Така де, уъркс ол да тайм... Sin City е наистина нестандартно направен филм, с една идея по-идеен от стандартното, което най-малкото му печели по-голямо внимание. И по-фин микроскоп, което за повечето филми не е никак хубаво.Държа да вметна, че за мен това не е комиксов филм и е нелогично и глупаво да се слага в един жанр с Батман, Спайдърмен или X-men, a да не говорим за неща от "ранга" на Електра или Хълк. Не, това не е такова произведение на изкуството, направено е със съвсем различни похвати и, според мен, с доста различна цел. Самото участие на създателя на оригиналните комикси Франк Милър в нетипично дългия режисьорски списък говори достатъчно за този факт. Sin City не е комиксов филм, той е филмов комикс. Той е комикс, на който е бил вдъхнат живот, картинки, на които е дадена възможността да се движат и да излязат извън килийките на квадратчетата си по страниците.
На първо място в този филм е визията. Не историята, защото тя в най-добрия случай е просто куул. Именно визията и стилът правят от Sin City нещо наистина запомнящо се. Истинските декори във филма се броят на пръстите на едната ми ръка. Всичко останало, освен актьорите, е дигитално. Филмът е черно-бял с избрани цветни щрихи. Някои герои имат конкретни цветни елементи по себе си, които са постоянни (като червените гуменки на Клайв Оуен, боже опази, или сините очи на Алексис Биел), други пък получават по някой цвят тук или там, а после го губят. От време на време и други неща получават временна окраска. Тази страхотна визуална смесица, наред с чисто дигиталните похвати като скачащите по улицата коли или хвърчащите тела, забавения каданс, движенията на виртуалната "камера" и играта с черни и бели екрани, та всичко това превръща визията на филма в незабравимо изживяване.
Оценка: 10/10
Историята от своя страна е чисто комиксова. Не казвам "лоша", забележете, защото макар и комикс, Sin City безапелационно е комикс за възрастни, но все пак повествованието е повече или по-малко изчистено, директно, типизирано. Действието е разделено в три почти несвързани помежду си истории, съставляващи първите три части от оригиналния комикс.
Първата ни запознава с Марв (Мики Рурк) – садистичен убиец-психар с много силно чувство за справедливост и морал. Не непременно адекватно, но определено много силно. Та Марв, значи, е натопен за убийството на проститутката Голди, която го е дарила с най-незабравимата нощ в живота му, а после е била убита в прегръдките му, без той да усети. И той тръгва на мрачна вендета в търсене на истината. Много мрачна. Втората история – "The Big Fat Kill", ако правилно си спомням (тъй като в самия филм не са озаглавени), – разказва за друг убиец – Дуайт (Клайв Оуен), който току-що се е появил наново в града с ново лице. Новото му гадже има проблем с комплексирания побойник Джаки (Бенисио Дел Торо) и след като той го вкарва в правия път и Джаки бой се изнася от апартамента с подвита опашка, се втурва след него, за да предотврати избиването на комплексите му върху някоя невинна проститутка (да де, оксиморон, знам). Само че не всичко е каквото изглежда, и историята става все по-кървава с всяка изминала секунда...
За финал се срещаме с бившия детектив Хартиган (Брус Уилис), с когото филмът ни запознава още преди историята на Марв, но за съвсем кратко. Хартиган е натопен от сенатор Роарк за изнасилвания и убийства, извършени от сина му, когото детективът е успял да сгащи по доста... неприятен начин. След 6 години в затвора, Хартиган е пуснат на свобода и тръгва да търси едничката жертва на синчето, която се е спасила благодарение именно на него – малката Нанси Калахан (Джесика Алба). Само че не е единственият, който търси момичето, а малката Нанси Калахан вече не е толкова малка.
За начало и край на филма, като пролог и епилог, имаме и по една пет-минутна сцена с мистериозен безименен младеж-наемен убиец (Джош Хартнет). Макар и финалната такава да се явява завършек на втората история, реално и двете сцени са просто панделката, с която се увива общата атмосфера на сюжета – обрамчващ историята щрих, който е напълно на мястото си.
