Най-напред искам да изразя възхищението си от факта, че някой показа на Холивуд, че не само там се правят филми с визия и ефекти. Затова Холивуд реши да вземе и този проект под крилото си, без да пропусне своята намесата в него. Предполага се тя да не е толкова значителна, но все пак бих предпочел да гледам оригиналната версия. За ниския си бюджет Нощна стража определено впечатлява с ефектите си. Цялостното излъчване на филма създава една мрачна, потискаща атмосфера, в която зрителят се потапя още от самото начало. И продължава да те съпътства дори на излизане от киносалона. Но все пак нищо чак толкова конкретно – просто тежко надвиснало усещане, каращо те да се слееш с мрака.
Историята е за Другите – хора с необикновени способности, поддържащи преди векове наложеното равновесие между силите на мрака и светлината. Сами избрали една от двете страни, те се подвизават (почти) незабележими в обикновения живот на обикновените хора, обитаващи обикновените панелки... "Но Избраният появи ще се и баланс в Силата ще донесе." Е, в случая ще го наруши, но важното е, че отново имаме Избран.
Става дума за едно дете, което разбира, че е различно, че приказките за вампири и вещици не са измислици. Пред него също стои изборът, който всеки Друг прави в живота си – светлина или мрак. Но той вече е направен вместо него, защото действията на една от страните през целия филм се оказват добре измислен план, имащ за цел да манипулира избора му.
Като цяло сюжетът е интересен. Но действието, развиващо се по улиците на Москва, е твърде забързано и в началото човек не знае какво и защо се случва. Събитията следват някаква логическа нишка, която сякаш е била забравена при писането на сценария, въпреки че всичко се гради на нея. През по-голямата част от филма бях с усещането, че има неща, които са забравени да се дообяснят и по-скоро объркват зрителя.
Финалът на Нощна стража всъщност представлява кулминацията, която бе малко неубедителна. Прилича на полууспешен опит да се постигне неочакван сюжетен обрат. Зрителят няма време да осъзнае, че и развръзката е настъпила, когато един финален надпис: Нощна стража 2, подсказва, че тя ще бъде материал за продължението.
Фонът на цялото действие е твърде реалистичен и дори близък до българската действителност, което засилва ефекта на фантастичните елементи като внушение. Нищо не изглежда неестествено, всеки един детайл е сложен с някаква цел – в повечето случаи силно символична. Визията е някак перфектна с умереността си. Единствено с кръвта се прекалява на моменти, което става досадно след първата половина на филма. От една страна актьорската игра не впечатлява с нищо особено – човек би решил, че актьорите са избрани само защото пасват на изградените образи. От друга страна обаче те се справят изключително добре със задачата да играят ролята на нормални хора с тяхното характерно разнообразие, с които се разминаваме всеки ден на улицата. Защото въпреки своите способности Другите не искат да се отличават от всички останали.
Музиката допълва динамиката и напрежението на случващото се на екрана, допринасяйки за вече споменатата атмосфера.
Като цяло филмът си заслужава да бъде видян, но без излишни очаквания за някакъв Дълбок Смисъл и Драматични Душевни Борби. Просто поредната фантастика, развиваща се в наши дни, лишена наивитета на американските продукции.