Брой 33 Редакционно

     We're back with a vengeance! Или поне щяхме да бъдем, ако имаше за какво да отмъщаваме :) Anyway брой 33-ти е на линия, така че на Вас не Ви остава нищо друго освен да го подхванете и да се забавлявате поне толкова, колкото се забавлявахме ние, докато го правихме (особено Роланд ;) (бавна, мъчителна и включваща разгонени пиявици смърт... – бел. на въпросния)).
     Редакционното се явява единствената част от списанието, която може да не е пряко свързана с фентъзи и фантастика (освен когато иде реч за болната фантазия на пишещия го, но пък това е една друга тема), тъй че този път ще си позволя да засегна някои неща, които ме вълнуваха през изминалия месец.
     На първо време не мога да не спомена командировката в Берлин, която ме накара да осъзная колко малък град всъщност е София (тук даже не съм се губил, докато там успях няколко пъти за 4-те дни престой). Германците са доста странни хора, повечето от които знаят перфектно английски, но са способни да те накарат да се правиш на маймуна, докато го проговорят (и пак не е сигурно *цензурирано*). Пътуването беше доста полезно в личен план, но буквално ме съсипа физически (4 свободни часа общо плюс по 3-4 часа сън на вечер, мъкааа). Всъщност умората така или иначе си се трупаше през последните 7-8 месеца, та Берлин просто окончателно ме довърши.
     Тук стигаме и до второто събитие, което ме вълнува, а именно прекрасната почивка в Копривщица (най-вече благодарение на присъствието на Ghibli (твърдо отказвам да повярвам, че хъркам, нямаш никакви доказателства)), последвала немската одисея. За мен беше първо посещение в града и останах очарован (противно на очакванията на наш Роланд) – времето сякаш е спряло, а природата не може да се опише, трябва да се види. Намерихме си перфектната механа, с тиха музика и отлична кухня, и поне за четири дни можахме да забравим за столица и работа. После естествено всичко свърши (твърде бързо, трябва да отбележа) и отново се озовахме в София. Но пък какви четири дни бяха... ще ни топлят до следващата отпуска (когато и да е тя).
     Може да Ви се струва странно, че пиша тези неща в редакционното на едно фентъзи списание, но просто имах нужда да ги споделя с някого (сега, ако бях самохвалко, щях да кажа с "многохилядната аудитория на ShadowDance", но пък аз съм си скромно момче от провинцията :) и няма да го направя). Идва време, когато човек просто се скапва физически и психически и точно в такива моменти успява да оцени по достойнство колко важни са приятелите и любимите хора. Дълбоки благодарности на всички тях – People you keep me sane...

Ян
26.05.2005