Fullmetal Alchemist
Автор: Роланд

People cannot gain something without sacrificing something. You must present something of equal value to gain something. That is the principle of equivalent trade in alchemy.
At that time we believed that was the truth of the world...

     С тези думи започва всеки епизод от един от най-добрите сериали за изминалата година. Много отдавна не съм се зарибявал толкова по аниме, макар и то да е от чисто сюжетен и приключенски тип, без някаква кой знае каква философия или дълбочина. При все това FMA oпределено не е и елементарно филмче и мисля, че е адски трудно човек да не го хареса :)
.
     Историята накратко: Братята Едуард и Алфонс Елрик живеят щастливо с майка си в малко градче в дълбоката провинция. Баща им ги е изоставил, когато са били съвсем малки, и те почти нямат спомени от него. Въпреки възрастта си, и двамата братя са много талантливи в алхимията, особено по-големият с една година Ед, който е истински гений. Един ден обаче се случва непоправимото – майка им се разболява от нелечима болест и умира. Отчаяни, децата решават да научат достатъчно за алхимията, за да я върнат обратно от мъртвите, и след едногодишно обучение се завръщат у дома, решени да успеят.
     Но в алхимията има едно вечно и неотменимо правило – никой не може да създаде истински човек. Нищо на този свят не е в състояние да изплати цената за създаването на човешка душа и всеки, който се е опитал, е умирал. Ед и Ал научават това по трудния начин, когато алхимическият процес се обръща срещу тях. По-силният Ед с ужас вижда как малкото му братче умира, докато той загубва само левия си крак. Ужасен и паникьосан, той жертва дясната си ръка, за да свърже в последния момент душата на Ал за намиращата се наблизо броня, за да не отиде брат му в небитието.
     След като двамата оцеляват на косъм, те решават да станат Nationally Certified Alchemists, тоест алхимици на военните, които имат достъп до всички секретни алхимически текстове и получават достатъчно пари, за да финансират изследванията си, срещу едно простичко условие – да изпълняват безпрекословно заповедите на армията. Ед успява, но Ал не може да премине физическия преглед, за да не разбере никой, че в бронята няма тяло. Въпреки това двамата остават заедно, всеки един живеещ заради другия и за да го възстанови.
     А после научават за Философския камък – митичен предмет, създаван чрез алхимия, който е в състояние да нарушава закона за еквивалентната размяна (the law of equivalent trade) и може да създава нещо от нищо без да се плаща цена. Най-великата сила на този свят, съществуваща може би само в легендите, за която се мълви, че който тръгне да я търси, губи живота си. И приключението на братята Елрик започва.
     Но не само те търсят камъка и в играта бързо се намесват мистериозни сили, които сякаш ги насочват по някакъв предопределен път, машинациите и интригите на военните и един мъж, произхождащ от разбития народ на Ишбал, срещу който е извършена жестока несправедливост, който мрази всички подчинени на армията алхимици и разполага със силата да ги унищожава. Изплуват забравени тайни от миналото на този свят и сред всичко това двете деца трябва да намерят сили не само да се преборят с препятствията, изправени срещу тях, но и просто да пораснат...

