, syo, ten и ketsu (introduction, development, transition и conclusion), чиито корени са в китайската поезия.
През 80-те яои става синоним на boys’ love – пародии на популярни манга и аниме герои от мъжки пол, в които герои, които може да не са замислени като любовници и дори да не са от едно и също произведение, са представяни като романтично обвързана двойка, и в които ясно се показва секс и дори насилнически такъв.
Горе-долу по същото време се появява Comic Jun – еротично списание, насочено към женската аудитория, в което се публикуват манга и разкази, а няколко месеца по-късно то се превръща във все още популярното June. В него първоначално се пише в така наречения tanbi-стил2, който се характеризира със стремеж към красота във всички отношения, най-вече красота на израза (често се използват редки канджи, типични за поезията) и висок художествен стил на писане (предствям си колко е трудно да се свърже настоящата представа за boys’ love с високохудожствен литературен стил).
За отбелязване и характерния за yaoi-doujinshi фин, прецизен рисунък, който примерно липсва при hentai-doujinshi. Освен това, отново за разлика от последните, първите рядко показват гениталиите на героите, без значение какви акробатични пози могат да изобразяват. Едва напоследък се появяват произведения с "интимни" подробности, но липсва почти гротескната хипертрофия, която е запазена марка на хентая. Друга важна за отбелязване характеристика е, че за разлика от порното, с което често е сравнявано, като цяло яоито няма за цел да възбуди зрителя, а просто да представи една ситуация, била тя романтична или сексуална.
Yaoi/Shounen-ai са думи, които на запад придобиват малко по-общ характер от този, който имат в Япония. С тях се описват и анимета, които не попадат в тези категории, дори да имат в една или друга степен намек за романтика между героите (такива са Kyou Kara Maou, Yami no Matsuei, чийто жанр е shoujo). Реално яои се използва за тези произведения, в които наистина съществува двойка/и мъже, които да са обвързани романтично или сексуално (най-често и двете).
За незапознатите с цитираните от мен прозведения, искам да обясня, защо именно те не са яои. Яои, както уточних, се отнася за произведения, в които ясно и точно е показана романтична обвързаност между героте. Обикновено присъства един или друг вид интимност, която да не оставя съмнение за това. Дори да става дума за целувка и/или ласка.
В Kyou Kara Maou има намек за boys’ love, но не попада в категорията, защото там няма никаква романичност между героите. Всъщност става дума за "случаен годеж" между двама от главните герои, заради неосведомеността на Yuuri с традициите на света, в който е попаднал. Макар годежът да не бива разтрогнат, той се експлоатира за създаването комедийни ситуации между героите. Признавам, че има присъствие на ревност и грижа от страна на двамата "годеници", но това не е достатъчна причина анимето да се характеризира като boys’ love. Ако се използва едно толкова леко задяване между героите за достатъчна причина да се обяви произведението за boys’ love, то тогава Fruits Basket също ще е такова, заради множеството заигравания между Аяме и Шигуре. Едва ли на някого, гледал последното, му е хрумвало, че гледа яои. *snuff*
(Забавно е, че погледнато от този ъгъл, май и Берсерк може да мине за такова, особено мангата :D Гътс малко ли го отнесе, пък и с Грифит бяха едни такива погледи… – бел. на Рол)
Относно Yami no Matsuei, в което аниме все пак има една целувка. Това също не е достатъчно, защото тя е взета насила и целта й е основно да покаже доминация и агресия, да излъчва заплаха, което я прави много по-близка до едно "изнасилване" (ако не физическо, то поне морално), отколкото до boys’ love.
Всъщност, тези произведения получават етикета яои, най-често заради лавината от fanfics, които заливат нета. Макар, че не мога да скрия задоволството и подхилването си под мустак, като се сетя, че едно аниме, което всички знаят като shounen, action, mecha, държи практически неоспоримото първенство по брой yaoi fanfics3.
