Пътеводител на галактическия стопаджия

Режисьор: Гарт Дженингс
В ролите: Мартин Фрийман, Мос Деф, Зоуи Дешанел, Сам Рокуел, Джон Малкович, Уоуик Дейвис, Алан Рикман (глас), Стивън Фрай (глас)
По сценарий на Дъглас Адамс

Автор: Роланд

     Ами каквото и да си говорим, Пътеводителя (книгата, не филмът) е институция. Факт е, че на мен ми носи едно доста безсмислено, празно, мрачно и обречено усещане, но това не променя обичта ми към нея. Факт е обаче и, че Холивуд, вари го – печи го, не се кефи на книгите и прави и невъзможното да ги скапе при адаптиране. But never fear – Doug is here! Едно от добрите дела на Дъглас Адамс, светло му име, преди да се спомине, беше да напише сценария на този филм. И макар и самата екранизация да се забави с години, въпросният сценарий очевидно не е бил силно прекрояван. И си му личи. Филмът просто не е холивудски. Има я тази тръпка, тази щипка английски хумор, която прави от книгата това, което е. И ако визуалният Пътеводител не може да достигне висините й, за това със сигурност е виновна просто жанровата му сфера :)
     Защото тази история просто си е за книга. Да, знам за радиопиесата и прочее, но фактите са си факти – в литературно произведение можеш да вместиш всичко, което прави от Пътеводителя шедьовъра, който е. Забележки, коментари, разкази, описания. Всичко това във филм просто няма как да влезе. При все това екранизацията се е справила нечовешки добре. Имаме си дори и разказвач зад кадър, който да ни споделя ценни житейски факти, като мислите на вазата с петуниите например. Без него филмът определено щеше да страда.
     За историята няма какво да говоря, ако не я знаете, значи така и така няма да искам да ви я разкажа от разочарование. Вместо това ще си полафим за адаптирането й. Истината е, че сюжетът на доста места се различава от този на първия роман от "трилогията" (който обхваща). Въпреки това обаче, бидейки измислен от Дъглас Адамс, той по някакъв начин изобщо не страда от това. Пък и основата така или иначе е запазена. Това, което искам да кажа, е, че макар и да не следва дословно книгата, екранизацията пак носи духа на Пътеводителя. А при толкова малоумна история, това е, мисля си, по-важното. Хуморът си го има, свежите моменти от романа – също, макар и някои неща да ми липсваха и да смятам, че можеше да ги има.
     Актьорите си вършат работата повече от къдърно. Артър и Трилиън са точно каквито винаги съм си ги представял. Форд също, освен дето, както едва ли е останал някой, който да не знае, е негър. Но все пак да уважим и малцинствените групи, освен това чернокож с британски акцент е нещо доста свежо :) Зейфод щеше да бъде голямата издънка на филма, бидейки тотално различен от оригинала, не само като външност, но и по характер, ако не беше такъв жизнерадостен дебил, когото просто няма как да не харесаш :) А Марвин... ех, Марвин. Алан Рикман (за незапознатите – Професор Снейп от Хари Потър и още къде ли не) е гений и Марвин е дори по-депресиран, отколкото в книгата. А като прибавим към това и дизайнът му, който позволява всякакви депресивни пози от прегърбване на раменете, до омърлушено сведена глава (огромна... колосална... епохална... глава). Шедьовър с главно "Ш"!
     Което ме води на дизайна, костюмите и ефектите. А те са определено на ниво с едно изключение, което ще спомена след малко. По отношение на дизайн филмът е точно толкова увреден, колкото би се очаквало, имайки предвид идейния му родител. Златно Сърце например е една огромна и изтърбушена изотзад (без такива асоциации, моля) топка с палави миниатюрни крилца ала "Астерикс". Вогонските кораби са брутално яки сиви паралелепипеди. Дрехите на Зейфод са... ужасяющи. Марвин е нисък дебел яйц с глава, около 18 пъти по-голяма от човешката. Една епична кръглост излъчва, такава... Героят на Джон Малкович пък – измисленият за филма Хума Кавула (или къвто там беше) е... абе неподражаем, това просто трябва да се види. Вогоните също са гнусни и жално-патологични по един особено... жабешки начин. Някаква комбинация между въпросната жаба, скакалец и торба с картофи с очи на коза (сещате се, гнусните правоъгълни зеници). Някои от тях просто бяха зашеметяващо яки, като двете чиновнички в затвора например.
     Което обаче ме води до единствения явен дефект на дизайна – останалите извънземни. Бяха ми твърде куклени и в стил "Мъпет Шоу". Имам силното подозрение, че това е нарочно, но... мен все така ми е излишно.
     За музиката мога да кажа само хубави работи, макар и малко. Не помня нищо особено от нея, макар че има няколко адски приятни темички. Запомнящото се обаче е песничката So long and thanks for all the fish, която просто кърти мивки :) Тя, повече от всичко друго, придава приятната Адамсова атмосфера на филма, още повече, че само мелодията й се среща на много места, а не само в началото и края, когато звучи самата песен.

     За Финал – Пътеводител на галактическия стопаджия е едновременно страдащ от синдрома "лека недостатъчност" (не знам как да го опиша, просто усещането, че е можело да има и нещо повече) и адски свежа комедия, която наистина достойно визуализира епичния си книжен родител. Пак повтарям, тази история не може да запази пълния си блясък извън литературния си носител, но при все това всички – от режисьора, през актьорите и дизайнерите, та до... Алан Рикман... са си свършили работата повече от кадърно, за да може когато филмът свърши и се появи надписът "За Дъглас", това да не звучи като гавра с труда на този прекрасен човек. Шапки долу :)

Оценка: 7.5/10