Медицинизъм на Любовта
Автор: Джаар с коментари от Морвен

На Морвен и седемте й несподелени Любови...

     – Много фенове се чудят защо Джордан посвети последната си книга "На Хариет и седемте й непрани рокли"? Отговорът на този въпрос се крие в простичкото понятие Любов. Просто, защото явлението Любов е взаимодействие между прости частички – атомите и молекулите, изграждащи хормоните, феромоните, телефоните, трансмитерите, ензимите... (дори така желаните тефлони, проявяващи се в мутацията на Любовта, наречена Брак). Всички те обаче взаимодействат по изключително разнообразни и различни като ефект и последици (както моментни, така и дълготрайни увреждания) начини. Трудно е да се опишат всички реакции, случващи се в процеса на Любовта. Но аз ще опитам да ви дам един общ поглед върху нaучните му основи.
     Вече споменах, че Любовта е процес, което може да се стори странно на пръв поглед. Един процес изисква движение. Само се замислете какво постоянно движение се случва у пациентите, заразени от Любов – всички пеперуди в стомаха, увреждащи лигавицата му, спринтиращите сперматозоиди, похапващи фруктоза, шамарите, пърхащите мигли, помпането на мускули, водещо до съсредоточаване на големи количества миоглобин и миофиламенти... Дори един наглед статичен симптом като целувката е свързан с повдигане на пръсти; Musculus orbicularis oris и Musculi linguae преминават в активна фаза на движение...
     Но как всъщност започва Любовта, дами и господа?
     Заразяването се нарича Влюбване и представлява елементарен процес на разпознаване. При хората той протича по много по-цивилизован начин, отколкото при някои представители на животинското царство, като например вида Canis domesticus. Интелигентността на процеса няма нищо общо с нервната система. Тя е по-скоро страничен ефект от еволюцията на човешкия вид и се отъждествява с разстоянието, което участващите вещества могат да изминават, запазвайки своята ефективност.
     Това означава, че влюбването протича от разстояние, с помощта на специфични химични вещества – предимно феромони, както и първосигнални, поведенчески и алогични реакции. Върху всеки от изброените фактори ще се спра по-подробно в течение на лекцията.
     След като веднъж споменах нервната система, трябва да обясня и нейната роля в природонaучното, социално-общественото, но все пак предимно индивидуално явление Любов. Запазването на Любовта е много важен етап от него и именно той протича в централната нервна система – мозък, респективно гениталии. Тази фаза е съпоставима единствено с паметта, но тя от своя страна рядко е така силно обвързана с емоциите и съответните медиатори, съпътстващи проявата им.
     Не искам да оставате с погрешното впечатление, че трансмитерите на любовта са онези хора, които убеждават човек в чувствата на отсрещния и го подтикват към първата крачка.
     В този миг студентката на седмия ред си мислеше: Тъкмо щях да кажа, че познавам един трансмитер, който свири на цигулка, пък не било това...
     – Трансмитери като ГАБА и глицин са вещества, които съхраняват информация (наричана още спомени и горчив опит), корелираща с Любовта в определени региони на кората на главния мозък, свързани с подсъзнанието. Тази функционална особеност има за цел инхибиране на предотвратяването на грешката от бъдещо влюбване.
     Но нека се върнем на рекъгнайзинга, наричан още разпознаване. В по-голямата си част той се изразява в съпоставимостта между определени повърхностни и структурни белтъци. Колега, какво ми се хилите на петия ред. Гърдите на колежката ви несъмнено са структури от нейната макроскопска анатомия, но не е желателно да ги бъркате с протеините .
     Говорихме за съпоставимостта. Тя изомеризира в съвместимост, когато два белтъка на индивиди от срещуположния пол се свържат без драстични промени в третичната и четвъртичната си структура, катализирани от феромоните.
     Въпросът, който лично мен ме тормози е що за изчанчени неща трябва да правят двама човека, за да започнат да им се свързват белтъците.
     – Наглед влюбването не се определя от естествения подбор, от някакви правила или матрици на личностно поведение. В конкретния случай нaуката е доказала, че правилото потвърждава изключението.