Fanfic е литературен жанр, в който самонарочили се автори (добре де, признавам си и без бой, предимно авторки) пускат на воля въображението си и използвайки за база героите и/или света на анимето, създават истории, в които любимците им правят това, което на писателките им се е щяло да видят в анимето. Макар че реалистките осъзнават, че ако героите наистина бяха такива, каквито те ги изобразяват, това нямаше да е същото аниме и вероятно нямаше да им хареса толкова. Но това не е предмет на изложението.
За разлика от slash-а, fanfics не са само яои, те са във всички възможни жанрове. За любителите на yuri-то също може да се намери нещо, макар и значително по-малко, защото повечето жени не се вълнуват от него в голяма степен.
Та за slash-а, той се отнася за истории, чийто герои са образи от известни предавания и сериали (с живи актьори). Началото му е поставено през ’70-те години на 20 в, когато героите Кърк и Спок от Star Trek: The Original Series, стават популярна двойка сред любителите на boys’ love. Самата дума slash произлиза от „/” – наклонената черта, с която се разделяли имената на двамата герои, избрани за партньори в двойката. За слаша повече от всички други boys’ love жанрове е характерно описанието PWP (Plot? What Plot?), тъй като в него героите се "хвърлят в леглото" практически без причина или под произволен предтекст и основната цел е не някакво развитие на история или дори подобие на сюжет, а самото описване на сексуалния акт.
Слаш-ът е предимно в литературна форма, тъй като ако живи хора се нарисуват, това би ги оприличило на герои от манга или аниме, тоест би превърнало произведението по-скоро в доуджинши.
Shounen-ai е термин, широко използван извън Япония за описване на аниме, манга, доуджинши и други произведения, в които историята разказва за любов между двама мъже. Най-често тук става дума за романтика, присъства сюжет и сексуалната част (сексът) не е на преден план, дори да ги има.
Този термин е подходящ за shoujo-мангата, създавана през ’70-те и ранните ’80 години на ХХ век, в която героите са били млади момчета в пубертетна или предпубертетна възраст. В момента обаче, това понятие носи по-скоро негативен оттенък. Това е силно повлияно от популяризирането на анимето извън границите на родината му и обратната връзка с разпространението му най-вече в страни като САЩ, където всичко, свързано със сексуалността, насилието и каквото и да било друго, подлежащо на цензура и оценка по отношение на подходящата възрастова аудитория, се обсъжда и евентуално осъжда. Това неизменно води до издигането на "пуритански" гласове, които обявяват анимето за новия враг #2 (веднага след тероризма), срещу който "честните и праведни християни/мюсюлмани и каквито още вярващи ви дойдат наум" трябва да се обединят в името на една висша цел. Японците са изправени пред дилемата дали да произвеждат за собствения си пазар, който е значително по-либерален, запазвайки традициите си, или да се приспособят към разкриващият се пред тях необятен северноамерикански пазар, който обаче е пълен с условия и цензура. Поради разликата в законовата възраст на полово съзряване в двете части на света, шоунен-ай-я придобива привкус на педофилия за западняците, а и самите японци не харесват особено звученето на фразата "момчешка любов", поради което я заменят първоначално с яои, а после и с boys’ love (мда, значението е същото, но както е известно, японците имат някакъв фетиш към английските думи), които сега се използват широко и изцяло са изместили от употреба термина shounen-ai. Уви, ехото на това понятие не е заглъхнало и то продължава да бъде използвано на запад за описване на сексуално-неекспресивни анимета за обичащи се мъже.
И това разбира се ни води до доста противоречивият shota-con4. Отново най-често неправилно използвано "на запад" за boys’ love аниме/манга, в които единият от партньорите (най-често уке, обяснение по-долу) е в предпубертетна възраст, а другият е в късен пубертет или е напълно съзрял мъж. Всъщност това понятие произлиза от произведения, съдържащи връзка между момче и зряла жена, а не мъж, макар напоследък да има тенденция за изместване на фокуса към двойки от двама мъже, заради все по-редките анимета, описващи романтична обързаност между зряла жена и младо момче, и все по-широката популярност, която набираt boys’ love-аниметата.
