Добре, проникновението ми в крайна сметка е, че човек трябва да не е от Онези, Феновете® на Междузвездни войни, за да може да оцени правилно, или по-скоро обективно този филм. Нека да си признаем истината, старите епизоди (сори) не са нищо особено. Няма нито един човек, който да ги е гледал след 15-тата си година, и да се е зарибил мащабно по тях. Те са просто мил топъл детски спомен.
И като такъв – виждате ли го? – просто не могат да се сравнят с нищо. Проблемът е този – Лукас няма шанс. Каквото и да извади на бял свят, няма да се хареса на Феновете. В крайна сметка, как може един филм от „плът и кръв”, дето се вика, да измести най-скъпите детски спомени за „онази суперяка история”. Еми не може. Това е само единият вариант, де. Другият са онези, дето толкова искат да повярват, че по бляскавото, излъскано от спомените, лице на Star Wars просто не може да има петна, ще разтворят обятия за филма и ще се опитват яростно да отричат всяка негова лоша страна и да носят от десет кладенеца вода, за да отбият всяка критика. Което е може би даже още по-зле… Не знам. Така или иначе малко са тези, които ще успеят да се насладят искрено на последната Лукасова епопея. На тях пожелавам приятно гледане, пък останалите – пичове, по-добре си гледайте плюшените мечета на Ендор, кефете се на астмата на Вейдър и размахвайте мечовете. Знаете си, че филмът със сигурност няма да е каквото очаквате. Защото и сами не сте наясно къде е точно тая пуста Сила в атмосферата на екрана, дето толкова ви липсва. Ами в спомените ви е и там ще си остане. Сори. Така, след тези откровения, преминавам кратко и сбито към самото Отмъщение на ситите. Нещата, които ми направиха впечатление (SOME SPOILERS AHEAD):
Няколко наистина изпълнени с чувство сцени – да ме прощават всички останали хора по света, може да съм единственият с това си мнение, но любовните сцени изобщо не ме издразниха, а моментът, в който красивото личице на Натали Портман се сгърчи и тя заплака (точно както става наистина, между другото, а тия дето обвиняват в преиграване, моля да си държат огледало под ръка следващия път като се разстроят), ми е личен фаворит, заедно с последните сцени между Оби-Уан и Анакин. Сцената, където Падме и Анакин гледат мълчаливо всеки през своя прозорец и гладиаторската музика – и тя.
Хейдън Кристенсен. Еми, сори, не е по-лош от Марк Хамил, да ви кажа честно. Може да не е Робърт де Ниро или Джон Малкович, като дойде до убедителност, но влюбеният му поглед си беше светещ, “I hate you”-то му си беше грозно, мрачните му погледи бяха по класически cool, и изобщо с две думи, Хейдън ми хареса. Може да не съм авторитет по актьорско майсторство, но мисля, че критиките към него са незаслужени. Уви, на места беше твърде къдрав.
Императорът. WTF? От една страна имаме величественият му, гениален и наистина вдъхващ възхищение план за завладяване на света, който сега вече се разкрива в пълния си блясък. Съвършена схема, не може да се отрече, с премерени рискове, смело и коварно по учебник. Само заради тази сюжетна линия, цялата вселена на Войните си заслужава вниманието. Определено ме грабна. От друга страна, изпълнението на Йън МакДайърмид е меко казано противоречиво. Преди деформирането си Палпатин все пак успява да запази образ, достоен за гореспоменатата гениалност, макар да бута тъпи патетични лафчета от сорта на “Not from a Jedi”. После обаче какво му стана, какви гъби му дадоха, просто не успях да вдяна... то бива, бива пластелинени гримаси, налудничав смях, кичозни реплики със стържещ Зъл® глас и евтин “I RULEEEEEEEEE, YIPEEEEE” имидж… Кофти истината е, че т.нар. Император просто се оля и развали сериозно цялото прилично впечатление, което беше направил. Окей, знам ги теориите на Рол как това демонстрирало сриването на характера и трябвало да се покаже колко жалък ставал Палпатин, когато възтържествувал напълно и се отдал изцяло на Тъмната страна, ама… има една такава приказка – като обясниш нещо що е смешно и некадърно, не го правиш по-малко смешно и некадърно, в смисъл наистина. Отвратително жалка работа.
Грийвъс. Е за къв? Окей, изглеждаше прилично, но беше най-голямата сюжетна дупка в целия сценарий. Мисля, че Джар-Джар си беше достатъчна демонстрация на CGI вече, а да не говорим за Йода. Спокойно можеха да го резнат Гриво и да оставят Дуку да се развие малко повече. Щото той горкия пак никъв го нямаше. А си беше стойностен персонаж, можеше определено да получи по-голяма роля тук. От друга страна това би разстроило сюжета и завързването на незавързаните краища от историята. Спорно е, но Грийвъс, макар и безспорно добре направен, наистина е малко като кръпка във филма.
Космическата битка в началото. Много яко! Окей, вярно, че не е много реалистично в тоя екшън Оби-Уан да си мърмори спокойно, все едно се бръсне сутрин, но пак много яко пък! А аз между другото дори не обичам космически битки.
