Още от времето на Оскарите чакам филма, който беше удостоен с 5 номинации и награда за адаптиран сценарий (последното беше най-силната причина да ме заинтересува).
Сюжет: Двама приятели на средна възраст, без особени успехи в личния и/или професионалния живот и цял куп странности тръгват на едноседмично пътешествие, с което да отбележат края на ергенския живот на единия от тях. Целта им е да направят дегустационна разходка из северна Калифорния, да пият вино и да чукат каквото им попадне (като тук ролите са разделени между двамата).
Героите са Джак – бъдещият младоженец и второкласен актьор в сапунки и реклами и Майлс – разведен неудачник, опитващ се да продаде ръкописа си (не знам защо, но в началото като чуех това име, все очаквах да има и фамилията Воркосиган след него).
Джак изпитва типичната за много мъже криза преди сватбата и се чуди правилно ли постъпва, като лишава женската половина на човечеството от такъв невероятен представител на мъжественост, сексапил и креватни техники, като се ограничава само до една жена. Основната доминанта в съзнанието му е, че трябва да се изчука и нищо не бива да застава на пътя му. Не разбира от вино, затова пък разбира от пиене.
Майлс от своя страна все още не е преживял развода си и не се интересува от жени, мисли за това, дали най-накрая някой издател ще хареса книгата му (неоценено засега високоинтелектуално четиво), както и кое вино да опита и как жена му разбирала от вина. Изобщо всички мисловни вериги при него се затварят или с жена му, или с ръкописа му.
Аз самата съм малко вманиачена на тема сюжет. Обичам филмите да имат добре изградена обосновка за ставащото на екрана, което е сред причините да не съм голям фен на иначе велик творец като Бергман, макар да съм на мнение, че визуално, звуково и като изграждане на образи той още дълго ще е на върха.
Невероятно обаче е, как на базата на толкова банален иначе сюжет, е изградена съвсем реална, много убедителна и въздействаща история. Като цяло, една от слабите страни на повечето съвременни филми е некадърният и абсолютно безсмислен диалог, които звучи сякаш е написан от глухоням аутист и присъства с цел да се запълни тишината, която иначе би настъпила. Тук обаче човек може да се наслади на рядко изискан, непосредствен и наситен с много тънък хумор диалог, който едва ли скоро ще бъде надминат.
Да се проследи общуването между двама души, които някога в колежанските години са делили една стая и вероятно едни интереси, но които сега са много различни и все пак приятели, е удоволствие, а репликите сякаш наистина са думи, които могат да възникнат в реален диалог между неуспял в живота самонабеден сноб и самоуверен и агресивен сваляч в акция. Попадайки в малко градче, те срещат две жени – Мая и Стефани – и започват да се срещат с тях.
Тук вече се проявява отличното разбиране на режисьора за човешките характери. И четиримата са абсолютно различни и същевременно на всеки е отделено достатъчно време, за да може да се разгърне образът му и сам за себе си, и като част от една странна компания от хора, поочукани от живота, които търсят своето местенце в тоя объркан и жесток свят. А и наистина си личи, че това са обикновени хора. Не особено богати, не особено успели, не особено красиви, изобщо хора, които просто не са нищо особено.Един от негативите обаче е силното наблягане на термини от енологията и качествата на вината, които могат да объркат повечето хора без специален интерес в областта (не моя случай, тъй като аз много се вълнувам от темата и повечето неща ми бяха известни). Но пък същите тези хора ще си излязат от кинозалата с нови познания и ново разбиране за напитката на Боговете.
За пуританите е предупреждението, че във филма не липсват доста откровени секс-сцени, които обаче са си съвсем на мястото и добавят още един щрих към сложния свят на героите. А и щипка свеж хумор. Рядко саркастичен поглед към секса, които не може да се обясни, за да се възприеме пълноценно, просто трябва да се види и то именно като част от цялата структура на филма.
Актьорите: тук изненадващо е не, че двама от четиримата изпълнители на главните роли са били номинирани за Оскар, а че не са били номинирани и четиримата. Рядко добре изградени персонажи и отлично представяне на личните мотиви, съмнения, несигурности и странности на героите, до степен, когато от поредния екранен образ се превръщат в живи, дишащи и по човешки несъвършени същества, които могат да живеят на съседната улица.
