Влакът Беглец

     В началото никой не разбра какво стана, накрая също. А нямаше и много оцелели, които да се интересуват. Просто се случи. Какво се случи ли? Ами Голямата Лудост.
     Сега като се замисля, май съм единственият, който знае точната дата и час на това – 18 май 2001 година, някъде към 23 часа вечерта. Спомням си го сякаш бе вчера. Бях студент и ме бяха скъсали на изпита по "Макроикономика". Целият ден ми беше кофти и отлагах до последно прибирането си у нас. И все пак в 11 вечерта висях на перона на малката провинциална гара, чопках семки и чаках да дойде и моят влак. Освен мен, на гарата имаше още една-две заблудени души плюс персонала (който поркаше евтина бира и псуваше политиците).
     И всички бяхме безкрайно учудени, когато пътническият влак, натикан в една глуха линия, бавно потегли. Ще кажете – чудо голямо, някакъв скапан стогодишен влак потеглил! Е да, ама този скапан стогодишен влак си тръгна САМ! Бях точно срещу локомотива, а от другата страна имаше лампа и аз, прекраленно добре даже, виждах, че в кабината няма никой! А той бавно потегли, сякаш това си бе съвсем естествено, нагло ни подсвирна и се изниза от гарата. Не можех да реагирам. Сигурно ченето ми е било опряло в земята. А персоналът изтрезня изведнъж – да ти отмъкнат цяла влакова композиция под носа. Ужас! Не знам дали бяха видели това, което видях аз, но и така ми изглеждаха достатъчно стреснати. Разтърчаха се нагоре-надолу, развикаха се, абе шаш отвсякъде.
     През нощта не стана нищо друго. Аз си хванах моя влак (той поне си имаше съвсем материален псуващ машинист) и се опитах да забравя видяното. Все пак си бях (и още съм) заклет атеист – а сега изведнъж това!
     Но не ми се отдаде това щастие. Още на следващия ден ми се наложи да си припомня предната нощ много подробно. Защото даваха нашия валак по телевизията! Цяла нощ не бяха успели да го спрат! "Влакът-беглец", както стана популярен в последствие, обикаляше страната, без да му пука от нищо. Трябва да отбележа, че въпросният трен беше електрически. А въпреки доказаната си малоумност, железничарите се бяха сетили да спрат напрежението по направлението му. Обаче той явно не се интересуваше от такива несъществени подробности и с пълна скорост наближаваше началната точка на пътуването си.
     Следващите дни настъпи малък хаос. Държавицата ни влезе в международните хроники на първо място. А всеки стана специалист по спиране на влакове. Не искам да описвам цялата кретения на ситуацията, но тогава всичко ни изгеждаше доста смешно. Опитаха се да го отклонят от маршрута, но в последния момент релсите сами се връщаха в първоначално положение. Поливаха го със светена вода (без коментар). Поставяха му препятствия на релсите – забавяше ход, изтикваше ги и пак напред! Появи се тезата, че го управляват дистанционно. Дрън-дрън! А откъде черпеше енергия, след като дори джаджата, която го свързваше с жиците, бе спусната? Един смелчага се изпържи, когато се опита да му се метне в движение.
     Тогава се взе решение да се намесят военните. Първо го гръмнаха с РПГ – само му пробиха дупка. След това изпратиха един Т-72 – отнесе му горната част от локомотива (направи го кабрио), но не го спря. Само окончателно се разбра, че в него няма никой. Проблемът го решиха сапьорите – няколко противотанкови мини и всичко свърши. Влакът спря. Ако това, дето остана от него, можеше да се нарече влак. Експлозията го направи на сол, не остана нищо достатъчно голямо, за да ни подскаже какво бе ставало на него. Така историята на "Влака беглец" приключи за 5 дни. БДЖ помрънкаха малко, пък си поправиха линията, където бе взривена машината, и всичко си тръгна по старо му. А аз реших, че е крайно време да седна и да науча темите по "Макро".
     И така, тихо и спокойно изтекоха последните два месеца живот на Стария Свят.
     Дойде краят на юли и човечеството за три дни се върна с три века назад. Просто всички машини полудяха. Сбъднаха се доста от кошмарите на писателите-фантасти. Всичко, което се захранваше с електричество, стана автономно, с единствена цел – самоунищожение. А покрай себе си убиваха и нас. Съседът ми бе от първите жертви – самобръсначката му го закла по доста зверски начин. Моят телевизор избухна и оттогава съм Едноухия.