     Сюжетът на сериала е страшно силна черта. Комплексен и мащабен, той си има всичко необходимо за перфектния приключенски микс. Загадки се появяват, играят централна роля, а после се разрешават, за да бъдат заменени от други, но това не създава усещане за инконсистентност. Историята на FMA е абсолютно споена в едно цяло и всяко ново разкритие или неизвестен до момента факт веднага заема своето място в пъзела, без да създава впечатление, че авторите просто си измислят нови и нови глупости, за да оправдаят наличието на 51 епизода. Всъщност много отдавна не съм попадал на толкова добре заплетена история, в която по такъв брилянтен начин да се вплитат нови елементи и все пак да продължава да изглежда цялостна. А това, в комбинация с героите, които са кой от кой по-големи чешити (за тях по-надолу), определено е моят тип забавление :)
     Светът, в който се развива действието, е подобен на нашия, но вместо технология, хората са развили алхимия. Това не значи, че не разполагат и с машини, но най-големите им технически постижения като че ли са колите (с парно задвижване, ако правилно съм разбрал), влаковете и автоматичните оръжия. Същевременно с това те разполагат и с технологии, които ние нямаме, като вездесъщия ауто-мейл – кибернетични протези, които до съвършенство компенсират загубени крайници.
     И все пак над всичко доминира алхимията и невероятните (а често и чудовищни) неща, които могат да бъдат създадени с нея. Тук тя е истинска наука с тонове литература, изписани за нея. Макар и да е по-скоро близка до фентъзи-представите за магия, отколкото до средновековните идеи за алхимия, тази сила е в центъра на всяко важно събитие, случващо се по света. Има едно задължително условие за изпълнението й – нужен е алхимически кръг, който да фокусира енергията на алхимика. Един единствен човек в целия свят е в състояние да използва силата без този кръг – естествено нашият герой Ед, който с плясване на ръце затваря нещо като енергиен алхимически кръг в тялото си и по този начин има пълен достъп до и без това просташки големите си способности. Е, по-късно ще установим, че има и други такива хора, а и ще разберем причините за това, но да не спойля ;)
     Атмосферата на сериала също е страшно зарибяваща. Действието се развива на един континент, но в него има от и до. Като цяло обстановката е жизнерадостна, има доста хумор, на моменти и анимацията помага с разни чиби-изхвърляния, капчици пот, остри зъби и други типични комедийни похвати. Самият Ед има комплекс за ниския си ръст и е, как да се изразя, доста чувствителен на тази тема. Още в първи епизод ще разберете какво имам предвид ;)
     Наред с това обаче в сериала има и някои адски разтърсващи моменти, а и самата постановка е доста мрачна. Мен лично отдадеността на Ед да върне тялото на брат си, грижата му за Ал и изобщо тези здравословни братски чувства ми бяха адски реалистични и трогващи, да не говорим, че и из второстепенните герои се срещат доста подобни (имам чувството, че половината население на тоя свят се състои от двойки братя :)). Драматизъм не липсва, мрак и обреченост също. Има една конкретна сцена, която мен лично ме разтърси из основи. Но и тук няма да спойля, само ще отбележа, че тази комбинация от приключения, комедия и драма също е прекрасно споена и само допринася за целостта и богатството на сюжета. Кулминационните точки са няколко и в рамките на няколко епизода завихрят всичко около себе си, докато не се достигне до някакъв завършек, след което историята продължава да се развива. Евала на BONES :)
     Ако трябва да се говори за отрицателните черти на сюжета, съм длъжен да спомена, че според много хора сериалът жестоко забозявал от средата нататък, а финалът бил недовършен, ръшнат в рамките на 3-4 епизода и изобщо скапан и разочароващ. И с двете твърдения не съм съгласен. Факт е, че в някои епизоди наистина нищичко не става, но те пак си бяха приятна част от атмосферата, а и далеч не са толкова много. Истината е, че тъй като изгледах целия сериал на 4 порции, сигурно не бих могъл да се подразня от развлачването по начина, по който са се нервирали хората, тепърва чакали всеки епизод по една седмица, когато сериалът още е излизал. Просто при всяка порция гледане имаше достатъчно действие, разкрития и емоции, за да не ми пука за по-тромавите моменти, и реално почти не ги забелязвах.
     Що се отнася до финала пък, то е разбира се въпрос на вкус, но ще имат да вземат хейтърите :р Краят на сериала се подготвя още от средата му, дори и конкретните действия да започват съвсем накрая. Освен това той е точно такъв, какъвто се очакваше и перфектен завършек – отворен достатъчно за продължение (пълнометражният филм The Conqueror of Shambala, в който действието се развива две години след това в сериала, предстои да излезе по кината в Япония това лято), но и достатъчно "завършен" посвоему, за да може да остане и така. С надежда за бъдещето и цел и посока. На мен това ми стига и даже малко се притеснявам филмът да не развали впечатленията ми от историята :)

Оценка: 9/10


     За героите определено също имам какво да кажа :) Всичките са посвоему запомнящи се, ако и не безкрайно дълбоки образи. А специално военните са абсолютни чешити до един. Сега от първо замисляне не мога да се сетя и за един, който да ме е дразнел, като се изключи чисто визуалният дизайн на Ал, за който обаче ще драсна изречение-две по-надолу, и част от проявите на една доста бозава второстепенна героиня, която обаче се появява само в началото и накрая на сериала. Някои са по-оригинални, други – пълна тривия, но всеки чудесно се вписва в историята и честно казано не мога да назова друго приключенско аниме с толкова богата и качествена палитра от разнообразни персонажи :)

