В последната година-две нерядко бях виждал името на Уве Бол споменавано къде ли не като олицетворение на злото, най-малоумния режисьор ever, най-лошото нещо, излязло от Германия след Хитлер, и подобни все "хубави" неща. И все си мислех "тези хора трябва да преувеличават, не може да е ЧАК толкова зле този човек". Сега си вземам думите назад – той е точно толкова зле, ако не и повече. Все бях гледал тъпи филми, но този е толкова напред в класацията по малоумие и некадърност, че всички "конкуренти" на Бол трябва да склонят смирено глави пред неговия... да го наречем антигений. Да, за този човек се налага да се мислят нови думи, за да се опише точно "талантът" му.
Филмът започва осoбено идейно. Петминутен текст, обясняващ високопарно разни глупости, който едновременно е и четен от един особено патетичен глас. Правилно се е ориентирал маестро Бол, че масата потенциални зрители на шедьовъра имат затруднения с четенето (може би и той е така и неслучайно филмира само компютърни игри, за книги не е дорасъл още) и е решил да не ги натоварва твърде много. Разбира се, пропуснал е да отчете факта, че и за тях е по-добре да пропуснат безумните писания на сценаристите. Историята е миш-маш от безобразно изтъркани клишета, чисти безсмислици и някакви налудничави фантазии на екипа. Съвсем отговорно заявявам, че толкова дебилно нещо досега не бях гледал. В сравнение с него дори Електра изглежда отличен филм с достоен за награда сценарий. От време на време на човек се налага да спре да слуша диалога и да следи историята за момент, иначе интелигентността му е в опасност.
Става дума за някакви чудовища, които ту са невидими, ту не са, някакви буболечки, паразитиращи по хората, някаква тяхна цивилизация, разни отвлечени деца от сиропитилище, свръхтайни правителствени агенции за борба със свръхестественото и т.н. Подробностите не помня (за щастие), а и сюжетът е толкова глупав и объркан, че не заслужава да си хабя мястото и пръстите с него. И без това в него няма капчица смисъл. Диалогът пък е просто нечовешки малоумен. Съмнява ме и клиничните олигофрени да говорят помежду си така.
Но в този филм има и по-лоши неща от сюжета. Имаме примерно най-некадърната комбинация режисьор-оператор, която съм гледал. Немалко домашни видеоклипове са по-добре заснети. Тук през цялото време или фокусът не е както трябва, или в кадър са хванати ненужни подробности вместо нещо интересно, или от идиотския монтаж въобще не можеш да видиш какво по дяволите става. Интересно е и защо въпреки заглавието филмът си е доволно светъл и липсва всякакво клаустрофобично чувство или натегната от напрежение атмосфера. Не съм играл играта, по която (на теория) е правен, но разбрах, че самотата и почти пълният мрак са основните й елементи (не особено изненадващо от заглавието, нали) и че е хорър, а тук няма нито един дори малко страшен момент. Чудовищата са толкова жалки, а режисурата толкова нечовешки некадърна, че и 5-годишно дете сигурно няма да се стресне. Стигаме до актьорите. Меко казано трагично представяне от всички без изключение. Но не ги обвинявам тях, очевидно е, че основната причина е режисьорът-идиот и безобразният кастинг. Тара Рийд в ролята на учен от музей... логично, нали? Всички или преиграват нечовешки, или са толкова вдървени, че могат да се използват за подпалки за камината. Човек се чувства все едно гледа ученическа пиеса на третокласници. Но просто трябва да спомена лицето Матю Уокър (в ролята на някакъв професор), засрамил всички с най-истерично пресиленото и нелепо преиграване и рецитиране на реплики, което съм виждал. Специално споменаване заслужава и най-бездушната, нееротична, механична и безсмислена секссцена в киноисторията. Главните герой и героиня за момента не са гаджета и при последната им среща между тях имаше скандалче, което не попречи на мацето след това да отиде на гости на нашия, без да каже дума да се напъха в леглото му и да почнат да се събличат двамата с роботски движения. Романтика и логика отвсякъде, да не говорим, че за съжаление Тара Рийд по сценарий правеше любов без да свали сутиена си. Въобще Бол пак показа таланта си като успя дори и подобна сцена с доста секси момиче като нея да превърне в нещо болезнено скучно, грозно и малоумно.
Естествено, във филма имаше и екшън. Много як... или не чак толкова всъщност :р Споменатата тотална некадърност на оператора и режисьора + плачевни специални ефети, използвани възможно най-глупаво + преексплотация на монтажа в МТВ стил водят до тотален хаос и невъзможност да се види почти нищо в тези сцени. Но не в смисъл, че целта е била да не се вижда поради изненадващи атаки от мрака – а от чиста некадърност (тази дума я използвах твърде начесто в ревюто, но повярвайте, има защо). Добавете и жалката метъл музика, звучаща при мелетата, която няма никакъв синхрон със ставащото на екрана, и трагедията е пълна.
Не мога да пропусна да отбележа и просто безумния, нелогичен, шокиращ и меко казано дошъл изневиделица и без никакво дори нелогично обяснение финал, за който никой нормален човек не би могъл да измисли оправдание. Гледайте и ще разберете какво имам предвид. Или по-добре недейте :р
Все пак, за да съм докрай обективен, ще кажа, че във филма има и едно хубаво нещо. То за съжаление е само по време на финалните надписи, а именно песента на Nightwish I wish I Had an Angel. Но пак е нещо за награда на търпеливите и прецаканите :р
Мисля, стана ясно, че филмът е абсолютен и безподобен боклук. Вече чувам въпроса "Защо го догледа?" Труден въпрос... подмазваческият отговор ще е заради дълга към читателите, а по-реалният – интересно ми беше докъде ще стигне некадърността на маестро Бол. Освен това филмът поне за мен е от тези, които, без да го искат, са изключително забавни, когато се гледат в компания и може човек да обменя саркастични лафчета за тях. Пък и нали го гледах заедно с колегите от списанието и всички сме известни остроумници, прекарахме си нелошо :р Също така в няколкото седмици преди да гледам този филм, бях прекалил с класическо арт-кино и контрастът между него примерно и "маестро" Бол по някакъв странен начин ми се стори забавен и освежителен. Което идва да покаже, че при правилните условия човек може да извлече някакво удоволствие и от най-голямата помия. Ако аз и колегите бяхме на градус, можеше и още повече да ни хареса (изглежда чудесен филм за пиянско забавление ;р). Но сам по себе си филмът си остава абсолютното и безапелационно дъно и се радвам, че дадох на Електра 1, за да мога спокойно да дам на този 0 и да не се налага да забивам в отрицателните числа.
Оценка: 0/10