Стига обаче съм ви занимавал със своите преживелици покрай филма, да минем на анализа му. Сюжетът проследява едно лято от живота на много нетипично американско семейство (баща, майка и 12-годишна дъщеря), живеещо в Ню Мексико – далеч от града, насред пустошта, без ток, почти без пари, с две думи съвсем "извън картата" на цивилизацията и прогреса. Този начин на живот обаче не допада особено на Бо, дъщерята в семейството, която постоянно измисля заплетени схеми и какви ли не трикове да се измъкне оттам и да почне да печели пари в големи количества. Невръстната й възраст съвсем не е пречка за успешното използване на безграничната й енергия, изобретателност и чар за постигането на целта си. През това лято бащата е в сериозна депресия, която се превръща в проблем за семейната хармония, а нещата се заплитат допълнително с появата на данъчен агент, идващ да ги уведоми за глобата, която фамилия Гордън дължи за неподадените данъчни декларации в последните 7 години... Стига толкова преразказ, сюжетът не е основното в този филм. Други неща, които ме впечатлиха:Чудесно описани и пресъздадени образи на героите, имащи необходимата дълбочина и оригиналност и онова неуловимо нещо, което ни кара да повярваме, че това, което гледаме, са истински хора, а не карикатури, хиперболи или несръчно превземане на слаби актьори. Никой от петимата основни герои не е клиширан, нито пък могат да се предскажат репликите му във всяка ситуация с лекота. Те са интересни, непредсказуеми, променливи и най-вече успяват да накарат зрителя да се вълнува от съдбата, преживяванията и чувствата им. Сложните взаимоотношения между героите също са интригуващи, оригинални и в основата на филма. За постигането на това голяма заслуга има, разбира се, и актьорският екип, който без изключение се представя на много високо ниво.
Специално внимание заслужава Джоан Алън в ролята на Арлийн Гордън, която е просто перфектна. Без никакво преиграване и истерии (които за съжаление са толкова популярни сред актьорите напоследък) и на пръв поглед с безкрайна лекота, тя пресъздава един много сложен и нетипичен образ. Фактът, че засега не е номинирана за нито една награда за това изпълнение, е направо скандален, да се надяваме, че ще бъде поправен сега, когато филмът най-накрая получава широко разпространение Другото открояващо се актьорско изпълнение е на Валентина де Анджелис, която прави впечатляващ дебют в киното с ролята на Бо Гордън, 12-годишната дъщеря и единствено дете в семейството. Не съм сигурен доколко това се дължи на актьорските й качества и доколко на това, че вероятно и в реалния живот е също изключително очарователно и енергично момиче, но тя наистина блести в този филм. Отдавна не бях виждал детски персонаж във филм, който грабва зрителя с такава лекота още от първата си минута на екрана. Тя е забавна, изключително комуникативна, любопитна и очарователна. Удоволствие е да се гледа как манипулира хитро околните по толкова невинно изглеждащ начин, че ти се струва нормално да и се прощават всичките поразии, които съумява да извърши. А и как да не харесаш 12–годишно дете, което умело използва параноята на американските компании към съдебни искове, за да си получава кашони с безплатни продукти в отговор на писмата си с фалшиви оплаквания? Целият филм е пречупен през нейната гледна точка и това допринася за въздействието му и го прави различен от масата.Много добър диалог – нещо, на което аз винаги обръщам сериозно внимание и което за съжаление напоследък все по-рядко виждам направено по умел начин. Диалозите тук са изключително забавни на места, когато това е търсеният ефект, и силно въздействащи емоционално или подтикващи към размисъл в по-сериозните моменти. И най-вече няма глупави и не на място реплики. Много освежаващо. Както често се случва при филмите, отличаващи се с наистина впечатляващ диалог, и този е базиран на пиеса. Но за щастие тук липсват често срещаните проблеми при адаптация, а именно визуална статичност и театралност на актьорските изпълнения, точно обратното.
Като споменах визията, тя е на много добре ниво. Очевидно е, че и режисьорът (Кембъл Скот), и операторът (Хуан Анчиа) си разбират от работата. Ще запомня най-вече сцената на първата среща на данъчния агент (в ролята Джим Тру-Фрост) с Арлийн Гордън, която е истински визуален шедьовър, включващ поредица от великолепни кадри от различните гледни точки на героите в нея, преплетени чрез изключително умел монтаж, създаващ точния ритъм, за да сработи сцената максимално добре. Като цяло визията е раздвижена, разнообразна, с много красиви природни гледки и създава нужната атмосфера много добре.
Някъде на картата е от редкия тип филми, които са приятни и лесни за гледане, но едновременно с това емоционално въздействащи, оригинални и подтикващи към размисъл. Със своето бавно и спокойно (но в никакъв случай не можещо да се окачестви като мудно) темпо и интелигентен начин за поднасяне и представяне на историята и идеите си, филмът е един от малкото напоследък оазиси за хората, писнало им от филми, забравящи се 5 мин. след края или такива, имащи зрителите за наивни идиоти и водещи ги за ръчичка като дечица през цялото време до очеизбождащото си послание. Някъде на картата в голяма степен оставя зрителя сам да решава какви изводи да си прави от него, дали начинът на живот на сем. Гордън практически "извън картата" на цивилизацията с всичките й добри и лоши страни си струва. Разбира се, филмът си има и слаби страни, примерно финалът ми се видя малко неубедителен, някои моменти в сюжета ми дойдоха твърде наивни, за да им повярвам напълно. Но като цяло определено трябва да кажа, че филмът си заслужава и го препоръчвам горещо. И не се притеснявайте, ако не сте чували абсолютно нищо за него досега, нито пък за хората от екипа му – и аз бях така, преди да го гледам, но както надявам се е станало ясно досега, той ми хареса много и бих казал, че е най-добрият филм, който съм гледал на голям екран от 7-8 месеца насам.Оценка: 9/10