Дуелите. Ами, в контраст на въпросната космическа битка, последвалият двубой с Дуку беше доста жалък. Не знам защо така, ама определено не беше изпипан. Йода срещу Сидиъс също никак не ми хареса. Първо размятането на сенаторските платформи от идиотски хилещ се Император дълбоко не е представата ми за добро прекарване на екранното време. Второ – абе само според мен ли Йода
просто ей така се отказа? В последния сблъсък и двамата пострадаха еднакво, после Йода просто си тръгна. Егати. Уинду vs. Палпатин – мнооооооого жалка история. Императорът посече три джедая като тръстички (явно Уинду е избрал най-некадърните джедаи в историята на целия орден, за да лови хипермощен ситски лорд. Окей), после едно такова за пред камера подскачане по перваза.. и тия светкавици… абе кофти работа. Грийвъс срещу Оби-Уан беше нелош, но твърде много екшън за мен (много мразя бой в движение върху превозни средства). И стигаме до последния, който аз лично смятам за черешката на тортата – не знам колко е струвал като хореография, но у мен остави адски добри впечатления. Особено бесните удари на Анакин в началото. Хареса ми просто. Само да не беше идиотската реплика с “It’s over, I have the higher ground”, дето дойде съвсем от синьото и утрепа всякаква логика, всичко щеше да си е съвсем наред. Като стана дума за тъпи реплики – “Wait, how did this happen, we’re smarter than that”. Господи! Кой ги мисли, бе! Диалозите, честно казано, са едно от малкото неща, които не ми харесаха в тоя филм. Повечето бяха толкова патетични, че ме заболя сърцето. Между другото, още веднъж – в любовните сцени пък си бяха наред репликите ;) Палмата все пак отива при това толкова, толкова неподправено “NOOOO”, плътно следвано, обаче, от запомнящото се с ярък дебилизъм “POWER! UNLIMITED POWER!”
Ултразвуковият дзвер на Оби-Уан от Утапау. Да мре!!!!!!
Сцените с падането на Джедаите (известни като “Execute order 66”). Почти хваща за сърцето цялата тая работа с разрухата на нещо толкова величествено. А и се нагледахме на хубави планетки все пак.
Предаването на Анакин на Палпатин и Тъмната страна. Това май ми остана най-голямата болка. Разбирате ли, нещо просто ТОЛКОВА липсваше в цялата работа… дълго време не ми беше ясно какво точно, но май накрая го измислих. Всъщност къде е проблемът? Ами много внезапно беше бе, мама му стара. Твърде неубедително. При това сцените точно преди атаката срещу Сидиъс, където Анакин изглеждаше почти явно „светъл” допълнително влошиха нещата. Имаме също доста тежкия проблем с малоумието на бъдещия Вейдър. Не знам за вас, но аз ако бях разбрал, че Палпатин е ситски лорд, който ЗНАЕ за сънищата ми, щях поне ЛЕКИНКО да се усъмня, че той ми ги внушава с някакви ситски трикове. И не бих казал, че тука върви аргументът с „той си има пророчески сънища”. Първо, сънищата му за майка му също може да са дело на Палпатин. Окей, това не е съвсем вероятно, но оттам нататък – канцлерът е знаел за онези сънища – еми ясно, че ще ги използва и имитира. Второ, те в крайна сметка не бяха пророчески, защото ние ясно видяхме раждането на близнаците и нищо подобно на сънищата му нямаше там. Изобщо, на всеки прохождащ падуан е ясно, че „облакът” на Тъмната страна е в състояние да замъгли яко взирането в Силата и пророческите трикчета. Тъй че за какво си говорим изобщо.
И все пак, дори да приемем, че Анакин е просто тъп, нещата пак се развиха неправилно. И знаете ли кое липсва – както споменах и преди малко – в цялата работа. Липсва една единствена сцена за това как Анакин си мисли – просто си мисли! – как ще намери начин да оправи нещата и да победи злото, само веднъж да спаси Падме. Просто нещо за това как не се е предал, как после ще пребори Императора и ще оправи всичко. Ей това му трябваше – ей това, комбинирано с *постепенното* изчезване на това желание у него. Дълго мислих аз как бих го направил и мога ли да го направя по-добре, отколкото беше, и мисля, че туй ще да е решението. Защото все пак във филма, той просто изведнъж се обърна на 180 градуса, включително срещу любимата си, заради която уж беше всичко. Просто твърде бързо беше и наистина прецака целия филм, за съжаление.
Добре, усещам, че много започнах да се отклонявам. Няколко последни думи по стандартните ревю-теми:
Ефекти: перфектни, с изключение на доста тъпите светкавици и доста тъпите синички холограми при свръзките. Come on guys, компютрите и повече могат. Вярно, че трябва да има консистентност с холограмките от старите филми, но все пак… не знам, можеше да се измисли нещо. Същата критика и към костюма на Вейдър, който, ако трябва да сме честни, е бил за последен път модерен в научната фантастика някъде около Завръщането на джедаите. Доста е.. ъммм… семпъл? За да си спестим по-силните думички. Уви, там съвсем няма какво да се направи по въпроса, Вейдър си е Вейдър. Музика: не ТВЪРДЕ запомняща се, но с няколко добри попадения.
Актьори: дразнещ МакДайърмид, неособено убедителен Самюел Джаксън, останалите – fine by me. Доста ми хареса Юън МакГрегър, наистина успя да предизвика симпатия.
Сюжет: Изключая нашироко обсъдения вече проблем с Анакин и Тъмната страна – доста приличен. Малко разпокъсан (няма как, трябваше да се навържат нещата), но все пак завладяващ. Определено по-добър в това отношение от предните два филма.
Атмосфера: Ами… там си е ;) Доволен съм. И най-хубавото е, че е доста по-мрачна и по-истинска от двата си предшественика. Определено крачка напред към правилния начин, по който трябва да изглежда и да се чувства един подобен филм.
Това е от мен май… извинявам се за нестройното ревю, а моята лична препоръка е определено да гледате този филм. Сред стандартните холивудски блокбъстъри, той все пак е нещо доста хубаво.
Оценка: 7/10