     Наш'те момчета:
     Едуард Елрик е дребосък с влудяващо импулсивна натура, който често действа без да мисли и се набутва право в неприятностите. Въпреки това обаче той е интелигентен, а уменията му в алхимията са почти легендарни. Той живее с едничката цел да върне на брат си изгубеното му тяло, тъй като се чувства лично отговорен за станалото с Ал. Готов е без да се замисли да жертва живота си за братчето си, което е и единственият му близък човек, останал на този свят.
     Освен това има комплекси за нисък ръст и налита на бой на всеки, който си позволи да вметне нещо по въпроса ;)
     Титлата Fullmetal Alchemist получава след като става алхимик в армията, заради металните си крайници. Това, логично, води до редица от случаи, в които хората решават, че всъщност Алфонс, бидейки една голяма метална броня, е въпросният Fullmetal Alchemist. Което пък води до коментар от сорта на "Какво, тоя дребосък ли?" и съответната кървава вендета :) Култ.
     На мен лично Ед ми беше напълно тривиален като персонаж, което по никакъв начин не означава, че не го харесвах. В голяма степен детенце, на моменти той се държи точно по този жизнерадостно-нагъл и инфантилен начин, който винаги безкрайно съм уважавал у... ъъъ... жизнерадостно-наглите инфантилни типове. Същевременно обаче през по-голямата част от времето демонстрира и доста силно развита съвест и вкоренени разбирания за добро и зло. И освен това е по някакъв начин по-невинен от повечето герои (дори когато също са хлапета) в други подобни анимета. На първо място – той не е нито хладнокръвен убиец, нито корав мъж, свикнал на кървища, и първите му шокиращи сблъсъци със смъртта бяха поне за мен много реалистични и истински, а нежеланието му да убива не ме дразнеше по никакъв начин, даже напротив – разбирах го много добре. Като цяло адски приятен главен герой, макар и да не търпи почти никакво развитие в сериала.
     Алфонс Елрик от своя страна пък просто е сладък. И в малкото си появявания в истинското си тяло, и като огромна дебела броня. Да, точно дебела, вместо усещане за сила и мощ, 14-годишният Ал внушава по-скоро някаква тантуреста безпомощност, която, ще се убедите, всъщност е доста измамна. Въпреки невероятните възможности, които му дава сегашното му състояние (почти пълното безсмъртие и голяма физическа сила например), той е нещастен от това, че са му отказани елементарни човешки радости, но не обвинява брат си за това. Изобщо от него се излъчва постоянна миролюбивост, доброта на талази и абсолютна невинност, която при Ед на моменти липсва. Пък и тези големи кръгли очи и русата косица...
     Честно казано симпатизирах на Ал повече, отколкото на брат му. Момченцето си е жертва от самото начало, макар и да го понася упорито. Вложената от създателите концепция, че и той, видиш ли, всъщност иска да върне на брат си изгубените крайници и се чувства виновен, че Ед е жертвал ръката си заради него, поне мен малко ме подразни, защото е очевидно набутана там, само за да не излезе Алфонс някакъв егоист, който просто си гони интересите, търсейки начин да си върне тялото. Според мен този елемент е излишен, но пък както вече споменах, братската обич между двамата наистина ме трогна и чистият и открит Ал определено е трудно да бъде антипатичен на когото и да било. Освен това той в голяма степен израства и помъдрява по време на сериала. Но не губи обичливата си природа, а за мен това беше важно :)

