Брой 34 Редакционно

     Съдбата на това редакционно, а и на целия брой, се оказа твърде странна и в общи линии доста неблагоприятна. Първоначално предвидената ваканция от около месец се проточи до два, че и малко отгоре. Когато сесиите и отпуските най-сетне приключиха и уж всичко вървеше към логичния си завършек (ако излизахме на хартия щях да кажа към печатница), един малък, сладък и палав токов удар редуцира машината ми до два хард диска и една записвачка. Малшанс казват хората, разорение му викам аз. 900 лева и 10 дни по-късно вече си имах нова машина и както се оказа 100+ GB коруптнати неща. Благодарение на бързата намеса на жена ми (дишането уста в уста чудеса прави :)) се освестих и почнах да възстановявам каквото мога (тук е моментът да кажа – ЗА БОГА, ХОРА, БЕКЪПВАЙТЕ!!!), но то се оказа пренебрежително малко. Почти всичките Word файлове, плюс около 60 GB аниме сега се намират в един по-добър свят. Трябва да Ви кажа, че адски боли...
     Тъй изплаках си мъката, а сега е време да минем по същество...

     Настоящото писание бе обещано дълго и дълго ще да бъде. Колко, това вече е друга тема. Ако имам късмет ще е поне 50 сантиметра, ако ли не, и 20 трябва да стигнат. В най-лошия случай, ще вдигна шрифта (така де, размерът има значение) :)

     Всъщност най-значимото събитие около ваканцията на ShadowDance беше тържественото отпразнуване на петия рожден ден на списанието. Оказа се, че времето течало доста бързо. Сякаш бяха вчера онези приятни дни, когато след шест-седем месечна пауза с Моридин се наканвахме да пуснем брой, но после го забавяхме още с месец-два, защото предпочитаме четно/нечетно число. Ееех, младост... (хлип.. хлип... – бел. хълцукащ тъжно Моридин)

     Тук е моментът да изкажа искрени благодарности на всички, които присъстваха на скромното парти и си хапнаха от тортата (може и някоя снимка да покажат колегите). За мен означава страшно много, че уважихте събитието...

     И понеже обещанието включваше и кратка (ок, дълга беше) история на списанието и нелекия му път през годините (тука пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-внуците ми ще пишат "през вековете"), мисля че е крайно време да започвам (16 см.)...

     В една мрачна и беззвездна нощ подухваше мразовит вятър. Или поне щеше да подухва, ако не беше юли месец и моя милост не се топеше от жегата в родния Пловдив. От скука и нямане какво да правя се бях позаиграл малко с HTML-а и реших да споделя плачевния резултат със света, или най-малкото родното интернет пространство. Понеже обаче гол HTML работа не върши, трябваше да му измисля и някакво съдържание. Тогава ми хрумна брилянтната идея, че в България липсват он-лайн списания за фентъзи и фантастика (то като се замисля и книжните не се избиваха да излизат де) и ако направя такова ще спечеля слава и пари, а мацките ще се трупат в краката ми. Оказа се, че съм грешал. С нулевия брой на ShadowDance си спечелих една камара ругатни и трябва да призная справедливи забележки относно моите безспорно феноменални дизайнерски решения и HTML-и. Но не се отказах.

     Няколко месеца по-късно, зареден с нова енергия и все така добър в HTML-а, дадох на света брой 1-ви. Беше брутален, беше феноменален, беше толкова наивно направен, че винаги си спомням с умиление за него. И брой втори не бе много по-различен, но вече си имах партньор в начинанието, защото Моридин направи съдбоносната грешка (или избора на живота си, зависи от коя страна го погледнеш :р) и се присъедини към Екипа (демек, станахме двама).

     Това, че най-сетне се намери още един ентусиаст, с който да творим история, в никакъв случай не повлия на темповете, с които излизаше списанието. Даже като се замисля, май успяхме да поставим няколко рекорда по отношение дължината на паузите между отделните броеве :р Но хората ни бяха забелязали и екипът се увеличи с още трима души – Валхеру (днес по-известен като сър Спархоук), Елан Морин Тедронай (той все още си е Чавдар) и ДаркУондърър (известен още като невидимия човек – има лошия навик да изчезва безследно за неопределено дълги периоди от време, често години).

     Тъй като пет човека си е едно каре за белот и един, който да пише, броевете на ShadowDance не започнаха да излизат навреме (което между другото е малко спорна тема, защото времето е много относително нещо, а и не си поставяхме някакви конкретни срокове. Така де "другия месец" не е особено конкретно – важи за всеки месец от годината, нали така :р ). Но пък съдържанието (и качеството му) се подобри значително.

     Два броя цареше задружна колегиална атмосфера (три опита за убийство, един за преврат, две бомби, малко арсеник в супата, знаете как е...) и заедно с Моридин привлякохме първоначално за по ревю, а в последствие за постоянно доста от хората от Задругата (който се вълнува, да порови из старите броеве и ще разбере за какво иде реч). Екипът се разрасна адски бързо, а Спархоук и Елан напуснаха поради идейни несъгласия с програмата на партията-майка :р (оттам насетне започнаха едни сапунки по форумите, едни чудесии...)

     С разрастването на Екипа се случи и нещо невероятно, изненадващо и феноменално (аз :р – бел. на Рол) – ShadowDance започна да излиза навреме. Благодарение на Роланд (казах ви ;) – бел. на Рол) и несекващия му (на тва разчиташ ти, знам аз... – бел. на Рол) ентусиазъм започнахме да пускаме броеве ежемесечно (с редки изключения, де, колкото да си припомним старите навици), създадоха се нови рубрики, контакти с издателства и пр. Списанието доби днешния си облик. Дали той е най-добрият? Не знам, това ще кажете Вие, читателите. Дали ще се променяме? Вероятно, иначе ще Ви омръзнем. Дали ще продължим да излизаме? Да, докато има поне един човек, който да ни чете с удоволствие...

Ян
24.08.2005
София

     P. S. Оригиналния вариант на това Редакционно беше почти 6 страници. За съжаление след токовия удар файлът потъна в забвение. Въпреки желанието си, не намерих сили да повторя написаното изцяло, за което искрено се извинявам. Ако не друго, поне си взех поука и вече бекъпвам доста по-често.

     P. P. S. Най-искрени благодарности на всички бивши и настоящи членове на ShadowDance и на Вас, нашите читатели. Заради Вас списанието съществува и ще продължава да съществува. Надявам се, че след още 5 години ще можем да се похвалим с печатно издание и офис в центъра на София :р

     P. P. P. S Готиното на този тип редакционни е, че можеш да пропуснеш частта със съдържанието на броя. Така де, защо да Ви разваляме изненадата :р


     ТИ вероятно можеш да я пропуснеш, но аз не мога :р Искам да използвам местенцето, за да Ви се извиня за отвратителното закъснение и сравнителната неактуалност на броя. Ще се постараем следващият да последва след по-малко от месец и се надяваме, че все пак ще ни простите ;)

Рол

     А аз, като в голяма степен еднолично виновен за въпросното отвратително закъснение съвсем съвсем коленопреклонно си посипвам главата с пепел. Ще пиша от изпод нея занапред...

Мор