Кой кого?

     “Срещата протече без особени инциденти, ако не се брои прекъсването на преговорите и заплахите за тежка саморазправа, които изрече Имперският посланик. Когато пристигнахме в базата, веднага бях изпратен да си поема кораба и да се присъединя към ескадрилата си.
     Почти веднага потеглихме с третата вълна, към която се числеше и десантния корпус, с курс Вондране.
     При навлизането в системата на Вондране се видя, че І и ІІ- вълни още не са поставили под контрол системата, но са блокирали гл. планета. Нямаше съобщения за гономски кораби, обаче ІІ- вълна се сражаваше по периферията на системата (не се знаеше с кого). Затова ни предупреждаваха да внимаваме и като на шега ни заповядаха да започнем десанта 1/2 час по рано (с моя кораб прикривах десанта).
     При дебаркирането бе открит огън по нашите бойни машини (предназначени за бойни действия в планетарни условия). Веднага хвърлиха имперските войници в ожесточена атака и от орбита поведохме стрелба по по-големите обекти на планетата.
     На планетата имало по-малко от 0,5 млн войници, ама няколко десетки от тях били земни бойци. Когато десантните части овладяха планетата и започнахме да броим загубите, мнозина се зарадваха, че това са само обикновени землянски войници. Загубите, претърпени от гономския гарнизон, бяха в границите на допустимите, обаче загубите, причинени от земляните, бяха друго нещо. По 2-4 имперски войника за 1 землянски. С други думи двама обикновени землянски войници са равностойни на един имперски гвардеец.
     След прекратяването на сериозната съпротива не можах да си почина. Прикритието на десанта бе насочено към периферията да помогне на І-та вълна, също и част от ІІ-та вълна (ІІ-та вълна претърпя известни загуби). В мен се пробуди неясно съмнение и взе да ме гложди. Настроих системите на б. кораб за максимална скорост и не се излъгах. Схватките по периферията бяха само примамка и капана щракна. Боят в обкръжение нямаше да е лесен. Опитах се да изляза от обкръжението и успях, тогава започнах да стрелям. Противниковите сили напълно ме пренебрегваха, поне докато не ликвидираха 80-90% от обкръжените и аз взех, че побягнах от бойното поле (корабът, който обстрелвах, понесе само леки щети). Изтеглих се при другите ни кораби, очаквайки нови заповеди от командването. Предприета бе контраатака, но тя бе закъсняла. Обкръжените бяха ликвидирани, а контраатаката се сблъска с противника, който тъкмо се прегрупира, за да ни посрещне. Накратко, трябваше да отстъпим, за да избегнем пълно унищожение на І, ІІ и ІІІ вълна. Транспортьорите също отстъпиха. Целият ни десант нямаше смисъл без осигурена блокада. След като се отдалечихме забелязахме, че не сме преследвани. Командването прати няколко кораба назад да наблюдават движението на противника, а ние продължихме изтеглянето към базата. Изтеглянето бе завършено успешно.
     Започна ремонт на повредените кораби, спешно се извъшваха приготовления за защита на базата. Като офицер отидох няколко пъти да се храня с другите офицери. Научих, че спешно се привличат редица бойни съединения, включително отряд 12 000 имперски гвардейци и една имперска ескадрила.
     След десетина дни ни вдигнаха по тревога. Голяма група кораби беше напуснала Вондране. Приготвихме им, “топло посрещане”. Атакувахме ги извън системата и за кратко време ги сразихме, само няколко кораба се върнаха във Вондране. Не се зарадвах много, това бяха само гономски кораби, обаче останалите бяха радостни от успеха. Последва период на изчакване, през който пристигнаха още подкрепления: 60-тина кораба с различни размери и предназначение, 36 000 имперски гвардейци и още една имперска ескадрила. Така възтановихме гарнизона на базата, а и подочух, че ще пристигнат голям брой войници и кораби за повторен десант на Вондране.
     Разчу се, че във Вондране са пристигнали много гономски кораби, заедно с няколко десетки земни кораби, някои приличали на десантни. Запитах се защо са им толкова малко десантните кораби? За десант им трябват много повече войници. Отговорът бе, че сигурно това е за заблуда – показват няколко, а останалите са скрити.
     След пристигането на част от подкрепленията се вдигна тревога. Флотилия от гономски и земни кораби (вкл. десантните) се насочила към нашата база. От командването на базата издадоха заповед първо да се стреля по гономските кораби, със земните б. кораби минимум по два кораба да се сражават. За кратко време извършихме подходяща подготовка за посрещането им. Опитът да ги изненадаме не се увенча с успех, те бяха в “походна” колона – готови за битка. Но това не ги спаси от поражение. От корабите на земляните се измъкнаха повечето. Тези, които не успяха, бяха десантните кораби (гономските също не успяха). Което ме накара да подам доклад със скрита цел да запазим повишена бойна готовност.
