Като цяло той си стои на границата. Между комерсията и изкуството. Между историята и измислицата. Между Матрицата 1 и Матрицата 2-3. Между безсмисления сюжет и реалното послание. Между Светлината и Сянката.
За разлика от повечето „исторически” саги напоследък, в тази намерих поне малко смисъл и той за съжаление беше почти удавен от набиване в очите. Фанатизмът навсякъде и винаги е бил двигател на унищожението. И този филм се появява именно в момент, в който фанатиците управляват света и са готови да пожертват всичко свято, за да могат да имат всичко свято.
Основната сюжетна линия е съвсем бозава и клиширана.Диалозите, свързани с нея, също. Слава Богу, има второстепенни герои и второстепенна сюжетна линия, която носи смисъла на филма. Прекрасните образи на Тиберий, Ги, Саладин, Балдуин, Рейналд са част от посланието за Небесното Царство.
Човешката мечта за Един Нов Свят, който е по-добър и по-различен, е основна тема в този филм. И както обикновено става, тази идея е опорочена от хората. Както в контекста на филма, така от гледна точка на реализирането му.
На първо място бих искал да сложа реквизита – за разлика от всички „исторически” саги, начело с „Гладиатор”, тук няма грешки, или поне не такива, които да се забелязват от пръв поглед. Атмосферата на Светите Земи е предадена напълно и съвсем реалистично.
Исторически,
филмът куца откъм редакцията на времевия поток и въвеждането на главния герой
в падането на Йерусалим. Но, както казах, сюжетът е слабото място, ако искате
да гледате сюжет – не гледайте касови филми. Един тъжен факт е, че в исторически
план „по-цивилизованата” и човеколюбива религия – християнството, се оказва
причинител на много повече смърт отколкото исляма – уж по-войнствената от двете.
Именно начинът, по който това е показано в Небесно Царство, ме впечатли. Образите
на Балдуин и Саладин – двама силни владетели, опитващи се да постигнат мир между
две непримирими религии. За съжаление обаче „животът е онова, което ни се случва,
докато усърдно кроим други планове”. Откъм визия ... бих искал да кажа, че останах очарован от пейзажите. Светите земи. Морето, крайбрежието. Може би това, което ме впечатли най-силно, беше именно играта със светлината. Облаците и слънчевите лъчи. Те си остават един основен мотив във филма. Във всяка сцена те присъстват неизменно и сякаш са деен участник във всичко, което се случва на преден план.
Като цяло за мен този филм си остава едно от добрите заглавия на този сезон.
Дори и сега Небесното царство е разкъсвано между Светлината и Сянката....