Морвен

     Има адски много шоколад на този свят. И някак... толкова е хубав, почти е трудно да се повярва, че той се получава просто при баналното смесване на какао с мляко. Явно и Роалд Дал, по чиято книга е правен филмът, е мислел така. Та, историята... Фабриката Уонка произвежда огромни количества висококачесвен шоколад. Странното е, че никой нито влиза, нито излиза от нея. Никой не я виждал отвътре от дълги години. И тогава собственикът Уили Уонка обявява, че ще допусне пет деца с придружители във фабриката си. Условието е те да са притежатели на един от петте златни билета, скрити в опаковките на шоколадите Уонка. Първото дете е дебело малко бюргерче, което по цял ден се тъпче с шоколад. Второто е разглезена малка принцеса, на която мама и татко купуват всичко, включително и половината шоколад, продаван в национален мащаб, за да й намерят билет. Третото е амбициозна американска натегачка, която настоява да е шампионка във всичко, включително и в дъвченето на дъвка. Четвъртият е пристрастен към телевизията и опериран от душевност. И последният е... Чарли. Той си е съвсем обикновено дете, като изключим това, че е толкова беден, че получава шоколад само за рождения си ден. И когато петимата заедно с родителите си влизат във фабриката на Уонка, пред тях се открива един вълшебен, но доста смахнат свят. Ръководен от доста смахната вълшебник в лицето на Уили Уонка.
     Хм, какво да кажа за сценария... От една страна това си е детска приказка с поуки, няма изненадващи обрати или напрежение. Всичко е предвидимо, има бедно дете, богати идиотчета и съдба, която слага всичко на мястото му. Но от друга Уили Уонка е тъжно весел психопат. В началото дори е със зеленикав тен... Има адски култови лафове, а цялата атмосфера във фабриката е толкова изчанчена и идейна, че няма как да не те хване. Другото много запомнящо се са песничките от филма. Особено грабваща е темата на Верука Салт (гореспомената малка глезла, на която купуват всичко). Ако някой се сети на какво напомня толкова много тази песен, да се обади във форума... Актьорите са на ниво, особено, разбира се, Джони Деп. Успява да бъде едновременно смешен и тъжен, едновременно опасно луд и да не плаши децата. Дечицата също са големи психопатчета без да преиграват.
     Въобще филмът за мен е точно като шоколад – изглежда простичък и детски, обаче радва. И има нещо почти ирационално сладко и пристрастяващо, което те кара да го харесаш толкова. Честно казано, едва ли ще стане от любимите ми филми, но въпреки това ще го запомня, при това с хубаво.

Оценка: 7.5/10

Обратно към "Чарли и шоколадовата фабрика"