Този жанр (доколкото е жанр, предвид казаното по-нагоре) е често руган като педофилски (предимно от тесногръди американци), макар че както често се случва, хулителите удобно си затварят очите пред факта, че в Япония навършилите 13 години имат легалното право на сексуално общуване, за разлика от доста по-високите възрастови граници в западните страни.
Един от основните елементи, които характеризират яоито или boys’ love, е това, че те предполагат, че любовта между двама мъже е по някакъв начин по-висша от нормалната хетеросексуална любов между мъж и жена. Опитите да се намери логично и разумно обяснение за възникването на такова предположение варират в значителна степен.
Една от теориите е, че жените с опит в брачното съжителство се разочароват от изчезването на романтиката след легализирането на връзката. Романтиката, която в началото ги е привлякла към даден мъж, след брака бива изместена от баналните роли на съпруга, домакиня и майка. Жените започват да се чувстват измамени и придатъци на съпруга или децата си, чиято единствена цел е да се посветят на някого другиго, поставяйки себе си на втори план. Оценявайки, че това е една неизбежност, която рано или късно би разрушила и връзката на създадените от нея герои, авторката (повечето автори на boys’ love са жени) търси бягство от стандартните двойки мъж/жена и се стига до логичния избор на хомосексуална двойка от двама мъже.
Една от причините изборът да не попада върху втората хомосексуална възможност – тази жена/жена, че дълбоко в себе си всяка нормална хетеросексуална жена, мечтае да е обичана от мъж. Тук се намесва и втората психологическа причина за популярността на boys’ love.
В азиатското общество все още съществуват някои вече отхвърлени в други култури традиции, а именно подчинената роля на жената, където тя е длъжна да се покорява на баща, съпруг или дори син. Това води до стремеж по един или друг начин да се отхвърли този хомот.
Тогава се появява алтернативата – boys’ love. Тук се пресичат двете желания на жената – да е мъж в едно общество, в което само мъжете могат да действат както им харесва, да са на върха на хранителната верига поне във фантазиите си, и да е обичана от мъж, което е нормалната й нужда като здрава хетеросексуална жена.
Това в определена степен обяснява и защо мъжете в boys’ love се отличават с качества, които не са нито изцяло мъжки, нито изцяло женски. Те обикновено са крехки, с красиви почти женствени черти, но въпреки тази си грацилност, обикновено са надарени с физическата сила на нормално развит мъж. Духовните качества са насочени към въплъщението на романтичните мечти на жените – чувствителност, нежност, склонност към открита изява на чувствата (неща като цяло нетипични за представителите на мъжкия пол в азиатския свят), съчетани с воля, целенасоченост, често почти хищническо отношение на семе към уке и известна склонност към претенциозност и подчиненост у уке, без обаче това да принизява самите "индивиди", запазвайки тяхното достойнство.
Удивително e, че жени, който се опитват на избягат от рамките, в които ги затваря собственото им общество, поставят в рамки типовете герои в жанра до степен да има определени правила и дори стандартни типове поведение и визуално представяне на двамата герои – семе и уке.
Термините uke и seme се отнасят до двете роли, които типично се изпълняват от участниците в описваните в boys’ love–произведения връзки между двама мъже.
Uke (受け) – (идва от глагола ukeru – приемам, получавам /в бойните изкуства – усвоявам техника/) – пасивният в двойката, този, който е "отдолу". Уке е нормално различим по физически образ – по-дребния, по-свит, по-женствен и склонен към подчинение в двойката. Факт е, че има 3 вида уке:
1. Oresama uke (俺様 受け) – (от oresama – аз /помпозно/) силен и волеви уке, който е склонен да командва свят, семе и всички останали. (за съжаление не мога да дам пример)
2. Tsuyoki uke (強気 受け) – (от tsuyoki – силен, здрав) – отново силен и волеви, но не повече от своя семе. Обикновено склонни да се ядосват на своя семе, но последния все пак получава това, което иска. Типични примери са Ritsuka от Loveless и Riki от Ai no Kusabi.