     Военните:
     Полковник Рой Мустанг (тук е моментът да отбележа, че вероятно ще объркам някое звание, дано ми се прости... с времето... хлип...). Рой е влудяваща смесица от нагла целеустременост и амбиция от една страна и абсурдно малоумни прояви от друга. Той постоянно (или поне в първата част от сериала) крои заговори за издигането си в позициите на армията, но го прави по един изключително кретенски открит и явен начин. Само че никой нищо не може да му каже, защото машинациите му винаги водят до много добри за всички резултати и началството може само да скръцне със зъби и да го повиши. Рой е мрачен и остър тип, избухлив и едва успяващ да си сдържа нервите на моменти, което естествено не пречи жените да са луднали по него.
     Наричат го The Flame Alchemist, защото използва ръкавици с начертани на тях алхимически кръгове, които при щракане с пръсти произвеждат миниатюрна искра, а с помощта на силите си, той е в състояние да превръща тази искра в буен пламък и да го контролира. Доста красиво, ако и да се появява само веднъж-два пъти в целия сериал.
     От обратната страна на монетата имаме малоумен дебил, който изобщо не забелязва как всичките му подчинени са готови да го заколят, защото е минал покрай някое от гаджетата им и то се е влюбило в него до полуда без той да се усети. Има гениални изцепки, като например позата на смел военачалник, отправил взор в светлото бъдеще, на чийто фон обяснява как когато стане фюрер на армията, ще накара всички жени да носят миниполи. Изобщо смахнат тип, но доста забавен. За съжаление създателите на сериала са му отредили много по-малка роля, отколкото заслужава. И не само заслужава, ами и щеше да е къде къде по-добре за самата история... Но не би...
     Полковник (?) Хюс е друга порода психопат. Заемащ висока позиция в разузнаването, той има достъп до много от мръсните работи на военните и въобще всякакъв шпионски стъф. Въпреки това Хюс е от "нашите" хора и всъщност е невероятно забавен. Когато не е пич с непокорен кичур над стилните си очила с тънки рамки, той е или неадекватен телефонист, който държи да съобщи на целия свят колко е красива жена му, когато е бременна, а също и всичките си фантазии, страхове и надежди по въпроса (първите 5 епизода), или побъркан маниак, размахващ снимки на новородената си дъщеря пред всяка жертва, неуспяла да избяга достатъчно бързо (от 6-ти епизод нататък). Следва целоживотна тирада на тема "Какви думички знае вече малката Алисия-чан", "Малката Алисия-чан се е научила да кара колело", "Не е ли малката Алисия-чан най-сладкото момиченце на света?", "Това е снимката на месеца на Алисия-чан!" и други не по-малко поучителни.
     Поредният адски симпатичен герой, който освен стил, комбиниран с тотална неадекватност, показва, че може да бъде сериозен във важните моменти и да направи необходимото. С умение и талант, държа да отбележа. Един от любимците ми.
     Майор Армстронг – е те ТОВА е човекЪТ! Просто, не сте в състояние да разберете за какъв уникум си говорим, преди да сте го видели със собствените си очи. Самият му външен вид вече крещи "Помощ! Лавина! Падащи метеорити!". Човечецът разполага с пропорции, в които повечето герои от сериала се нанасят три пъти, а физиономията му е някаква комбинация от сладко синеоко бебенце и агресивен бодибилдър с един-единствен рус кичур на челото и руси мустаци. Той използва всеки възможен момент или да съблече горнището на униформата си и да почне да прави стойки с помпане на мускули (държа да отбележа, че в тези случаи около него се появяват розови звездички дори и в най-напечените и сериозни моменти), или да изнася реч за вдигане на бойния дух, или, най-често – двете заедно. Един от онези хора, които със самото си присъствие и шума, който вдигат около себе си, изместват налягането навсякъде, където се появят.
     Междувременно обаче Армстронг е и един от най-мощните алхимици, наречен The Strongarmed Alchemist по струва ми се очевидни причини. Има не едно и две изпълнения в битка и макар и той като Мустанг да няма достатъчно екранно време, аз поне не мога да се оплача. Безкрайно... колоритна и интересна за наблюдения личност, способен да бъде едновременно студен и изпълняващ заповеди военен и разнежен до плач вдетинен дебил :) Наистина е уникален.
     Майор Хоукай пък е типичната студена и стриктно изпълняваща задълженията си почитателка на огнестрелните оръжия. Тя естествено е влюбена в Мустанг, но по един особено вкопчен начин и е решена да стои до него и да му помага и защитава, независимо от всичко. Еднопланов персонаж без особено голямо развитие, но това не пречи да радва. А и има дейно участие в една особено култова сцена, свързана с дресурата на едно куче и един пълнител...

