Драконите
Част четвърта

Автор: Джаар


Драконите по света

Във Вавилон
     Първa сред подобни е билa драконката Тиамат. Змиевидното й тяло било огромно, за да внушава сила и могъщество. Било покрито с люспи и увенчано с рога на главата. Тя водила дъга битка със сина си Мардук, който накрая я пронизал със светкавица в сърцето. Това бил краят на драконката.
     Някой казват, че от едната половина на тялото й Мардук създал Небето, а от другата – земята.

В Египет
     Всички нощи са еднакви за Апеп.
     Апеп изглеждал като змия и живял в тъмното. След всеки тежък ден на работа слънцето срещало Апеп, който го мразел и опитвал да го убие. За щастие, приятелят на слънцето Сет не бил по-малко яростен и решителен от дракона. Когато Апеп нападнал, Сет го убил и спасил деня. Но драконът не останал задълго мъртъв. Затова оттогава насам всяка нощ Сет трябва да се изправя срещу Апеп, за да може слънцето отново да изгрее.

В Скандинавия
     Все още разказват за Нидхогр, наричан още "ужасяващия пес". Той мразел всичко и всички. В своята противна пещера драконът непрестанно гризял дървото на Вселената, което искал да убие, слагайки край на живота.
     Ден след ден дървото било поправяно от грижливи работници. Нощ след нощ Нидхогр продължавал да го гризе. Според северните народи това ще продължи вечно.

В Индия
     Дъждът бил пращан от Вритра.
     "Някога да сте виждали облак с формата на дракон?" В Индия вярвали във Вритра, драконът на облаците. Според техните представи той събирал дъжда в своя търбух. За да предизвика дъжд, бог Индра хвърлял гръмотевици по дракона, и ако уцелел, завалявало дъжд.

Драконите в българския фолклор

     Мистериозният и често описван приказен образ на злия дракон е присъствал и във вижданията на българския народ. В много от народните песни за пролетните празници Лазаровден, Великден и Гергьовден става дума за дракон, наричан още змей.

     "През един прекрасен пролетен ден всички жители на селото празнували, пяли и танцували, когато небето изведнъж се смрачило и се разразила буря. От вихрите се спуснал змеят и отвлякъл най-красивата мома на седянката." За подобна история се пее в песните, които разказват за злия змей, влюбен в красиво и неомъжено девойче. Тези песни са били изпълнявани, когато са подготвяли момите за бъдещия им живот на омъжени жени и майки. Те били едновременно щастливи и уплашени, изпитвали страх, но и любопитство от бъдещето. Именно в такъв момент се появява драконът, за да отведе младата невеста.

     "Чудовището всъщност било наполовина мъж, наполовина дракон, и само избраницата му можела да го вижда. За останалите жители на селото той изглеждал като вихрушка.

     Само през нощта драконът се превръщал в приказно красив млад мъж. Затова посещавал своята невеста само през нощта и между тях пламнала забранена любов. Девойката загубила всякакъв интерес към младежите в селото, престанала да се гиздосва и почти не говорела; била като в сън. Всичко това било сигурен знак за семейството й, че тя е омагьосана от змей."

     Образът на дракона в българското народно творчество идва от славянската митология. Древната култура на балканските народи обожествявала змията. Има легенда за дракон, който можел да се превръща в змия, гущер или риба и така останал четиридесет години невидим за хората. Този митичен дракон бил огромен, със златни крила. Долната половина на тялото му била като многоцветна или златна пепелянка, а горната се превръщала през нощта в красив, рус мъж. През деня, обаче, главата му била орелска.
     Според друго предание злият змей имал три глави, шест крила и дванадесет опашки. Старите селяни вярвали, че това чудовище живее в пещери, в реки и езера, а бурята всъщност била битка между змейове. Дълготрайната суша също била обяснявана с дракона. Когато искал да навреди на хората, той оставял всички реки, извори и езера да пресъхнат.

     Змеят в българския фолклор е нещо повече от приказен образ – той е навлязъл в бита и обичаите на народа. Ергените организирали битки срещу чудовището, които били провеждани предимно през нощта. През пролетта, когато опасността да бъдат отвлечени е най-голяма, момите винаги държали при себе си цветя и билки, които отблъсквали змея.

     Освен тези предания има и много български приказки, в които се разказва за змейове. В повечето случаи става дума за млади юнаци, които побеждават чудовището и след това получават магически сили или несметни съкровища, както и любовта на някоя красива жена.

Драконът на нощното небе

     Да погледнем към звездите. Драконът минава преди всичко между съзвездията Малка и Голяма мечка. В по-голямата си част включва само средно ярки и слаби звезди.
     Главната звезда е Алфа Драконис; или според арабското описание – Тубан, означаващо дракон. Тя е предпоследната в опашката. Отдалечена е на 215 светлинни години от нас и е 135 пъти по-ярка от слънцето. Преди 4800 години е била използвана за полярна звезда.