     Естествено, при влюбването всичко е изключително и няма никакви правила.
     – Тази неопределеност, или както по-късно ще я наречем – относителност, намира своето обяснение на молекулярно ниво.
     Случайното разпределение на генетичните прoграми и кросинговърът на хромозомите (виждате, колеги, че транссексуалността води началото си от структури в по-ниско равнище на организация на живата материя) е предпоставка за съвсем неочаквани нови комбинации от критерии, отразяващи се върху търсенето на половинка. Въпросното търсене всеки път се предхожда от мониторинг и евалюация на наличните възможности.
     Рефлекси на задържане, като например отвращение, присмех, сбърчване на носа от миризма на непрани чорапи, извръщане на главата от неепилирани женски крака и т.н., могат да отложат за неопределено дълго във времето етапа на влюбване.
     Както доцент С. Дион ще ви разясни по време на упражненията, силата на любовта и нейното продължително запазване, е свързано с макроергичните връзки на антиген-антитяло-комплекса, който е функционалната субединица на любовта. Сами ще се убедите, че една обикновена раздяла на думи и електронни плътности никога не е достатъчна, за да се скъса, разтрогне или раздели този комплекс. Защото освен стопроцентовите прилики на аминокиселинна основа, където предимно количеството, а не качеството е от значение, тъй като индивидуалността се определя от количествено натрупване на алели, мутации, трансмитери и т.н.... Та защото освен тях съществуват и редица разлики, които не може да бъдат пренебрегвани.
     Най-обикновеният пример е противоположният заряд, наричан още Genus. При половината от хората той е положителен: ♀, а при другата – отрицателен: ♂. Изключвам случаите на авария на природата, когато единственото разумно решение е ctrl+alt+del. Това е и първият и последен закон на естествения подбор. Защото само индивиди...
     Колеги, искам да ви обърна внимание на факта, че в случая индивидът съответства на антиген или антитяло. Връзката между тях се осъществява благодарение на ван дер Ваалсовите сили на взаимодействие.
     Нямам представа от ван дер Ваалсовите сили, но мисля, че при валс действа определено привличане, да не говорим за блуса...
     – В терминологията е възприето да се използва понятието Wechselwirkung, което oзначава "променящо се действие". Избирането на немската дума се обяснява от факта, че тя най-точно описва капризите на Любовта и нейното некоординирано, алогично Брауново движение, изпълняващо се от частиците й.
     Но нека слезем два етажа по-надолу. Не, не в моргата. Не си вадете грешни изводи от пребледнелите и изкльощавели квантови физици, благодарение на които ще придобием една по-задълбочена представа за този ежедневен феномен Любовта.
     Погледнете тези електрони. Те се лутат безцелно като подрастващи тийнейджъри и правят своите първи опити в сдвояването. Два електрона с антипаралелни спинове...
     ...да, колеги, именно от тук идва и наименованието на синдрома, който злополучно така добре познаваме...
     ...образуват една атомна орбитала. В началото тя придобива простата s-форма на сфера. От философска гледна точка сферата е израз на съвършенството. Рядко ще чуете някой учeн да признава откритията на представител на хуманитарните дисциплини, но тази първа "проба" на Любовта е може би най-чистата и истинската. Случва се предимно на вътрешните електронни нива около раждането, тоест по време на детството.
     Да, помня, Сашко, връзваше ми обувките, толкова беше романтично...
     – Следва p-орбиталата, която има формата на пространствена осморка, образувана от целувката на двама влюбени. Както виждате, вече сме крачка напред в съзряването и диференцирането на Любовта.
     Това само в случай, че не сме си ударили носовете при целувката, иначе си е направо подскок встрани.
     – d-орбиталата има мисионерската форма на стилизиран Х. Правилна би била аналогията с хромозомите, чиито четири рамена в нашия случай се образуват от два броя Membrum superius et inferius, свързани по средата с центромер, изграден от две субструктури, пасващи си на принципа на ключа и ключалката.
     Мисля тук вече да си премълча...
     – С течение на времето започват да се образуват все по-сложни орбитали, като например следващата f-орбитала, чиято форма варира в голям диапазон на възможности, които може да намерите в справочниците на професор Сутра.