     Други:
     Уинри Рокбел е момиче от градчето, където са израснали Ед и Ал. Нещо като малката им сестра, тя е опитен механик и помага на баба си, за да създадат ауто-мейл-крайниците на Ед, а след това, тъй като момчето необяснимо защо непрекъснато ги чупи, му ги и поправя. Един такъв малко мъгляв персонаж, тя не е конкретно влюбена в никой от двамата, макар че ако трябва да предполагам, бих заложил по-скоро на Ал... Вместо това май наистина изпълнява ролята на сестра, а когато размаха гаечния ключ и се развика, този образ съвсем й се залепя. Не бих казал, че ме е впечатлила с нещо, но пък и не ме дразнеше с появяванията си, а и, както почти всички герои, има няколко безкрайно яки комични момента с нея. Освен това дизайнът й е сладък ;)
     Изуми Сенсей пък е някогашната учителка на Ед и Ал, при която са се обучавали преди да се опитат да съживят майка си. Тя е красива, силна и най-вече – адски агресивна, когато опре до раздаване на шамари и ритници. Разчита на бързината и силата си не по-малко, отколкото на алхимията. Ключов за развитието на сюжета персонаж, освен това вътрешната й сила и стоманена воля будят истинско възхищение. В миналото й обаче се крие една жестока тайна, която я преследва от години и не й позволява просто да низвергне братята Елрик, когато разбира какво са направили с наученото от нея.

     

     Caught in the middle:
     Скар е тайнствен мъж, чието минало тъне в мистерия. Явно произхожда от народа на Ишбал, който преди години е бил покорен след кървава война от военните и в момента е разпръснат по концентрационни лагери. Самият Скар носи името си (scar – белег) от големия хиксобразен белег на лицето му. Дясната му ръка е покрита с алхимически символи и в нея е затворена адска сила със загадъчен произход, но самият той мрази всички военни алхимици и самата алхимия. Той се счита за прокълнат заради ръката си, но малко по малко виждаме, че освен жесток убиец-фанатик, в него се крие и доста повече. А ролята му в сериала е наистина ключова.
     При все, че е симпатичен, Скар е може би най-тривиалният и неизненадващ с нищо герой. Той търпи доста слабо развитие и честно казано можеха да се справят и по-добре с толкова важен персонаж... С риск да прозвуча като фанатизиран фен, който не може да остави и една критика към "иконата" да виси по този начин, ще отбележа обаче, че при все това ми беше един от любимите персонажи ;)

     

     Баш лошите:
     За съжаление за отрицателните герои в сериала не мога да разкрия почти нищо, защото кефът от бавното им изплуване на светло е наистина много голям и след като аз без да ща се оспойлих за една част от пъзела, наистина ми беше кофти, когато стигнах до момента, в който тя трябваше да се разкрие. Слава богу беше в първата четвърт на сериала, но все пак...
     Лъст (Lust – Сласт (Разврат според Библията)) е мистериозна жена, която се появява навсякъде, където има слухове за Философския камък. Тя сякаш знае повече за него, отколкото е възможно, но това не е най-странното около нея. Лъст е хладнокръвен убиец, който изпитва единствено презрение към хората и вижда живота им като нещо, което или служи на някаква цел, или е излишно. Поне в началото. Целите й изобщо не са ясни, но сякаш създаването на хаос и смут е неотменна част от тях.
     Освен това е един от най-разкошните аниме-злодеи, които съм срещал. Не е нито побъркан психопат, нито по някакъв друг начин куул, но разполага с нещо, което повечето гадове в анимето нямат – вечерна рокля с изрязани рамене :p Да, тя всъщност прекрасно отговаря на името си и магнетичният й глас, комбиниран с външен вид, сякаш излязъл от модно списание, съчетан с адски силен noir-полъх на жена-вамп... Абе смъртен грях, на който с кеф да се отдадеш ;)
     Глътъни (Gluttony – Лакомия) е верният помощник на Лъст. Гнусно дебело джудже с празни бели очи, Глътъни е абсолютно непропорционален и прилича по-скоро на топка с огромни като на горила ръце и миниатюрни тънки крачета. И голяма, мноооого голяма уста. Която освен това може да прегризе и изяде всичко. Той е умствено изостанал до степен на почти пълно малоумие. В ума му има само три неща – постоянен глад, всеотдайна обич към Лъст и страх от... хехе, няма пък, ще разберете сами ;) Не знам дали има друго за отбелязване около него, освен дебилния му смях на детенце с МНОГО жесток Алцхаймер... Той всъщност не е лош, защото е твърде малоумен за целта. Просто е гладен...
     Енви (Envy – Завист) е малко встрани от дуото, но също изпълнява заповедите на Лъст, поне до едно време. Той (впрочем, разбрах, че е "той" нейде около 30-ти епизод, дотогава мислех, че е нещо като Спорти Спайс) е циничен истерик, чиито движещи мотиви стават ясни в доста късен етап от сериала, а способността му да се превръща във всеки човек, който пожелае, допринася много за всяването на смут и другите неясни цели на триото.
     Честно казано силно антипатичен ми беше през цялото време. Не че точно ме дразнеше, просто... по някакъв начин ми беше безинтересен и неубедителен. Особено пък в сянката на характер като Лъст, нямаше как да не се натрапи това, че Енви, макар и притежаващ своя собствена индивидуалност, просто не може да се мери с нея. И докато Глътъни например не се и опитва, при Завистта нещата си остават наистина на ниво завист :p

