Akira
Автор: Демандред

     Поради едно леко странно стечение на обстоятелствата се наложи аз да пиша статия точно за аниме, и то не кое да е, а една от класиките в жанра. Защо е странно ли – защото, особено в сравнение с колегите, съм с много бегли познания за жанра. Затова ще пиша като за стандартен филм, надявам се аниме феновете да ми простят (пък и все пак филмът си е пълнометражна анимация, а не сериал).
     Първо, за незапознатите (надали има такива, но все пак да се подсигуря) да спомена, че Akira e пълнометражен филм, излязъл през 1988 г. и, ако може да се вярва на мненията, които изчетох в мрежата, е положил основите на популярността на анимето в САЩ и Западна Европа. Аз, бидейки прохождащ в жанра и нежелаещ да гледа разни безкрайни сериали дълго време, естествено се насочих към него. И останах запленен, колкото и шаблонно да звучи. Съвсем спокойно филмът може да се сравнява с най-големите класики на Sci-Fi жанра в киното и да надмине с лекота много от тях.

     Първото, което прави впечатление във филма е, че изглежда чудесно. Особено, ако отчетем кога е правен. Анимацията е изключителна детайлна, раздвижена и най-важното спомага в огромна степен за създаване на атмосферата във филма. Вярно, лицата на героите са малко грознички в по-голямата си част и доста подобни, но това е маловажно, вписва се в цялостната концепция и атмосфера, а и е напълно компенсирано от педантичното внимание, отделено за представянето на всички детайли в обкръжението им в абсолютно всеки кадър. Немалко картини от филма ще останат запечатани задълго в паметта на зрителя.

     А атмосферата, атмосферата... за нея има само една точна дума – смазваща. Поглъща те още от вихреното начало, в което поне 15 минути се чудиш кой какъв е, за какво се бори и какво по дяволите става, но въпреки това гледаш като омагьосан екрана и не можеш да се откъснеш. А когато след известно време се стигне до запленяващите, смущаващи и излезли като от последния ти тежък сън сюрреалистични сцени, вече наистина се чувстваш засмукан безвъзвратно в света на Akira. А това е свят, изпълнен с насилие, хаос, мрак, корупция и предателства, плюс класическите тайни военни организации, правещи си експерименти с неща, които не разбират съвсем. Не е най-оригиналният, но както обикновено дяволът е в детайлите, а те са изпипани почти до съвършенство.
     Мегаполисът на бъдещето Нео Токио, изграден върху разрушения преди 31 г. град (познахте, Токио), в който се развива действието, е изпълнен с живот, енергичност и насилие, атмосферата е декадентска и упадъчна, има постоянни размирици, корумпирани политици, революционни заговори, безотговорни учени... въобще всичко сочи, че на града лошо му се пише. Насилието и кървищата имат сериозна роля във филма, но не са самоцелно забавление за зрители със садистични наклонности, а способстват за изразяването на идеите на създателя му Кацухиро Отомо.
     Като съм почнал по линия на визия и насилие, трябва непременно да отбележа, че многобройните екшън сцени във филма са направени изключително добре – едновременно реалистични и зрелищни, с много кървища, но поне за мен без прекалена глорификация на насилието, просто с достатъчно трупове и кръв, за да се почувстваш плашещата реалност и сериозност на случващото се на екрана и да престанеш да си мислиш, че това е “само анимационен филм”. Монтажът и ъглите на заснемане (доколкото може да се говори за това в анимационен филм) в тези моменти са безукорно изпипани, темпото е отлично, движенията на героите – плавни и естествени... въобще с един удар се разсеяха силните ми съмнения, че в анимация може да има наистина добри и едновременно с това достоверно изглеждащи мелета.

     Друга основна силна страна на Akira е историята. Както споменах, на пръв поглед не изглежда от най-оригиналните за хора с по-голям интерес към фантастиката, но е развита и представена по почти безукорен начин. В основата й е Тецуо, тийнейджър и член на банда мотористи, който попада в ръцете на военните в града и става част от техния секретен проект за овладяване на псионичните сили в човека, свързан с тайнствения Акира. Тецуо постепенно придобива изключително могъщество, но не и необходима способност да контролира силите си и естествено неприятностите не закъсняват за него и за града. Стига ви толкова, няма да спойлвам повече, пък и цялата история е толкова заплетена, че няма друг начин да се придобие истинска представа за нея, освен да гледате филма, за препоръчване повече от веднъж.
     Филмът е адаптация на доста обемна манга поредица, създадена от Кацухиро Отомо (който е сценарист и режисьор тук и въобще основна движеща сила зад целия проект, като контролира всички детайли около него), и на няколко места си личи, че има необяснени неща и недоразвити персонажи и сюжетни линии поради необходимостта от вместване в двата часа времетраене, но това поне според мен само прибавя към очарователната мистериозност на света и сюжета и не дразни по никакъв начин. Краят е отворен, точно по моя вкус, редица въпроси остават неизяснени, но точно в тази история всичко друго би стояло много изкуствено.
     Мога да кажа, че като сценарист Отомо се е представил отлично не само на ниво цялостна история, а и в диалога, който е много жив, смислен, пълен с хаплив хумор, но и реалистично мрачен. Няма ги безумните глупости, каращи човек да се хваща ужасено за главата, толкова типични за голяма част от минаващите за фантастики глупости по екраните напоследък.
     Отомо се е справил много добре не само като сценарист, но и като режисьор. Akira се отличава с изключително подвижна "камера", позволяваща екшън-сцените да са много енергични, увлекателни и да се "вкара" зрителя в действието. В това отношение филмът е повлиял силно на новата генерация филмови екшъни от 90-те, но Отомо е много по-добър режисьор от повечето си имитатори. Тук той постига изключително умело изградена атмосфера чрез малки детайли във фона на кадрите, а и успява да създаде с една лекота няколко изключително въздействащи сюрреалистични сцени, размиващи границата между сън и реалност (моментът с оживелите играчки, нападащи Тецуо, е безапелационно гениален).

