Казваха, че този филм причинява непоправими мозъчни увреждания, но аз не вярвах. Не можех да си го представя. Как бих могла? То е отвъд човешките представи...
Каквото и да си мислите, наистина не е възможно да си го представи човек. Но поне послушайте съвета на някой, който ще си направи тениска с надпис “Аз гледах Alone in the Dark и оцелях, за да разказвам”*: не гледайте този филм. Не на кино (все още не мога съвсем да осмисля факта, че има хора, които са гледали този филм на кино, това е като Холокоста – твърде нечовешко е), не на видео или DVD (пожалете се), не по телевизията (все ще има някакво гей порно по другите канали) и не на компютър (за всеки бит по диска съвестта ви ще крещи: “защо, защо?!”); а ако най-добрият ви приятел ви покани да го гледате у тях, носете си въже, нож, малко бензин и запалка за завесите след това.Сигурно другите ревюиращи са се спрели на самия филм като такъв и неговите разнообразни качества. Лично аз се опитвам да подтисна спомена, но, ако мога да обобщя, сценарият е дебилен, актьорите те карат да осъзнаеш, че Орландо Блум всъщност е неимоверно талантлив младеж, хорър-атмосферата може да се сравни с най-смешните домашни видеоклипове, а реализацията, ех, реализацията... тук думите са безсилни.
Странното е, че в това участват Крисчън Слейтър и Стивън Дорф, от които се очаква да имат все пак някакви стандарти. Крисчън Слейтър да речем е бил много пиян и в добавка му се е счупил някой незаменим болт по колата, който Уве Бол е обещал да му намери, а пък и имаше седемсекундна секс-сцена с русата мацка (не питайте)... При Стивън Дорф положението беше по-тежко, защото дори не беше в главната роля, а в проста второстепенна, и като казвам проста, имам предвид ужасяващо тъпа. Мога само да си представям, че са отвлекли жена му и двете му сладки невръстни момиченца и са ги мъчили пред очите му...
Няма да коментирам повече, освен че това е филмът, който наистина може да промени възприятията на зрителя за продължителността на един час и половина – вече съм сигурна, че времето не е толкова просто нещо, колкото твърдят ¬– и който безкрайно разшири представата ми за пределите на понятието тъп филм. Главното е, че след него гледам по друг начин на всяка трудност и страдание, защото, каквото и да ми се случи, мога да си кажа: “аз изтърпях Alone in the Dark** – значи мога да изтърпя всичко.”
* Идеята за тениските беше на главния редактор, но невинно плагиатство е най-малкото, което заслужава да му се случи, след като ни накара да изгледаме това.
** Опитвам се да не мисля какво ми струваше.