Ако искаш да прочетеш кратка версия на това ревю и да не си губиш времето, вземи броя на Gamer’s Workshop, където е ревюто на Шрек 2 и замени Шрек със Сериозния. След чудодейната поява на първата игра, дошла отникъде, и нейното брилянтно продължение (The Second Encounter), хърватите от Croteam ни поднасят поредната част от приключенията на тъмния балкански субект Сам. Хуморът, който беше един от основните козове на първата игра, тук вече има основна роля – цялата концепция на играта е да те метне от стола от смях. И успява, да ти кажа – когато за първи път видях един от враговете, сполучливо наречен Onan The Barberian с големите му мазолести длани от лъскането на дръжката на двойната му… брадва бе, мръсници, вие какво си помислихте, нададох див рев, който прокуди колонията гълъби, кротко живееща на покрива на отсрещния блок и потроши стъклата на съседите чалгари. Най-общо казано играта е "още от същото". Пародийният елемент е много силно застъпен, отвсякъде се излива простотия, а познатите неща от миналото са си все така познати. Но за сметка на това е мащабна, та дрънка – много повече нива, много по-голямо игрално време, рекордна като за шутър продължителност (и количество) на кът сцените и естествено много стрелба.
Лично на мен много добро впечатление ми направи пребалансирането на оръжията и противниците – всичко е настроено перфектно. Някои от безмислените противници от предишните части са махнати, други се появяват за кратко, трети са засилени. Разнообразието на враговете също е нараснало и всеки си има предпочитани локации. Също така е намалена и бройката на противниците – средно по около 400 гада на ниво, което се компенсира с по-голямата им трудност.
Графика:
Нищо необичайно – качеството и производителността са на очакваното зашеметяващо ниво. На ниски резолюции ще тръгне и на правец 8Д, за 1600х1200 с всички ефекти си трябва машина от висок клас. Всичко е много детайлно, използват се всички налични ресурси на компа, а фреймрейтът е повече от стабилен и висок. Моделите са многополигонни, а от ефектите има на кило.
Звук:
Много добър. Музиката – и тя така.
Нива: Страхотни. Добър дизайн, доста пародийни и изпълнени със свеж хумор. Трябва да се видят нивата в King’s burg, населени от расата на Elvians. Да, има и един леко пълен тип, облечен в бяло и черна геолсана коса. Изпълнени с широки арени, в които да изпращате хвърлените срещу вас гадини в един по-добър свят. Хърватите са си свършили работата.
Геймплей:
Вразите се появяват. Ти ги избиваш. Някои нива са перверзно разнообразени – можеш да използваш превозни средства, имаш времеви лимит или има релната опасност да умреш от студ. Никакво излишно усложняване – всичко е от просто по-просто. Респект. Босовете са направени много интелигентно – убиват се по най-ранообразни начини, които включват и система, и здрава стрелба. Дебилизмите, които Сериозният ръси, се доближават до златния фонд на музикална компания "Дюк/Калеб". Понеже се разработва и X-box-версия, имаме и тъпо въвеждане на профил, както и животи.
Оръжия:
Всичко си е по старому. Някои от пушкалата имат нови модели (по-зле). Има по-малко муниции по нивата и максмумът боеприпаси, които Сам може да носи, е намален.
Мултиплейър:
Не съм пробвал. Ако има кооперативен режим, ще има отделна статия.
Ами освен като финал да си кажа впечатленията от първите 2-3 нива на F.E.A.R, за която не възнамерявам да пиша, освен ако играта не се промени коренно към края си. Много повече ми харесваше, когато я играх преди година и се наричаше Doom 3.
Оценки:
Графика: 9/10
Звук: 8/10
Музика: 7/10
Геймплей: 8/10
Преиграване: 8/10
Обща оценка: 8/10