Геният е нещо, пред което винаги съм се прекланяла и сега не може да е изключение. А повярвайте ми, Маестро Уве Бол е гений. Не е възможно да се направи толкова отвратителен филм само с гола некъдърност или невероятно старание. Нужно е да си роден с искрата в себе си, за да може да поднесеш на нищо неподозиращия зрител такова откровение. Всъщност всичко в този филм е направено така невероятно бездарно и тъпо, че просто в един момент се замислих, дали не е търсен ефект, просто не може да е случайно.
Сюжет изобщо липсва. Героите просто са ту тук, ту там и правят нещо, колкото да не заспят. Лошите са някакви същества, които през повечето време не се виждат, но са ТАМ и току някой вземе, че умре, за да може зрителят да се хване за нещо. Не е ясно "какво" става на екрана, а за "защо става" не може дори да се мечтае. Това е оставено на въображението на тези смелчаци и/или мазохисти, които не са си изключили компютъра/плейъра след първите 5 мин. Някъде сред всичко това има една невероятна секс сцена, която едва ли продължи повече от 10 секунди и в която едва се мерна сутиенът на главната героиня, но без да бъде свален. А аз се надявах, че след като няма сюжет в този мрак, ще има поне малко голота, но не би. Още един удар по и без това силно наранената ми от ставащото на екрана душевност.
Режисурата е пример за това какво точно не трябва да се прави, ако искате филмът да е ако не добър, то поне не толкова посредствен. Ставащото е накъсано и персонажите се движат от една сцена в друга, без да е ясно накъде отива "повествованието" и дори има ли цел и каква е тя. Почти съм убедена, че ако сцените се изрежат и после на произволен принцип се пренаредят, филмът по никакъв начин не може да стане по-непоследователен, напротив, много е вероятно да се постигне някакъв минимален положителен ефект.
Операторите и монтажистите също са дали своя принос, за да може крайният резултат да заеме трайно първото място в класацията за най-безмислено, нелогично, некадърно и негледаемо. През повечето време е крайно неясно какво се случва на екрана и какво иска да ни покаже хер Бол, но затова пък остава тръпката да се гадае, само дето по това време всяка способност на зрителя за извършване на мисловни процеси е увредена (и остава само надеждата ефектът да не е траен). А сякаш половината сцени са или орязани, преди да стане ясно какво става (ако изобщо дори сценаристът и режисьорът са знаели това), или пък са излишно дълги.
Героите са един бивш агент, който е отраснал в пансион и има някакви смътни спомени, че там е ставало нещо странно, и музейна работничка, които заедно разследват необичайни събития. От време на време се появяват и други "герои", които имат единствената функция да мрат, като дори и това не е зрелищно. Те, разбира се, остават сами в тъмното и Нещо изскача, чува се някакъв звук и сцената приключва. Но истинският главен герой е мракът, който понякога е почти непрогледен (подозирам, че се дължи на брилянтността на оператора и осветителите), а малко след това настъпва типичният "холивудски мрак", при който полусляпа бабичка спокойно може да плете макраме. Освен това без да се замисля мога да кажа, че най-добре си изпълнява ролята.
Актьорската игра е на толкова високо ниво, че вероятно парцалът, с който мия пода у нас, би се справил доста по-успешно. Да не говорим, че героите, които по време на целия филм почти не си разменят целувки или томителни погледи, които да предположат покачване на сексуално напрежение между тях и бъдещото му разреждане в някоя страстна секс сцена, изведнъж откриват, че се желаят и скачат в кревата, където обаче нищо уви не се случва. След това всичко продължава, сякаш наистина нищо не се е случило. Никога не съм имала особено високо мнение за актьорските способност на Крисчън Слейтър и Тара Рийд, но наистина не съм си мислела, че могат да са толкова зле. Не, че един добър режисьор не е способен да измъкне от тях повече емоции, но пък и аз никъде не съм казвала, че Уве Бол е в тази категория.
През цялото време единственото, което ме поддържаше, за да премина това изпитание с някаква чест, беше фактът, че болката ми беше споделена от достатъчно други жертви и от това, че коментирахме невероятно драматичното и високо художествено произведение на Маестро Бол. А и разбира се фактът, че по това време на нощта толкова ми се спеше, че голяма част от мозъка ми беше изключила и следователно беше пощадена от опустошителното въздействие на Самотния мрак.
Така че народе, бягай от това нещо, наречено от създателя си филм, защото е страшно, но не както би трябвало като horror, а като степен на некадърност и тъпотия на секунда екранно време.
Но имаше и нещо хубаво в цялата работа и това беше финалът, при това не само защото ознаменуваше края на едно мъчение, което нямам желание да повторя и което се мъча да забравя през всичкото това време, но и защото някак извратено ми хареса, колкото и да е неподходяща тази дума за всичко, свързано с този така наречен филм.
Оценка: –?/10