     С времето, понеже предполагам, че ви интересува, се появяват всичките седем смъртни гряха, кой от кой по-смъртоносни и оригинално измислени, а и други злодеи, както и се разкрива повече за движещите им мотиви и връзката им с Философския камък. Това, което описах тук, е само една малка част от цялата картина, но всичко друго, което бих написал (а ако знаете и колко ми се ще), ще бъде твърде сериозен спойлер. А тъй като Fullmetal Alchemist e много силно центриран около сюжета си, просто няма да си сложа и такъв грях на съвестта :)

Оценка: 10/10

.
     Анимацията е прекрасна. Колоритна и ярка, без да е кичозно шарена, някои елементи са по-добри от други и не всичко ми е съвсем по вкуса, но това не е неин проблем, нали така ;) Героите с някои изключения са нарисувани със сравнително човешки пропорции, което не им пречи да го удрят на чиби-стайл, когато им скимне. Капчиците пот, спиралките в очите, острите зъби и други загадъчни мутации са нещо често срещано в комичните моменти, но тук, за разлика от Chrono Crusade, смесицата между сериозност и комедийност не изглежда недоизпипана. Самият Ед например е в състояние да смени четиринадесет гримаси за по-малко от минута и да премине от симпатично хлапе с дълга руса плитка и златисти очи през злокобно зъбато нещо със спирали вместо дзъркели и желанието да изнасилва и убива, та пак до същото това хлапе, но с излъчване на възрастен човек, видял твърде, твърде много за годините си. Смяната на емоциите и въобще изразяването им е постигнато по страхотен начин. Вече писах за хомогенността на сюжета и анимацията наистина с готовност и майсторство спомага за нея.
     Като определено постижение ще отбележа дизайна на Лъст, която е наистина страхотно сексапилна и същевременно мрачно-опасна по един особено... хехе... сластен начин. А стоманените й нокти, способни да стигат до четири-пет метра дължина, са един доста, как да се изразя, садо-мазо атрибут, който освен дето наистина изглежда страхотно и е в прекрасен тон с черната й аура, можем да видим и в действие, при това неведнъж...
     За отявлен минус обаче смятам стила, в който е нарисуван Алфонс във вида си на броня. Извинявам се, знам, че трябва да е добричък, мил и невинен, нали, обаче ВСЕ пак когато една броня вместо голяма, мощна и величествена изглежда... ъъъ... дебела, тантуреста и кьопава... Ами не става, сори. Тъпо е. Особено пък като я хване чиби-чумата и заприлича на фрустриран чайник с капчица пот по него...
     Екшън сцените за сметка на това са брилянтни, с невероятна динамика и страхотни светлинни ефекти (това впрочем важи и за много други моменти, не само за екшъна). Компютър не съм мяркал никъде, което не пречи да има, но ако е така, заслужава само адмирации, че си върши работата добре и без да се набива на очи ;) Някои от уменията на героите, като алхимичните реакции или удължаващите се стоманени нокти на Лъст, са наистина страхотни, за което допринася и звукът, разбира се, но така или иначе отговорна е в най-голяма степен визията.
     Околният свят също е пъстър и разнообразен, без да блести с някаква особена оригиналност, но и без да дразни с каквото и да било. Честно казано ми напомни в голяма степен на този в Wolf's Rain, макар и да липсва усещането за постапокалиптичност, а да имаме пъстра и красива природа. Чисто стилово обаче има прилики. Страхотен контраст се получава към края на сериала, когато... айде няма да спойлвам, само ще отбележа, че ясно ще си проличи колко различен и по-пъстър е светът на FMA от нашия собствен.
     Четирите различни отварящи анимации са страхотно динамични и макар за високото им качество заслуга да има основно музиката, визията също играе ключова роля, запознавайки ни във всеки оупънинг с основните действащи лица, които ще заемат централно място в съответния период от сериала, изправени пред ситуации, които не са част от него.

