Сериозно, филмът въпреки присъствието на Блум изглеждаше обещаващ на пръв поглед. Ридли Скот е доказан майстор на епичните екшън продукции, поддържащите роли се изпълняват от имена като Ед Нортън и Джеръми Айрънс, а кръстоносните походи са чудесна основа за зашеметяващи бойни сцени. За съжаление Небесно царство се оказа поредният посредствен "епос" напоследък, и то от досадния тип. Объркан сюжет, безумен диалог, много слаб актьор в главната роля, не чак толкова впечатляващ визуално и твърде дълъг и скучен.
Както споменах, сюжетът е типичната небивалица за този род филми – ковач се оказва син на рицар-кръстоносец, отива в Палестина, бързо става идол на тълпата, прави геройства и т.н. Изпълнен е с обичайните дупки, безсмислици и чисти глупости, но се преглъща сравнително лесно, ако другото във филма е на ниво (или просто съм малко по-снизходителен, след като се "насладих" на "шедьоври" като Електра и Alone in the Dark напоследък). За сметка на това диалогът е впечатляващ и зашеметяващ... в лошия смисъл. Моят критерий в това отношение е колко пъти съм се плеснал по челото в изумление от идиотизма на писачите на реплики и съм се смял с глас на неподходящи моменти. Тук бяха твърде много (дори имайки предвид, че се наложи да гледам филма без компания и нямаше с кого да си разменям саркастични коментарчета). Поради къса памет, не мога да цитирам точно лафовете, но повярвайте ми, немалко от тях бяха на нивото на гореспоменатите бисери. Въобще, мъка, драги читатели. Аз продължавам да се учудвам на неумението на масата сценаристи напоследък да пишат смислен диалог, а не типичната пародия. Сега, ясно, че трябва да е разбираем за средностатистическия дебил, но пък не е толкова трудно да се изпълни това и същевременнода не е болезнено тъп, нали така?
За сметка на това битките по мое мнение са отлично изпипани. Особено първата схватка в заснежената гора е смазваща с въздействието си. Бързи са, много кървави (но не чак, че да станат комични, като в Kill Bill да речем), директни, с много бърз монтаж и лично за мен бяха безспорно най-доброто нещо в целия филм. За съжаление бяха малко на брой и като продължителност... И най-лошото беше, че битката, за която сюжетът ни подготвяше и насочваше през три четвърти от филма, е махната и се показва само резултатът от нея. А тя всъщност е решаващото събитие в целия сюжет. Филмът е доволно дълъг (145 минути) и изпълнен с немалко излишни и разтеглени моменти, които спокойно можеха да се изрежат за сметка на 15 минутна грандиозна битка "fast and furious" стил.
Изчетох немалко мнения, че визията била зашеметяваща, дори, че това бил едва ли не един от най-красивите филми на всички времена, но моето мнение е доста по-различно. Нито един кадър не ме остави със спрял дъх от красотата му, за нито една сцена не ми се искаше да я гледам отново и отново заради визуалното й съвършенство. Всякакви сравнения с моите лични фаворити в това отношение от последните години (Герой, Най-дългият годеж) са изцяло в ущърб на Небесно царство. Което съвсем не значи, че филмът е грозен или че няма чудесно изпипани визуално кадри и сцени – има, но първо, са малко, и второ, няма нищо, заслужаващо безспорна десятка по моята лична скала. Дори се забелязва известно отстъпление от Гладиатор насам в това отношение.
За съжаление освен битките, добрите и за мое щастие неособено набиващите се в очи по крещящ начин специални ефекти и редицата (но не колкото очаквах и ми се искаше да има) красиви кадри, почти
всичко останало във филма е на ниско ниво. Орландо Блум, въпреки очевидното му старание, е напълно неподходящ за ролята. От героя му се очаква да е силно харизматична личност, която да поведе с магнетизма си хората, да ги увлече в името на каузата. За това се изисква много силно екранно присъствие, което при него просто липсва. В нито един момент на мен поне не ми пукаше какво ще стане с героя му – дори не дразнеше достатъчно, че да искам да го заколят. Също така той си остава актьор с постоянно безизразно лице, каквото и да става с него. Баща му умира – никаква реакция. Красива жена, омъжена за могъщ благородник, се влюбва в него и идва през нощта в стаята му с очевидна цел – отново никаква реакция в изражението на лицето му и езика на тялото, и т.н. Да не говорим колко смешно изглежда един доста слаб физически Блум за втори път да играе ковач. Но трябва да призная, че момчето има напредък, към края успя да докара емоция-две на лицето си и да произнесе две доста въздействащи речи с пламенен глас (за съжаление текстът на речите беше силно ненадъхващ и глупав, та ефектът се позагуби, but still…). За сметка на това, както може да се очаква от имената им, актьорите в поддържащите роли се справят отлично, с изключение на доста невзрачната и като външност, и като представяне за мен Ева Грийн (Сибила). Но всички останали са на ниво и човек почва да се пита колко по-добър щеше да е този филм с гений като Ед Нортън в главната роля, а нашият идол Орльо под маската на прокажения крал (нищо не губи, и без това лицето му е практически една замръзнала маска през 99% от времето). Музиката във филма е много добра, вписва се отлично в цялостната картина и особено в бойните сцени е много въздействаща. Но пък губи по точки при неизбежното сравнение с Гладиатор, а и някои от темите са "рециклирани" от други филми.
Трябва да се отбележи, че филмът дори си има и ясна идея и послание, което рядко се среща в жанра. А именно, че религиозният фанатизъм и избиването на хора във верски вражди, джихади и битки за свети места е безсмислено и вредно, и хората са много по-важни от разните светини в Ерусалим (и не само). Което само по себе си е чудесно, напълно съм съгласен с това, но пък въпросната идея е набивана с чук в главата на горкия зрител почти през цялото време по болезнено очевиден начин. Съмнява ме точно така "грубо" да се променят възгледите на някого. Но пък знам ли, и един фанатик да се позамисли и да се промени малко, пак ще е някаква полза от филма... От друга страна, плюс за мен е фактът, че този път основно християнските фанатици са лошите, а мюсюлманите са представени в много позитивна светлина, сред тях фанатиците са по-малко. Филмът далеч не е много достоверен исторически като цяло, но пък в основата си е вярно, че християните са били нашествениците в случая и са извършили повече жестокости и кръвопролития през периода на кръстоносните походи от опонентите си.
Заключение – средностатистически летен блокбъстър, неоткрояващ се с нищо особено. Но става за разтуха и убиване на времето. Ако сте от фенките на Орландо, може пък да ви стане любим :Р
Оценка: 5.5/10