Оказа се, че пак съм имала пристъп на песимизъм. Както и да е, да започна с историята. Тя вероятно е ясна дори на хората, които не са гледали филма, доколкото е мост между вече заснетите Епизоди II и IV. Анакин Скайуокър продължава да воюва на страната на Републиката и по настояване на канцлера Палпатин е включен в съвета на джедаите. Съветът се опитва да използва младия джедай, за да ги информира за намеренията на Палпатин, докато самият канцлер иска от него да шпионира съвета. В същото време Падме казва на Анакин, че чака дете от него. Тази вест е помрачена от натрапчивите кошмари на момчето за това как тя умира при раждането. Той осъзнава, че за да предотврати това, е готов на всичко, дори да премине към Тъмната страна, щом се налага. И когато го прави, то отключва лавинообразната поредица от събития, които довеждат до края на Републиката и началото на Империята.Актьорите: Хейдън Кристенсен (Анакин Скайуокър) – За разлика от Епизод II, когато през по-голямата част от времето приличаше на смутен тийнейджър, тук на моменти успява дори да трогне. Показва цял спектър от емоции, така че да му вярваш за всичките.
Натали Портман (Падме Амидала) – Честно казано не впечатлява колкото в другите епизоди. Има няколко качествени реплики и два запомнящи се момента, но това се дължи по-скоро на сценария, в който тя е от "по-поддържащите" главни герои.
Юън Макгрегър (Оби Уан Кеноби) – И той като Натали Портман... Всъщност има доста време екранно присъствие, но през повечето се бие. Все пак изгражда един доста достоверен образ на човек, когото обстоятелствата принуждават да спасява остатъците от света.
Иън Макдърмид (Палпатин/Дарт Сидиъс) – Играеше твърде добре до момента, в който се сбръчка и превърна в ходеща мумия, използвайки Силата. Точно този момент беше... абсурно комиксов някак.
Специалните ефекти: Епични са, което не е нищо ново. Обаче успяват и да са красиви в повечето случаи, което си е постижение. Филмът вече не е така шарен като Епизод I, но това не му вреди в никакъв случай. Не мисля, че мога да ги опиша адекватно, трябва да се видят.
Музиката: Лично мен не успя да ме впечатли. Беше подходяща, по-старите теми ми звучаха познато, но като цяло просто нищо не ми остана в главата.
Като цяло Епизод 3 ми хареса много. И като филм, и като
част от поредицата (макар че аз не съм запален фен, за да мога да давам достатъчно адекватни оценки за това). Имаше порядъчна доза екшън (в този филм е най-дългата битка, доколкото знам), имаше твърде емоционални моменти (при това емоцията си беше истинска, а не някакви насилени чувства), адски добри специални ефекти... В някои случаи диалозите бяха просто безлични, имаше и една поредица комедийни сценки с R2-D2 i C-3PO, които седяха като залепени, но всичко това се губи в останалото впечатление. А сцените, в които избиваха джедаите, бяха наистина покъртителни, както и една-две с Анакин. Макар да беше ясно, че хепиенд не може да се очаква, някак точно тази обреченост в края беше изненадващо затрогваща.В крайна сметка въпреки всичко това, аз няма да си купя лазерен меч. Но се замислям за раница във формата на плюшен Йода...
Оценка: 7.5/10