     Препоръчваме ви като допълнителна литература "Справочник на нестандартните сексуални практики".
     – Забележете уникалния механизъм на тяхното комбиниране, обусловен от двойствената природа на електроните, а от там и на Любовта. Както всички знаем те са едновременно частица и вълна. Любовта пък е съчетание на плътското и духовното.
     Но нека се върнем на молекулярно равнище и отново разгледаме връзките на антиген-антитяло-комплекса. Понякога той може да е подсилен и от дисулфидни мостове, които продължават средната му продължителност на живот. В повечето случаи обаче разделянето на антитялото от антигена е свързано с освобждаване на големи количества свободна енталпия, която се бележи с ΔG. Тъй като чистата енергия не може да бъде усвоена пълноценно и безопасно от организма, тя се пренасочва към образуването на определени вещества – хидроксидепресанти, протеосдухвачи, гневоциклини и др. Те са медиатори на силни емоции, които се явяват симтомите на една раздяла.
     Често задаван въпрос на изпита, колеги, е при коя друга болест се появяват същите симптоми. Става дума за не(с)поделената Любов. Още от името й личи, че енергията на Любовта: -ΔG, не е разпределена между антиген и антитяло, а е концентрирана в едно от тях, довеждайки до синтезата на вече споменатите медиатори на силни реакции.
     При не(с)поделената любов все пак настъпва химическо равновесие, което е пълноценен завършек на Любовта, макар и с негативен резултат. Но от математическа гледна точка един модул оправя нещата.
     Само математиката ме поддържа в трудни моменти...
     – За съжаление това не може да се каже за медицината, тъй като нашите метòди са значително по-сложни от математическите.
     Студентката на седмия ред най-сетне не се стърпя и попита:
     – Професоре, седем непълноценни правят ли една пълноценна? Имам предвид, според мен моите седем несподелени любови могат да се броят за една и нещо споделени...
     – Какво разбирате под непълноценни, колежке? Но за да отговоря на въпроса ви, само ще спомена, че подобно развитие на болестта би било изненадващо и зависи от константата на привличане, коефициента на продължителност на не(с)поделената Любов, сбора от измененията на личностните параметри, както и от дискриминантата на евентуалните истински Любови за всяка от седемте. Макар и на теория да е възможно, на практика то не се случва, тъй като стандартните условия са неприложими за реалния живот.
     Рядко срещаните усложнения се разпознават изключително лесно: подивели индивиди се нахвърлят върху невинни (Ха, карат хората да се влюбват в тях, пък после били невинни, хайде де...) и нищо неподозиращи (И всъщност винаги подозират нещо, гадовете...) за нечия тайна Любов минувачи. Тази първосигнална поведенческа реакция в отговор на липсата на половинка доказва нуждата на човек от общуване с околните. Именно в първичността й откриваме връзката с Любовта, защото филогенетичното й развитие води началото си от инстинкта за продължаване на рода. В много от случаите той бива продължен, но продължителите му остават съсипани от неблагоприятните екологични фактори, съпътстващи събитието, обозначавани също така като брак .
     Тук уважаемият професор е много прав, особено като се има предвид, че бракът обикновено се започва с явлението наречено сватба. Има случаи, в които сватбите са съсипвали физически, психически и токсикологично напълно здрави хора, попаднали съвсем случайно на тях.
     – Обикновено след него индивидите остават безчувствени към половинката си и все повече я възприемат като четвъртинка, осминка, шестнадесетинка, тридесетидветинка и т.н, докато не стигнем 1024-тинката. Това експоненциално отдалечаване от любимия човек се дължи на увеличаващата се оперативна памет, наричана от много лаици "слонска памет".
     Известна още като синдрома "А ти през 67-ма ми върза тенекия два пъти!"
     – Освен това, значима роля в Любовта играят не само първичните и вторични полови белези, пряко свързани с поведението, а и третичните такива...
     – Ооо, червило и презерватив?
     – Не, колежке, моля ви, как може да се обаждате неподготвена? В случая става дума за строго индивидуалния, напоследък все повече унифициращ се стил на отделни представители на двата пола.
