Морвен

     Този филм ме накара да изпитам непознати за мен чувства и да открия неподозирани страни в себе си. Имам предвид, принципно страдам от тежко безсъние, а на този филм успях да задремя. Това е постижение. Ок, знам че е хубаво да се пишат ревюта на филми, които човек е изгледал, а не проспал, но точно за този вероятно няма особено значение. Освен това дори не можах да го проспя като хората, защото непрекъснато някой около мен или се хилеше, или надаваше възторжен шепот в стил "Ский, ский, то пуска лиги почти като пришълеца!".
     Та историята... имам някакви бели петна, но допускам, че те са от сценария, а не от мен. Значи, имаме Лоши Извънземни (всъщност аз не съм убедена че бяха извънземни, може би просто бяха кръстоска между стоножка и алигатор отглеждана край Чернобил...), които искат да Завладеят Земята. Или не искат, но тъй като на тях никой не им даде думата, го приемаме по подразбиране. За целта са обладали телата на цяло детско сиропиталище. В смисъл, без децата да подозират, всъщност носят извънземни паразити в себе си. И си ги носят следващите десетина-двайсет години, без да си проличи по какъвто и да е начин.
     Така. После имаме Добър Герой (Крисчън Слейтър), който също е бил обладан, но тъй като е имал мъдростта да се хване за мрежа, по която е течал ток с високо напрежение, неговият личен паразит се е споминал. И когато един ден всичките му другарчета (вече големи хора) взимат да изчезват, той Надушва Нещо. Освен това имаме и Добра Героиня – някакъв научен работник (познава се по това, че носи очила), която му помага във всичко – от изследването на паразитите, до боя. Разбира се, между тях има Любовна История. Ок, всъщност няма чак История (къде време за сюжет между млатенето на злобните алтернативни форми на живот), но има Любовна Сцена. По-точно Клиширана, Леко Притоплена Любовна Сцена №4 от каталога за Готови Сценарии на Любовни Сцени. С други думи те двамата просто внезапно решиха, че трябва да се целуват следващите две минути и половина. Същата нелогичност струи от целия филм. Има някакво зло, но то някак се изтърсва от нищото, без каквато и да е причина. А, освен това филмът май се води хорър. Обаче най-близкото до ужас чувство, което предизвиква е погнуса от някои от по-кървавите сцени. Да не забравяме, че и част от репликите във филма са изречени с толкова патос, че човек неволно се сеща за добре забравените филми от миналото, посветени на смелите партизани.
     И тук идва изненадващият край. Който е апокалиптичен, странен, доста идеен и прекалено изненадващ. Имам предвид, щеше да е хубав, ако имаше поне някаква сянка на логика да стане точно това (макар че не е съвсем ясно какво е точно това), но логика просто няма и не се вижда дори в далечината.
     След цялата тази вдъхновена тирада все пак трябва да се има предвид, че това е типичен нискобюджетен второразряден филм и едва ли би могъл да стигне каквито и да е висоти по подразбиране.

Оценка: 0,067/10 (едно време, като бях млада и романтична, Крисчън Слейтър ми беше харесал в Легло от рози)

Обратно към "Alone in the Dark"