      Героите на Akira също са силна черта на филма. Основните сред тях са двамата приятели от детинство Тецуо и Канеда (който в началото е лидер на бандата им моторджии). Отношенията помежду им са в основата на сюжета. Канеда е бил водещият през цялото им познанство до придобиването на странните способности от Тецуо. Той нееднократно е спасявал по-хилавия си другар от неприятности в жестокото общество на Нео Токио. Това естествено води до доста сложни и противоречиви отношения между тях, когато нещата се обръщат и Тецуо придобива псионични способности след експериментите на военните. Канеда все още се опитва да се държи покровителствено, Тецуо го отблъсква грубо, Канеда не му остава длъжен, когато нещата наистина загрубяват... следват още обрати, въобще отношенията им са много сложни, но макар да звучи леко като сапунка, всъщност всичко е много въздействащо, ефективно и дори разчувстващо. Всеки от двамата герои се променя значително в хода на филма.
     Другите герои, макар и не толкова добре развити, са достатъчно адекватни. Най-интересни сред тях са другите деца, станали обект на експериментите, които за разлика от Тецуо са по-немощни, но контролират силите си много по-добре. Те се разкъсват между желанието на всяка цена да спрат разрушенията и убийствата, извършвани от Tецуо, и подтика да му помогнат в борбата му да запази разума си и да контролира могъщите сили, на които е станал проводник.

      Идеите и въздействието на Akira са доста сложен въпрос. Това не е от тези филми, за които спокойно можеш да си кажеш веднага като го изгледаш "разглеждаше тези и тези проблеми, и ми въздейства поради това и това". По-скоро е от тези, за които ти трябва време да ги осмислиш, да поотлежат в съзнанието ти, да го изгледаш още няколко пъти. Разбирате накъде бия, нали, точно така, оправдавам се защо не мога да напиша нищо особено смислено в този раздел :P
     Сериозно, основната тема си е за съответствието между силата и властта, с която разполага отделния човек и организация и възможността му да я държи под контрол и да не й стане самият той подвластен. Това се отнася не само пряко за главния герой, но и за безогледния технически и научен прогрес примерно, който все повече се превръща в цел, а не просто в средство за по-удобен живот, и все по-трудно е да се оценят последствията от новите открития.
      Akira е и въздействащо изследване на проблемите на израстването, с които всеки от нас се е сблъсквал като тийнейджър, по един самобитен и оригинален начин. И най-вече, поне според мен, в основата на всичко са сложните отношения между Тецуо и Канеда, тяхното развитие и израстване като личности на фона на цялата бъркотия, жестокост и насилие около тях, разгледани в предишната част на ревюто.

      В заключение не пропускайте да се потопите в мрачния и брутален, но и изключително увличащ и изпълнен с живот свят, пресъздаден в Akira. И не се притеснявайте от популярни митове като този, че бил твърде труден за разбиране или насилието било прекалено и основно достойнство на филма, защото не са верни. Със сигурност доста неща няма да са ви ясни на първо гледане, но основният сюжет, проблеми и въпроси са достатъчно очевидни за внимателния зрител, а и дори само като визия и звук (пропуснах да спомена, че филмът има и прекрасна музика, подхождаща отлично на ставащото на екрана) си струва гледането. А насилието не е чак толкова много и определено не е основният фокус на филма. Препоръчвам го дори на хора, недолюбващи анимето като жанр (не че някой такъв ще чете тази секция на списанието, но да си кажа :P). При него липсват тези неща, първосигнално отблъскващи от жанра някои хора (огромните очи, косите в шантави цветове), анимацията е доста по-раздвижена от стандарта и както моят опит показа, няма нужда да си изгледал 100-ина аниме сериала преди това, за да го харесаш и оцениш по достойнство.

Оценка: 9.5/10