     – Ами червилото и презервативът са точно въпроси на стил.
     – Колежке, заповядайте после в лабораторията да докажете теорията си.
     С червило или с презерватив? – Да, професоре, надявам се ще оцените усилията, които толкова положих за този изпит.
     – Усилията в Любовта никога не остават недооценени, ако имат своя израз. Възможно е да не доведат до желаните биохимични, генитални и т.н. реакции, но това зависи от горепосочените механизми на разпознаване, притежавани от човека отсреща.
     Но нека се върнем на третичните полови белези, които обикновено представляват предмети, чиято употреба е обусловена от хормоните на един от двата пола. Поради тази причина отчасти съм склонен да се съглася с тезата ви за червилото.
     – Добре, след като червилото е израз на женственост, защо презервативът...
     – Да е израз на мъжественост?!
     – Амии, какво му е различното? Вие, тоест мъжете, не носите други... накити.
     – Добре казано, колежке. Презервативът – накитът на мъжката душевна голота.
     Фундаменталността, както презервативът, е много разтегливо понятие и за съжаление неприложимо за любовта. По-скоро относителността и слепотата са показателни в обекта на нашата дискусия днес, която за съжаление върви към своя край.
     Говорейки за половите хормони обаче (отговорни също така за първичните, вторичните и разпознавателните белези), трябва да споменем още, че тяхната синтеза, а оттам и действие се регулира от хипофизата – ендокринна жлеза, разположена в мозъка и функционално свързана с него. От тук следва, че всички процеси на Любовта, всичко, "всичко е в Главознанието."...
     Мда, направо е учудващо колко буквален е всъщност изразът "завъртя ми главата".
     – Искам само да засегна друг философски въпрос, а именно смисъла на Любовта. По своята същност тя трябва да... струи.
     За съжаление в повечето случаи тя или капе и се процежда, или експлоадира нездравословно въпреки предписанията на лекарите. Все още не е измислен надежден начин за стабилизирането на реакцията.
     – Явленията на излъчване, облъчване, заслепяване и съпътстващите ги промени на биохимично, физиологично и най-вече аналитично ниво (при последното протичат предимно увреждащи процеси) отново показват постоянното движение на Любовта.
     Ако отношенията между двама влюбени са в застой, това означава, че те вече не са такива. Ковалентната връзка, наречена брак, здраво свързва тези хора и голямата й електронна плътност неминуемо предизвиква тяхното отблъскване. От своя страна то често води до отдалечаване на предимно отрицателно заредените ♂, последвано от привличането им от обикалящи във вакуума (т.е. лишеното от Любов пространство) леки частици, прилагащи умело червилото като "постеля" за презерватива.
     В бъдещия учебник тук ще има илюстрация, надявам се...
     – Както сами виждате от последния пример, който дадох, логика в Любовта няма. Съществуват само природни закони, описани през вековете от поне тридесетина поколения учèни. За разлика от сега, повечето от тях са били изцяло погълнати от своята нàучна работа и Любовта постоянно се е изплъзвала от полезрението им. Което обяснява защо навремето се е смятало, че тя се заражда в сърцето. Кажете ми, колеги, може ли елементарен процес с толкова висша проява да води своето начало в една помпа?
     Напоследък академизмът премина на едно по-високо ниво. Нашите кабинети и лаборатории са винаги отворени за най-диференцираната форма на общуване – Любовта.
     Тъй като сме напреднали във времето, искам да се възползвам от този факт, завършвайки днешната лекция с едно кратко обяснение на Закона за Запазване на Любовта.
     В Любовта понятия като рано и късно губят своето значение. Защото тя е вечна. Нейната непреходност се основава върху простите частици, които я изграждат и имахме удоволствието да обсъдим така обстойно. Да вземем отново електрона. Той е частица, но и вълна, а вълната може да бъде светлина, която от своя страна е енергия. А енергията, както всички знаем, никога не се губи.
     Сигурна съм, че енергията на моите седем несподелени любови в момента предизвиква избухване на свръхнова някъде в мъглявината Андромеда.
     – Следователно любовта е, била е и ще бъде завинаги неизменна част от живота, вселената и всичко останало.