Трите истории не блестят с особена дълбочина, нито с кой знае каква оригиналност, което не им пречи да са, както писах още в началото, куул. Това е най-точното определение за целия филм всъщност. През по-голямата част от действието главните герои в съответния момент говорят зад кадър, разказвайки историята, разкривайки мислите и чувствата си, доразвивайки сюжета и мрачния клаустрофобичен свят на Sin City.
Оценка: 7/10
Естествено Робърт Родригез за пореден път сам си е писал музиката, тоест имаме удоволствието от, повече или по-малко... една тема. Приятна и абсолютно в тон с филма, но... една...
И разработка-две, де...
Оценка: 4.5/10
За актьорите обаче могат да се кажат само хубави работи. При това по много... Държа преди това да отбележа, че не съм чел оригиналния комикс и просто не ми е възможно да сравнявам героите от филма с тези от рисуваната история, но не съм чувал оплаквания в тази насока, да не говорим, че все пак на режисьорския стол имаме и Франк Милър, така че приемаме по дефолт, че образите се покриват добре.
Мики Рурк (Марв) е убиец-психопат. От бабаитския тип. Той е гигант с ужасно лице, който минава като танк през всяко препятствие, а когато "трябва" да убие някого, го прави с изключително садистична наслада... и бавно. Наред с това обаче Mарв се води по строг морален кодекс, леко демодиран, но пък много чаровен по онзи защитаващ слабия пол начин. Клайв Оуен (Дуайт) също е великолепен и сякаш роден за тази роля. Той също е убиец, но миналото му (поне за мен) тъне в мистерия. Става ясно само, че лицето, което носи, е "ново". Той обаче коренно се различава от Марв. Докато героят на Мики Рурк е брутален, Дуайт е хладнокръвен и хитър. Там, където Марв изпада в ярост, Дуайт запазва самообладание и мисли. Любимият ми герой във филма, така да се каже.
Бенисио Дел Торо (Джаки бой) си е Бенисио Дел Торо :) Ни повече, ни по-малко. С тази негова маниакално-порочна физиономия и влудяващо бавния дрезгав глас... Джаки е бившето гадже на барманката, с която ходи Дуайт – чикиджия, който си задоволява мъжкото его като бие жени. Смотаняк, един вид, но оказал се на погрешното място в погрешния момент. Обаче етюдът, който изпълнява с прерязано гърло... има нужда от виждане :)
Брус Уилис (Хартиган) е един твърде, твърде тривиален застарял-и-изморен-но-незагубил-старите-рефлекси-детектив... Брус Уилис една роля си умее и само й добавя или премахва комедийния елемент, но пък в случая е избран
перфектно, защото Хартиган е точно за него. Изморен от живота, пред пенсиониране, детективът има още само един случай за довършване. Освен ако случаят му не го довърши пръв, разбира се... Илайджа Ууд (Кевин) изпълнява една... особена... роля... без твърде много реплики... но пък влудяващият му ярко-син оцъклен поглед е прекрасен за нея. Честно казано не знам какво да кажа за него, може би и друг щеше да се справи не по-зле с... това... но пък мен си ми хареса и той :)
Джош Хартнет (The Man) си остава безименен до края, но пък е чудесен наемен убиец от висока класа, така че не можех да не го спомена ;)
Джесика Алба ("skinny little" Нанси Калахан) е мила, интелигентна и влюбена стриптизьорка. Заааааеби.
Ник Щаал (Роарк джуниър) пък е маниак-изнасилвач на малки момичета, който първо ги мъчи до смърт. Гнусна роля, която обаче изпълнява с очевидна наслада. Разбира се поотрасналият Джон Конър не е точно представата ми за талантлив актьор, но то в тоя филм Илайджа Дръвцев е симпатичен, че той ли ше ни накриви шапката...
Оценка: 9/10
И за финал, че утре сутрин заминавам и НИКАК не ми се точат локуми, за мен този филм все пак не е събитието на годината. Признавам, че ако се замисля, може би няма да намеря по-добър, признавам, че издивях от кеф и двата пъти, когато го гледах на голям екран (Мултиплекс + Арена Младост), но въпреки това Sin City не оставя ярки следи в съзнанието ми. Което не му пречи да си остава страшна зарибявка и изключително кадърно изпълнение, и ви гарантирам, че ще докопам някой и друг волюм на комикса. Съветвам ви да направите същото.
Обща оценка: 8.5/10