Psychonauts
Автор: The Dragon

Разработчик: Double Fine Productions
Разпространител: Majesco

     Путин. РазПутин. Позволете да ви се представя, мадам, аз съм един от най-елитните тайни агенти в страната. Един от психонавтите – елитен отряд за борба с оръжията за масово затъпяване и човешките психични проблеми. Ние се борим със злото там, където то е най-силно – в човешкото съзнание. Защо ви го казвам това ли? От щабквартирата ми казаха, че свръзката ми е най-красивата жена в този бар и затова реших, че сте вие. Не сте от агентурния апарат, но нямате нищо против да остана и да поговорим? Така да бъде.
     Цялата ми история започна преди години, когато бях малко момче и за първи път попаднах в летния лагер за психически надарени деца – бедна ви е фантазията колко идиотски изглеждащи и деформирани типове имаше там. Най-големите чешити бяха тримата ни преподаватели – лудият бивш военен Олеандър, мълчаливият и целеустремен Саша и прекрасната, макар и плоска като одялана на федер, Мила. Първото ни препятствие беше базовата тренировка (Basic BRAINING, копеуе, Тим Шафър FOREVA!) – Олеандър ни пусна в съзнанието си, за да се запознаем с основните начини на придвижване в съзнанието и как да оцелеем там. След това почнах да изследвам лагера – имаше специални карти за събиране, всеки 9 от които ти даваха по едно ниво на психоранга и от време на време се сдобивах с нови способности, сбивах се с мечки, овладели телекинезата, и търсех няколко специални предмета. С течение на времето се научих да използвам вродената си агресивност, за да отстрелвам де каквото има, и се научих на тайнственото изкуство на левитацията. За жалост скоро забелязах, че в лагера стават странни неща – някой крадеше детските мозъци и останали обезмозъчени, децата не искаха да правят нищо друго, освен да гледат телевизия (дори само заради това играта заслужава оценка над 12 по десетобалната). За да разреша проблемите, ми се наложи да мина през най-различни болни съзнания, докато открия главния виновник за това. Бях Годзила в мозъка на една риба, биех се на корида, опитвах се да разбера кой е отвлякъл проклетия млекар в една забавна конспирация от 60-те години, играх шах срещу Наполеон, бих се с грамадни психотанкове, убих фантома на операта и какво ли още не...
Невъзможно е да опиша докрай чудатостта на местата, в които попадах – всичко беше толкова красиво и откачено, трябваше да се боря с най-различни странни зверове, да правя какви ли не чудати неща, ууупс – откопчах ти сутиена с телекинеза. Не беше нарочно, но не бързай да слагаш отново де, така е по-добре...
И сега сериозно, за да няма разбеснял се Роланд по петите ми (me прибира томахавката в задния джоб... – бел. на недоразбеснял се Роланд). Играта е гениална. Въпреки че на теория представлява един обикновен платформър с елементи на куест, всичко в нея е направено по един толкова правилен начин, че ти идва да се разревеш от кеф. Типичният Шафъров хумор и откачени идеи, познати ни от Grim Fandango, са облечени по неповторим начин с една страхотна, макар и леко постна анимационна графика. Всеки звук, който чуете, е на мястото си, всеки персонаж е колоритен и неповторим. И тук се намесва хуморът – той е спойката на всички елементи – всяка реплика, която чуеш, всяка сцена, на която присъстваш, всяко ниво, което преминаваш, може да те хвърли на пода от смях. Управлението е леко и интуитивно. За жалост само с геймпад с два аналогови стика, какъвто за щастие притежавам. С клавиатура е кошмар да се играе. Игрицата е приятно лесна, но за сметка на това има страхотен потенциал за преиграване – просто ти е кеф да я играеш тази игра, бе! Подобно на Prince оf Persia. Правиш едни и същи неща, но никога не ти писва. Не забелязах някакви особени технически проблеми – по форумите на запад се оплакват от звука, но при мен нямаше проблеми. Изискванията са смешни направо – върви толкова плавно, че можеш да я подкараш и на газова печка Делонги.
За жалост това е една обречена игра. Обречена на ниски продажби. След като Troika фалираха, защото изкараха единствената ВЕЛИКА игра на 2004, имам неприятните предчувствия, че нещо подобно ще сполети и компанията на Тим Шафър. Затова възнамерявам да си я купя оригинална, ще ви посъветвам и вие да направите същото. Струва си.

Оценка: 9/10