     А необходимо ли е да споменавам компютрите? На 19 юли всички компютри, от тези в ПЕНТАГОНА до процесора в джобния ми калкулатор, отказаха. До 6:00 часа на 20-ти последователно отказаха телефоните, радио и тв-предавателите. В 6:30 прекъсна телеграфната връзка между САЩ и Европа. По обяд електричеството престана да се движи по проводниците!!! До вечерта в нито един акумулатор или батерия не беше останал и електрон. През нощта срещу 21-ви избухна АЕЦ "Козлодуй". След години разбрах, че това се е случило и с някои други електроцентрали. Интересното е, че не се взриви нито една ядрена бойна глава. Който и да организираше шоуто, действаше по неразбираеми правила.
     И докато всеки наш опит да задвижим някоя машина съзнателно оставаше без резултат, всичко, което не се беше взривило, работеше и полагаше максимални усилия да избави Земята от човечеството. Няма да забравя, когато 5 електрокара налетяха на барака, временно превърната в лазарет. Беше потресаващо. А ние стояхме и гледахме безпомощно. Баща ми се хвърли да помага на някакво дете, а електрокарyt ги премаза и двамата. Тогава се роди от само себе си идеята за съпротива. Първо срещу машините, впоследствие и срещу някои групи хора. В началото използвахме бомби-самоделки (стрелковото оръжие не вършеше никаква работа, трябваше да се разбие моторът), използвахме малкото останал бензин за тази цел. Запалителните ставаха само за машини с каучукови гуми (палехме ги и те оставаха неподвижни). По-мощните експлозиви бяха друго нещо. Но се намираха трудно. Тези с ел-взриватели се бяха унищожили още в началото, а които бяха останали, се взривяваха само при допир, затова започнахме да търсим такива с химически взриватели. И намирахме. Беше трудно, но успявяхме. Така трябваше. Мисля че в България последната гадина я гръмнахме някъде през лятото на 2002 г... А през това време ни се налагаше да се справяме с невероятни ситуации. Август и септември 2001 бяха месеците на чумата. Които оцеляхме от погрома на машините, сега бяхме застрашени от епидемия. На всичкото отгоре сектанти започнаха да организират групови самоубийства по случай Второто пришествие. Но вместо да се самоубиват, те започнаха да изтребват останалите. Наложи се спешно да вземем мерки. Тогава за пръв път убих човек. Не съжалявам. Гадината си го заслужаваше. Вече се биехме на три фронта. За тези, които оцеляха, дойде първата зима. Беше жестоко. Нямаше храна, нямаше отопление, нямахме дрехи, а някои от машините още убиваха. И все пак оцеляхме. Ядяхме корени и плъхове (когато ги имаше), воювахме и се лекувахме. Много добри бойци загинаха през тази първа зима. Но това ни накара да станем още по-добри. И бяхме щастливи, че всичко това се случваше преди някой да бе измислил самоходна електрическа бойна машина с изкуствен интелект. Тогава сигурно нямаше да доживеем и до есента.
     Пролетта бе топла и дойде рано. Скапаните консервени кутии бяха намалели доста през зимата – влагата определено им действаше зле. Започнахме да се опитваме да обработваме земята. Не искахме следващата зима да е като тази. Оцелелите се събрахме на групички, постепенно се изгради йерархия. Животът се организираше. Човечеството пак бе оцеляло.
     Преди двадесетина години ходих до Франция. Там срещнах един старец, професор по социология. Обясни ми, че по негови изчисления, през първите три дни на Лудостта са загинали около 5,1 милиарда души, а през първата зима още около 500 млилиона души. Знаех, че бяхме на ръба на изчезването, но от цифрите ми прилоша.
     Преди време ми се струваше, че в цялата история има някаква логика, но всичко ми беше смътно, неясно – като образ от периферното зрение. А сега съм много стар за такива сложни размисли, бързо се уморявам. Надявам се че не съм живял напразно. Оставям ви историята такава, каквато беше от наша гледна точка. Дано вие, от бъдещето, гледайки от по-високо и по-далеч, да проумеете какво се случи, къде сбъркахме и не допускайте това да се повтори. И ако Този, който ни подреди така, е поне малко материален, покажете му какво е болка. Знам че в момента още не можем да получим електричество по старите начини, но все някога ще успеете. Знам, че искам много, но ПО ДЯВОЛИТЕ и ЗА БОГА, направете го!