Paul Giamatti – Майлс – досега не съм го гледала или просто е бил част от масовката и затова съм го пропуснала, но това няма да се повтори. Блестящо представи несигурния интелектуалец, който е толкова нещастен и объркан в личния си живот, че се старае да компенсира с компетентност и затвореност. Майлс разбира само от вино, но това е негова лична страст, а не професия. Професионалната му цел е стане писател, който се издава, но творчеството му е прекалено елитаристично, за да намери своята пазарна ниша, и това е причина за редица от откази от различни издателства. Междувременно се занимава с преподаване на литература на хлапета, които не разбират и не се интересуват от нея. Комбинацията от всичко това допълнително смачква и без това не особено високото му самочувствие и той често търси спасение в прекомерни дози от любимата си напитка.
Thomas Haden Church – предполагам, че актьорът диво се е забавлявал да играе сексуално
агресивния и вечно готов за атака Джак. Човекът е с номинация за Оскар и при това заслужена, което май напоследък е не правило, а изключение (но той е вторият от номинираните тази година, за когото мога да кажа това, другият е Лео ди Каприо). Джак е слаб, неуверен, вечно мечтаещ за следващата голяма роля, която ще го изстреля на върха, но всъщност нито се старае особено, за да постигне целите си, нито знае дали наистина това е истинското му желание или някъде в сърцето му има стремежи, които той дори не е потърсил. Несигурен в собствените си чувства и търсещ оправдание за действията си, той е способен да лъже дори и себе си, стига това да му помогне да избяга от действителността.Virginia Madsen – другата номинация за Оскар сред актьорите. Героинята й Мая е сервитьорка в малко ресторантче в градче сред лозята и споделя интереса на Майлс към виното. Именно с нея Джак се опитва да нагласи приятеля си, но между двамата нещата сякаш не могат да тръгнат нормално, най вече заради вечното чувство на вина на Майлс спрямо бившата му съпруга. Тя е образ на жена, която е наясно със себе си и на висока цена е постигнала някакво вътрешно равновесие, което не е готова да жертва просто така.
Sandra Oh – Стефани е самотна майка, която живее в порутена къща и която застава пред Джак и се превръща с негова жертва, но без да се дърпа особено. Тя е образът с най-малко екранно присъствие, но отлично помага за доизграждането на образа на Джак като плейбой и човек без кой знае каква съвест, готов на всичко за секса.
Мисля, че решението на режисьора да заложи на не особено известни имена, които до този момент са се изявявали предимно във второстепенни роли или дори епизодични, е много добро. Това помага да се създадат по-реални образи, ненакърнени от славата или от личните пристрастия на зрителя към този или онзи актьор, а и фактът, че са кадърни, още веднъж говори, че целта далеч не са били касовите приходи, а създаването на един филм, от чието съществуване Александър Пейн не само не би се срамувал, а би се гордял, че е част от него.
Визия: Това е още едно от нещата, които силно ме вълнуват, когато гледам даден филм. Тук някак не бях особено впечатлена от избраната визуализация, но силно подозирам, че получилото се е именно онова, към което режисьорът се е стремил, и това, че не съвпада напълно с личния ми вкус, си остава изцяло за моя сметка. Затова пък не мога да не отбележа няколкото много тънки гаври, които оставяха едно странно чувство на задоволство в гадната ми душичка. Да видиш как двойка перверзници се оправя като бесни зайци, а на телевизора зад тях се зъби Джордж Буш младши е наистина кеф.
А и се насладих на множеството красиви гледки на лозя, грозде и вина…
Тук е и мястото да кажа, че много добро впечатление ми направи гримирането на актьорите. Това не е нещо, което често засягам в ревютата си, защото обикновено не заслужава внимание, но в случая бяха заложили на лекия грим, под който се вижда истинската кожа. Така бръчиците не бяха скрити под половин сантиметров пласт козметика, а си личаха и придаваха допълнително излъчване на реалистичност.
В заключение: Ако сте любители на филмите, които не просто се гледат и забравят след излизане от салона, а на такива, които и след второто гледане са толкова ценни и интересни, колкото и след първото и в които всеки може да намери нещо свое, то този е задължителен. Сега няколко дни след като го изгледах, установявам, че се сещам за дадени моменти от филма, които са ме впечатлили и откривам в тях нов смисъл в контекста на цялото развитие. Не мога да обещая динамика, както подсказах още при разглеждането на историята, това не е филм, който да залага на сюжетни обрати, екшън и любов, тук просто се показва една седмица от живота на четирима души, чиито пътища се пресичат по някакво стечение на обстоятелствата.
Лично аз не съжалявам, че гледах филма и не се съмнявам, че заслужава оценката си.
Оценка: 9/10