Оценка: 8/10

.
     Музиката... ми за нея или добро, или нищо. Инструменталната част е изпълнена от Московския Симфоничен Оркестър и е страшно качествена и разнообразна. Екшън-мелодиите са много, типично комедийните темички също, а и Гранде Епикс не липсват ;) Някои от героите имат собствена тема, като особено впечатление прави песента Brothers с оригинално название... Братя. Да, точно така, кирилица. Е, не е български, а руски, но пак е постижение. Самата песен е тъжна и меланхолична, но по някакъв начин изпълнена с надежда и стремеж, изпята на руски от две момчета и момчешки хор за припева. Прекрасна е и наистина си заслужава да се чуе.
     Четирите оупънинга и четирите ендинга на сериала (сменящи се на всеки 13 епизода) в общи линии следват типичната за моя вкус схема – добър оупънинг/слаб ендинг, макар че тоя път ДОРИ два ендинга ми харесаха донякъде. Първата отваряща темичка е Melissa на Porno Grafitti – бърза, динамична и изобщо прекрасна за началото на сериала. Кадрите се сменят с шеметна скорост и всички герои преминават бързо точно преди повторното появяване на припева (естествено най-мощна отново е Лъст ;)). Съответният ендинг е Kesenai Tsumi на Nana Kitade, който включва артове от мангата и артбука, като особено ми хареса това, че въпросните се сменят за един конкретен епизод, в който се случиха някои доста... тъжни неща. Иначе песничката си е типичен J-pop и не се отличава с нищо особено, но за разлика от повечето ендинги, които съм гледал, си позволява да е не по-малко бърза и динамична от оупънинга, евала за което ;)
     Вторият оупънинг ми е фаворит – Ready, Steady, Go! на L'Arc~en~Ciel. Песента е също толкова бърза и надъхваща като Melissa, но е доста по-тежка и с повече "жица", ако смея да употребя металския израз. Припевът по жесток начин наслагва гласовете на певеца и втория вокал, а начинът, по който всеки от военните се появява, прави по нещо типично за него (Армстронг демонстрира мускули, Хоукай стреля с пистолета и се премята извън кадър, Хюс си пичовее на общо основание, а Мустанг със самодоволна усмивка възпламенява екрана), просто не може да не ви накара да се влюбите в тях. И след това естествено имаме Скачащ Енви, Разлигавен Глътъни и скръстила ръце със змийска усмивка Лъст, преминаващи в рамките на две секунди. Какво повече може да иска човек от живота?
     Може да иска някой читав ендинг и вторият става, поне докато човек успее да скипне до следващия епизод. Tobira no Mukou He на YeLLOW Generation е доста по-типична и тривиална мелодийка, но при все това започва доста качествено и прекрасно влива финалните кадри от епизода в тези на ендинга. За съжаление не впечатлява с кой знае какво друго.
     Следва третият оупънинг – UNDO на COOL JOKE. Той отново разчита основно на рокаджийски китари, макар че е по-бавен от предните два. Припевът му създава усещане по-скоро за епика и драматизъм, отколкото за някаква динамика. Не ме грабна толкова, колкото предишните, а и не мога да кажа много за него, защото появяващите се герои там вече влизат в графата "спойлери" ;) Затварящата песен пък – Motherland на Crystal Kay е бавно, банално и бозаво нещо в стил R&B, на чийто фон зяпаме статични кадри на Уинри. Ex-queeeese me!
     Rewrite на Asian Kung-Fu Generation e с ОЩЕ повече китара, като тук въпросната вече има дори сола. Иначе песента е нещо като брит-поп и когато, типично за въпросния жанр, певецът почва да се дере за припева, ставаме свидетели на една от най-бруталните несъществуващи екшън-сцени с дейното участие на Лъст, която в предния оупънинг си е почивала малко на резервната скамейка. Прекрасен като за последен оупънинг на сериала, макар да признавам, че единствено него скипвах към края (другите ги изглеждах на всеки епизод) и че самата песен всъщност наистина не е нещо особено. Затова пък ендингът е КОШМАРЕН. I Will на надявам се фалиралите (фалиралата?) след издаването на сингъла Sowelu. Ако Motherland мяза на R&B, то тази песен многократно я изпреварва и е най-тромавото и досадно тривиално нещо, което човек може да си представи, ДОРИ по стандартните на бозавите ендинги. Сори, черна точка.

