Стинг
Автор: Джаар

Истинското име на Стинг е Матю Гордън Съмнър. Роден е в Уолсенд, Нортъмбърленд, Англия. Още от ранна възраст иска да стане музикант, но завършва висше образование за учител по английски. Работи като такъв в продължение на няколко години, през които свири с различни групи като Last Exit, включително и провинциална джаз група от старото поколение. Там получава и прякора си “Стинг” (което на английски означава жиля) заради пуловера на жълти и черни ивици, в който приличал на пчела.
Въпреки че страстта му са джазът и бас-китарата, възходът в кариерата на Стинг започва с групата The Police, сформирана през 1977. В нея участват още Стюърт Копланд (ударни) и Анди Съмърс (китара). Музиката, която свирят, е предимно рок, с реге елементи. Roxanne е песента, която се изкачва до върха на класациите и поставя началото на тяхната стремглава кариера. Звученето им постепенно се приближава до попа, докато жънат поредните си успехи с хитове като Every Breath You Take, бележещ кулминацията на тяхното творчество, която същевременно се явява и моментът на разпадане на групата.
От 1984 Стинг започва кариерата си на соло-изпълнител. Първият му албум, Dream of the Blue Turtles, е силно повлиян от джаза и постига големи успехи, ставайки платинен. В следващите му два албума, спечелили Грами – Soul Cages (1991) и Ten Summoner’s Tales (1993) си проличава пълното му развитие и своеобразна зрялост в текстовете, които сам пише.
През октомври 1992 получава почетна докторска титла по музика към университета в Нортъмбърленд, както и от музикалния колеж в Бъркли през май 1994.
Стинг участва и във филми като Quadrophenia (1979), Дюн (1984) и Две димящи дула (1998), но актьорската му игра предизвиква противоречиви отзиви.
В последните му два албума Brand New Day (1999) и Sacred Love (2003) се появяват песни с доста философска насоченост, в други се усещат меланхолични нотки, а зрелостта му като човек и изпълнител няма как да останат незабелязани.
Свири на китара, бас-китара, на която е дал името Браян, мандолина, пиано, хармоника и саксофон. Занимава се и с благотворителност. Проектът, в който е участвал може би най-активно, е за спасяване на тропическите гори в Бразилия.
Женен е за филмовата продуцентка Труди Стайлър, с която имат шест деца. От първия си брак с Франсис Томълти има още две. Притежава якобински замък в Уилтшиър, който нарича “Къщата на езерото”. Това е и мястото, където записва своите албуми. Има жилища в Лондон, Ню Йорк и на плажа в Малибу, Калифорния.
Наричан е претенциозен и е обвиняван в интелектуална арогантност за пристъпване в територия, която обикновено е недостъпна за поп-звезди.
Наричан още рок- и джазизпълнител, с времeто Стинг създава свой неповторим стил, свързан не само с пеенето му. Музиката, която пише, текстовете, в които влага личен елемент като възгледи и тълкувания, поддържат репутацията му на един от най-способните композитори и талантливи певци. Всяка негова песен може да бъде нечия история, малка част от човешкия живот.
През 2003 е издаден автобиографичният роман на Стинг Разпилени ноти (Broken Music), в който той описва възхода си като музикант, както и живота и събитията в него, съпътстващи начинаещата му кариера до годините с The Police. Изключително откровен и реалистично звучащ, той разказва за мечтите и изпитанията на един обикновен човек от провинциално градче, които в крайна сметка водят до успехите му. По-актуалните като време пролог и епилог рамкират произведението, изкарвайки на преден план философската нишка в целия роман.
Дуети с други световно известни и признати изпълнители като Brian Adams &
Rod Stewart (All for Love), Julio Iglesias (Fragile), Mariza (A Thousand Years), както и поп звезди като Craig David (Rise and Fall), Sugababes (Shape) и Mary J. Blige (Whenever I Say Your Name) допринасят за разноообразието на стилове и послания в песните му.
За връх в творчеството му са смятани Every Breath You Take с The Police, която и до днес му носи най-големи приходи, както и Desert Rose с участието на алжирецa Cheb Mami. Мелодична и ритмична, с ориенталски мотиви, тя се превръща в хит по цял свят, а клубовете и до днес са озвучавани от ремиксите й. Стинг дори влиза отново в студио, за да презапише вокалите си за ремикса на Victor Calderone.
С възрастта гласът му се променя, но търпи своето развитие, запазвайки въздействащото си звучене, вдъхновяващо хилядите фенове, които и сега се стичат на концертите му. Въпреки овладяното си сценично присъствие, той сякаш се раздава на сцената. Автентичният аранжимент, понякога специално подготвян за конкретен концерт, и удоволствието от “живото” му изпълнение, превръщат музиката му в незабравимо преживяване дори просто за ценителите на хубава музика. Песните, които изпълнява, обикновено са съпроводени от визуални ефекти, които допълват тяхното прекрасно звучене и напълно потапят присъстващия в атмосферата на мелодията, ритъма и нотите.
Дискография:
My Funny Valentine – At the Movies (2005): японско издание на песни на Стинг, използвани като филмова музика.
Sacred Love (2003): темата на албума се вижда още в заглавието – всяка песен се занимава с аспекти на любовта, религията или отношенията между хората. Може би най-забележимата от тях е Send Your Love, записана с прекрасната китара на Vicente Amigo. Едновременно динамична и “религиозна”, тя е своеобразно послание/израз на лична вяра.
The Very Best of Sting & The Police (2002)
…All This Time (2001): единственият live албум на Стинг. Вечерта на 11 септември – денят, в който той губи близък приятел в разрушения Световен търговски център, първоначално Стинг иска да се откаже от концерта си, но решава да изпълни само една песен: Fragile, която посвещава на “тези, които загубиха живота си”. Окуражен от публиката, той продължава да пее и свири, създавайки емоционално заредения албум.
Brand New Day: The Remixes (2000): японско издание, включващо разнообразна компилация от миксове на песните от Brand New Day.
Live at Universal Amphitheatre (2000)
Brand New Day (2000): първият цялостен албум на Стинг, който слушах, и който ме запали по музиката му. Любимите ми Desert Rose, A Thousand Years и Brand New Day се причисляват към най-добрите му песни въобще.
Sting at the Movies (1997): включва песни на Стинг, използвани като филмова музика.
Police Academy (1997)
Mercury Falling (1996): леко медитативен албум, бележещ преломен момент в творчеството на Стинг.
Every Breath You Take – The Classics (1995)
The Police Live! (1995)
Fields of Gold – The Best of Sting (1994): компилация на най-доброто от “ранния” период на Стинг.
Demolition Man (1993): включва песента към Разрушителят, както и някой сходни като тематика песни.
Message in a Box - The Complete Recordings (1993): всички песни на The Police, събрани на едно място – 4 диска.
Ten Summoner’s Tales (1993): някои смятат, че това е албумът, в който Стинг разкрива истинската си същност като човек, изпълнител и композитор. Най-известната песен е Shape of My Heart, включена към саундтрака на Леон.
Greatest Hits (1992): всъщност става дума за най-добрите хитове на The Police.
