Определено за мен това е най-добрият от новите филми,
създадени по света на Star Wars. Някакси най-правилно пасва на атмосферата, която старите части са увековечили преди толкова много време. Още със самото начало, след култовите отварящи редове, започва екшън точно в стила "Люк, Хан Соло & компания beyond the enemy lines", има много добри космически бойни сцени, впечатляващи двубои и радващ хумор, който може и да е дебилен сам по себе си, но е точно в Star Wars духа и няма нищо общо с разни там Джар-Джар-Бинксове. Ако си фен, първата третина просто те улавя и те потапя в магията. Аз лично се радвах като малко дете на първите минути, нещо, което далеч не очаквах. След това идва леко противоречива средна част, която си има и добри, и лоши качества – леко дразнеща, но достатъчно добра, за да задържи вниманието и да го хвърли насред страхотния финал, който всички фенове чакаха толкова години. Не знам дали само при мен е така, но наистина ми е много трудно да пиша за точно този филм. Твърде тежка задача е да разглобиш една приказка за добро и зло и да разгледаш под лупа различните компоненти, особено когато си пристрастен и трябва да даваш обективна оценка. Затова и няма да правя някакви задълбочени анализи, а ако оценките ви се сторят нереални, ами сори – не съм обективен, не мога и да се насиля да бъда.
Историята, предполагам, няма смисъл да разказвам. За мен тя се доближава максимално до идеалния вариант. Защото Междузвездни Войни са най-вече една приказка, легенда и няма нужна от сложен и хитър сценарий, пък и съмнявам се, че някой би отишъл в салоните, за да си прави ментална гаргара точно с този филм. Историята, както казах, е почти перфектна. Достатъчно наситена с магия, добро, зло, интриги и предателства, героизъм, любов енд всякакъв епичен стъф. Може би най-голямото достойнство на филма е заговорът, осъществен от канцлер Палпатин. Той просто си радва – с мащабността, изпипаността и гениалността си. Кулминацията на филма, разкриването на Дарт Сидиъс и разпадът на стария ред, потъпкването на доброто, хладната съвършеност на атаката срещу джедаите и обезчовечаването на голямата надежда на светлите сили са една невероятно силна амалгама, която стиска за гърлото, поразява с мащаба си и навява тъга. Заговорите, колебанията на Анакин, драмата на любовта, окончателното предателство, пращящо от емоционален заряд и напрежение, оформят една невероятна атмосфера, която аз лично не съм усетил при никакви Властелини, Самураи, Трои и Александровци. Защото това е приказка и е разказана майсторски.
Е, разбира се, че има и кусури. Според някои предателството на Анакин е твърде неубедително представено, твърде рязко и нелогично. Донякъде съм съгласен, но по-скоро от гледна точка, че на него му беше отделено твърде малко време и на места бе попретупано от режисьора. Иначе самият процес на преминаване към Тъмната страна си беше съвсем логичен и правилен, но може би се иска малко повече въображение и съпреживяване, за да се поставиш на мястото на бъдещия Дарт Вейдър и да усетиш как го мачка животът. Тук отново ще изтъкна, че Междузвездни Войни е приказка, а приказките както знаем живеят най-вече благодарение на въображението. Лично аз смятам, че Лукас, за разлика от предишните две серии, този път е успял да уцели перфектната формула за света на Star Wars.
Оценка: 9/10
Актьори, Диалог, Герои, Дроиди, Извънземни & прочее SW stuff. Доста противоречив елемент. На места репликите на героите са толкова стряскащо дебилни, че започва да ти става леко неудобно. Любовните сцени между Анакин и Падме са най-крещящият пример, някои от проявите на Палпатин също. Но пък поредицата никога не се е отличавала с добър диалог, а в една приказка малко или много на подобни недъзи може да се погледне с не толкова критично око.
За сметка на това на места актьоската игра е удивително добра за такъв филм. Хейдън Кристенсен успя да ме изненада с доста прилични изяви, като позамаза впечатленията ми от Епизод 2; сцените след предателството му, двубоят с Оби-Уан... наистина силни моменти с осезаем емоционален заряд. Натали Портман леко ме разочарова, но пък на нея с готовност й прощавам, защото пълни окото и душата и въобще е крайно правилна за ролята на любимата на глвания герой ;) Оттам насетне – Юън Маккрегър няма кой знае какво поле за изява на таланта си, но и така се справя доста добре. Императорът е изключително стилно пресъздаден, макар че може би истеричните пристъпи му дойдоха малце свръх. Йода рулира както винаги, а дроидите се майтапят на поразия :) Като че ли само Генерал Грийвъс успя да ме издразни в повече. Всичко останало – клонинги, джедаи, извънземни и т.н. – е перфектно. Там, според мен, няма нужда от кой знае каква актьорска игра, важна е по-скоро атмосферата, многообразието и цветът. Оценка: 7/10
Ефектите и Декорите радват максимално. Космическата битка от началото, джедайските дуели и боевете на Мустафар, сцените от столицата и кадрите от различните планети – всичко е съвсем правилно и в най-добрите традиции от миналото, само че сега е далеч по-красиво. Ще спомена отново финалния двубой между Оби-Уан и Анакин – много впечатляващо, съвсем правилно успява да пресъздаде изгарянето на душата на Анакин в лавата и раждането на Вейдър от пепелта.
Оценка: 9/10
Музиката не ме впечатли особено, но аз толкова рядко въобще й обръщам внимание в киносалоните, че няма нищо учудващо в това, а този път дори се позаслушах през солидно количество моменти. Доста постнички нови теми, но затова пък старите са налице и макар да съм ги слушал стотици пъти, не ме радват и на йота по-малко.
Оценка: 8/10
Един много добър завършек на трилогията за Анакин. Можеше и да е по-добър, но на фона на предишните две части аз съм напълно удовлетворен. Вярно, иска се определена настройка, за да се изкефиш, иска се фенщина донякъде, иначе обективизмът може съвсем да убие усещането. Аз лично смятам да го гледам още веднъж и тогава да преценявам обективно. Като за първи път съм много доволен, че и този път магията Star Wars отново проработи и ми достави чисто детски кеф.
Обща оценка: 8.5/10