Заглавие: Сянката на Хегемона
Автор: Орсън Скот Кард
Издател: ИК Ера
Ревю: Амос
Трябва да призная, че пристъпих с предубеждение към тази книга. Орсън Скот Кард? Този интелигентен и талантлив автор с богати познания и още по-богато въображение, да не говорим за всмукващия читателя стил на писане. Та нима поредната му книга от добре познатата поредица за Ендър може да бъде лоша? Едва ли. И познайте какво стана – книгата отговори напълно на моето предубеждение. С две думи: брилянтна е. Макар че е шеста поред книга от една чудесна серия, тя ни най-малко не страда от синдрома на удължения и разводнен сюжет. Напротив – тук фокусът се измества в съвсем друга посока, различна от познатите досега космическо-междувидови отношения. Дори самият Ендър Уигин не присъства, а само се споменава тук-таме, обикновено с добро. Главни герои са познатите вече Бийн, Петра, Питър Уигин и Ахил. Всички те се озовават във вихъра от политически събития на майката Земя, които твърде често са предизвикани и моделирани от самите тях. Няма да се впускам в подробности от сюжета, само ще спомена, че той е колкото художествена измислица, толкова и вид изследване на човешката психология, политика и цивилизация, а може би и на едно възможно бъдеще.
Плюсове:
+ Интелигентно замислена и написана книга.
+ Същевременно забавна и предизвикателна.
+ Многопластови и разнообразни герои с добре подплатена мотивация
+ Изненадващи моменти бол, също и вълнуващи такива яко.
+ Диалогът е, както винаги в книгите на Кард, силен и водещ елемент (да си призная, толкова са високи стилът и съдържанието в репликите на героите, че понякога се чувствам леко малоумен пред тях :р).
+ За разлика от предходната книга (Сянката на Ендър), в тази не става дума за вече познати събития, а за съвсем нови такива, които се явяват пряко продължение на историята за Бийн и компания след войната с извънземните и отпрашването на Ендър към дебрите на космоса.
+ Краят е добър и обещаващ, очакваме с нетърпение следващата книга.
Минуси:
– Ух, абе някой пак не си е свършил работата – преводача ли, редактора ли, коректора ли – пак има дразнещи недоглеждания и безумно формулирани изрази като например "Мнозина държави...".
– Свръхбавната скорост, с която излизат у нас книгите от поредицата – това е книга #6, а следващата Shadow Puppets излезе на Запад още преди 2-3 години, да не говорим, че премиерата на последната книга – Shadow of the Giant – беше в началото на тази година.
– По самия роман никакви сериозни забележки нямам :)
Генерален и мъдър извод: Ако сте чели предишните книги на Кард, не вЕрвам, че ще пропуснете тази. Няма смисъл да се лишавате от поредната доза качествена литература. А ако не сте запознати със сагата за Ендър и компания, сте назад с материала и трябва да вземете спешни мерки. Тутакси.
Оценка: 9.5/10 Амос, 6/10 Роланд