     За да не завършвам по този начин графата за музика (трябва да си оправдая високата оценка все пак ;)), ще отбележа, че всеки оупънинг и ендинг, а за останалата част от саундтрака да не говорим, е прекрасно вписан в съответната част от сериала и особено когато гледате епизодите накуп, просто неусетно преливате от ендинг към оупънинг и обратно. Вече споменах, че на много места действието в самата серия се прелива неусетно в ендинга, което още от Gundam SEED е доказано добра тактика, която и тук дава определено качествени резултати, при това неведнъж.
     За момента Fullmetal Alchemist води личната ми класация за сериал с най-нагло голямо количество саундтраци. Поне засега знам за 16 (да, правилно, шестнадесет, пък и за още един се говори...) – четири оупънинг сингъла, ПЕТ ендинг сингъла (освен 1, имаме и 1.5, който е ремикс на първия), в които можете да чуете пълните варианти на съответната песен + ремикс-два (в случая с Ready, Steady, Go! имаме освен оригинала, още четири варианта, във всеки от които липсва даден музикант. Адски кефещо е, защото можеш ясно да видиш кой какво прави вътре в песента :)), три сонг файла (очаква се и четвърти, но не знам чий), в които (подобно на Soukyuu no Fafner) сеютата (озвучителите) на Ед, Ал и Рой Мустанг пеят по някоя песен за живота, вселената и балъците, които купуват музика, нямаща нищо общо с един сериал, само защото името му го има нейде по обложката. Освен това имаме три (за момента) официални саундтрака с инструменталните парчета (за тяхна чест ще отбележа, че първите два оупънинга и ендинга присъстват съответно в първия и втория саундтрак, макар и в TV-варианта си (рязания демек), а третите и четвъртите ги има, при това в цял "ръст" в третия, та ако не сте маниаци, никой не може да ви принуди да си купувате сингли), а за капак имаме и бестов албум, който аз дори обмислям да си закупя, защото се състои от пълните нерязани версии на четирите оупънинга и четирите ендинга. Бе изобщо има, не е да няма. Чудя се дали и четвърти саундтрак ще има, но май не останаха инструменталки за пускане, пък и оупънингите и ендингите свършиха...

Оценка: 9/10


     В крайна сметка това е сериал, в който са вложени много пари и внимание. Всеки един елемент е изпипан и си личи, че за всяка част от Fullmetal Alchemist е отишъл много труд. И това няма как да не си проличи. От сериала се излъчва мащабност не само на събитията, но и на идеите, стоящи зад тях. Сюжетът е богат и се задълбочава и усложнява все повече и повече, без обаче да досади или да създаде впечатление за нагаждане или смукане от пръстите. Ако историята не беше в основата си все пак едно приключение, а имаше и някакви по-дълбоки идеи, може би дори щеше да заслужава пълна десятка. Но дори и така това е едно от най-яките и зарибяващи анимета, които изобщо съм гледал, и горещо го препоръчвам на всеки :) Сами ще се убедите колко съм прав :)

Обща оценка: 9.5/10