3. Sasoi uke (誘い 受け) – (от sasou – каня, съблазнявам) – женствен, вечно преследващ своя семе и готов да направи всичко, за да му се хареса. Типичен пример е Шюичи от Gravitation.
По правило при изписване на boys’ love двойка първо се изписва семе а след това уке, като японците биха използвали знака "х" между имената, а не както американците "/".
Seme (攻め) – (идва от глагола semeru – нападам, атакувам) – активният, агресивен, по-мъжки индивид в двойката. Нормално е рисуван като по-едър и по-висок със значително по-мъжествен глас (често сеютата, които озвучават уке, са жени, но семе се озвучават от мъже). Обикновено със затворен характер, склонен да мълчи и често е пушач, за разлика от уке, който рядко е пушещ.
Държа да отбележа, че когато ства дума за fanfics, базирани на анимета извън boys’ love жанра, изборът на семе и уке е изцяло по предпочитание на авторката. Така например из любимите ми яои-фанфикове по Gundam SEED / Destiny, могат да се намерят най-невероятни комбинации като Athrun x Kira, Kira x Athrun, Athrun x Yzak, Yzak x Athrun, Kira x Shinn, Athrun x Shinn и така нататък, с всички мъжки герои от анимето, макар че все пак има тенденции (като цяло Athrun и Dearka най-често са семе, Shinn, Rey и Yzak най-често са уке, а Kira е уке на Athrun и семе на повечето други, с които го събират в двойка. Знам, че звучи объркващо, и особено за тези, които не са гледали анимето, но с това аниме и fanfics в него съм най-добре запозната и ми е най-лесно да дам пример именно с него, дано не съм отвратила някой почитател), но те не са задължителни.
Написаното дотук дава някаква представа защо по-възрастните жени харесват boys’ love, но не и какво точно биха намерили в него младите момичета и тийнейджърките, които са немалък процент от читателската/зрителската аудитория на произведенията в жанра.
Мненията отново не са напълно единодушни, но основните причини, които различни психолози и тълкуватели изтъкват, включват неща като чувството за относителна безопасност, което хомосексуалната любов оставя у почитателките си. Младите момичета навлизат в сексуалността като такава, като елемент от човешките инстинкти и емоции, по един незаплашващ ги начин, тъй като не е насочена към собствения им пол, без заплаха от бременност. Това им позволява да се идентифицират с героите без да се налага да се замислят за реалността.
Друга възможна причина са романтичните представи на повечето млади момичета, повлияни от детските приказки, чието влияние все още не е заличено напълно от ударите на реалността. Момичетата се виждат като Прекрасни Принцеси, чиято кротка и мила красота, свенлива нежност и скромно или по-агресивно обожание ще плени Прекрасния Принц и ще го свали на колене пред тях, протегнал ръка и предлагащ сърцето, кралството и себе си. Това именно са основните елементи на насочените към по-младата аудитория boys’ love-произведения, в които най-често уке е от типа sasoi. Пример е Gravitation, където женственият и фриволен Шюичи в края на краищата покорява силния, мъжествен, мълчалив, властен и затворен в себе си Юки.
Обяснение, което се отнася към всички възрастови групи, би могло да бъде разочарованието, което всяка една жена е изживявала в един или друг момент от живота си, когато даден мъж, за когото е смятала, че е "онзи от мечтите й", се е оказвал поредният обикновен мъж. В boys’ love-произведенията жените могат да моделират и изобразят мъжете именно така, както ги виждат в мечтите си, и да ги споделят с другите представителки на нежния пол, придавайки им по този начин някаква реалистичност.
Ок, надявам се да сте научили нещо от това изложение, дори да не сте почитатели на жанра. Целта ми не беше да агитирам, а да дам възможност на всички – хулители, почитатели и неутрални – да научат нещо повече. Ще се радвам ако съм успяла.