Заглавие: Дом на Вериги: Сказание Четвърто от Малазанска Книга на Мъртвите
Автор: Стивън Ериксън
Издател: ИК Бард
Ревю: Матрим

     Честно да си призная, направо взе да ме хваща срам като си спомня колко много аз и колегите сме хвалили тоя пусти Малазан. Интуицията ми подсказва, че сред нашите читатели все ще се намерят неколцина циници, които да очакват с нетърпение да признаем, че поредният том на Малазанската книга на Мъртвите не е най-великото нещо, сполетявало света след откриването на вибратора с форма на пингвин, с други думи, че тази поредица все пак е тръгнала надолу. Първият път, когато четох четвъртия том на поредицата, бях почти склонен да се съглася с това твърдение, но при препрочитането на книгата всички съмнения изчезнаха. Дом на Вериги e достоен наследник на феноменалните предишни части.
     Историята ни връща отново в Седемте Града, където Таворе Паран има непосилната на пръв поглед задача да завоюва наново почти цял континент само с три легиона полуобучени войници. Калам и Крокус установяват, че мирният живот не е за тях, а покровителят на наемните убийци Dancer има нужда от техните услуги. Ша’ик се бори с междуособиците и съперничествата в собствения си лагер и с нарастващото влияние на богинята в главата си. А в далечния север на Дженабакис един млад воин, наречен Карса Орлонг, поема по път, за който не е ясно къде ще го отведе, но е ясно, че той няма да бъде забравен лесно. Всички пътища водят към пълните с древни спомени пясъци на Рараку, а в тях се крие огромна мощ. Кой ще успее да я овладее пръв?

Плюсове:
+ Познатите вече умения на Ериксън в областта на стила, изграждането на героите и света, майсторското преплитане на сюжетни линии, хумора и т.н., за които толкова се изписа в ревютата на предишните томове, че няма да повтарям вече казвани неща, за да не звуча като развален грамофон.
+ Доста нови герои и линии, сюжетът далеч не се свежда до "малазаните мъстят за Колтейн". Най-накрая имаме и герой Т’лан Имас, който получава достатъчно страници, за да можем да видим света и от гледната точка на тази раса.
+ Искарал Пуст се завръща :)
+ Стратегията на Осакатеният Бог започва да става ясна. Неслучайно книгата се нарича Дом на Вериги.
+ Една от финалните сцени може спокойно да се нареди сред най-разтърсващите и емоционално заредени моменти в поредицата.
+ Dancer определено е сред най-интересните фигури в Малазанска книга на мъртвите, а плановете на Сенкотрон (НЕЕЕЕЕЕ! Отцепник! Отстъпник! Изедник! БАН! – бел. на Рол) са все по-мащабни и интригуващи.
+ Откакто стана Ша’ик, Фелисин е вече много по-поносима. Явно понякога да те обсеби луда богиня си има и своите добри страни :)

Минуси:
– Карса Орлонг. Твърде много страници са отделени за този клонинг на Конан Варварина, но за разлика от кимериеца Карса успява доста да ме дразни.
– Икариум и Maпо се появяват за съвсем кратко в книгата.
– Липсата на наистина мащабни битки. Любителите на батални сцени се поразглезихме малко заради предишните два тома. :) Но пък други бойни сцени има в изобилие, така че любителите на леещата се кръв и хвърчащите вътрешности едва ли ще останат разочаровани.

     Заключение: Ако предишните томове са ви харесали, вероятността и този да ви допадне е около 97,45 %... добре, де, няма да я изчислявам, но е доста голяма. Ериксън показва, че няма никакво намерение да снижава нивото на поредицата и да лежи на стари лаври, за което заслужава само уважение.

Оценка: 9.5/10 Матрим, 7.5/10 Роланд