     Не след дълго получихме още подкрепления, веднага след тях пристигнаха четири специални групи. Първата се състоеше от висши и низши благородници, втората от ветерани офицери с различни чинове, третата група по мнението на всички ни бе от имперски представители (агенти). Последната групичка изглеждаше като събрана от нецивилизовани или изпаднали от обществото индивиди. Защо изпращаше благородния ни император всички тези лукзинци. Тук си имахме благородници (надути почти колкото новопристигналите); имахме и ветерани; естествено, че си имахме и агенти. Ама като последната “групичка” си нямахме (жалко, че сега си имаме).
     След настаняването им в цяла една сграда започнаха да създават проблеми с трудно изпълними желания. Добре че имперските представилители се погрижиха за тяхното удобство. Довлякоха доста багаж – разни големи кутии и всякакви други работи. А ние, бедните войници, трябва да ги пазим, да им носим храна като на висши офицери, да им прислугваме и т.н. Само след десет дни ме отмениха от този пост.
     Подготовката за нова атака срещу Гонома и земляните вървеше усилено. Скоро пристигна част от новия десант – 200 000 войници и 40 000 бойци от съюзниците (недобре въоръжени, но имаха численост). Освен възтановяването на силите, организираха се няколко учения за подобряването изпълнението на десанта. Пристигаха бойни и десантни кораби, много допълнителни бойни машини за бой в планетарни условия, един кораб от типа “обсада на планети” (с големи бластери, предназначени за стрелба по планетни съоръжения), няколко високо скоростни кораба. Гонома не разполагаха със средства, за да устоят на имперската армия дълго.
     – Офицер Ров, след два дни ще има запознаване на новопристигналите с противника. Всички завърнали се от първата атака ще присъстват. В 4 часа местно време да сте пред входа на голямата съвещателна зала.
     – Тъй вярно, командир Мегута. – Айде сега я втасах. Цял ден ще отговарям на тъпи въпроси и само на няколко сериозни, ако стигнат с въпросите си до мен. През тези два дни трябва да се подготвя за запознаването, т.е. без никакви задължения, освен за час да разпитам екипажа за техническите подробности.
     Шляенето по базата мина приятно. Отбих се и до архивите за повече подробности за Гонома и земляните, но информация за водени от земляните войни или др. такива липсваше.
     Както и очаквах, скука и официалност. Стоиш с часове без да мърдаш, гледаш напред и слушаш, за да не кажат нещо, после да те питат и ти да не знаеш. При отправянето на последните питания се обърнаха и към мен:
     – Офицер Ров, защо при обкръжаването на основните сили на ІІ и ІІІ вълна, Вие излизате от обкръжението и тогава откривате стрелба? – въпросът зададе един тип с изцъклен поглед, от Четвърта специална група.
     – Защото като съм в обкръжението, може и да не сваря да изляза от него.
     – От описанието на битката и техническото състояние на кораба Ви се оказва, че не сте претърпели сериозни щети. Нещо повече, Вашият кораб е с най-малко щети от всички завърнали се в базата “Куруген”.
     – Това е защото противниците ми, преди да насочат вниманието си към мен, трябва да елиминират обкръжените. И малко преди да приключат с обкръжените, аз отстъпих, за да запазя кораба. После потърсих оцелели за престрояване.
     – Защо не сте изчакали заповед за маневриране? Напускате бойния стой без разрешение и не дочаквате заповед за прегрупиране. С тези си действия нарушавате дисциплината, бойния строй, което пречи на провеждането на сражението. По този начин увличате офицерите към отстъпление, не към битка. Офицер Ров, Вие сте предател или шпионин.
     – Вие твърде едностранчиво поглеждате на нещата, така ще сбъркате в преценката си. Вие участвали сте в сражение? Знаете ли, че трябва да се реагира бързо? В един момент се засичат голям брой неидентифицирани кораби от всички посоки, в следващия момент вече трябва да реагирам. Моят кораб е краен и първи ще бъде атакуван. По-добра позиция е извън обкръжението, ако достигна дотам. Смятах, че поне ще поема огъня върху себе си. Оказа се, че никой не ме обстрелва. Извън обкръжението се обърнах и открих огън по противника. Когато обкръжените кораби останаха малко, отстъпих. След като бъдат доунищожени обкръжените кораби, противникът ще се обърне към моя кораб. Когато не можеш да изпъниш заповедите, изпълняваш инструкциите, запазване на кораба и екипажа.
     – Да, така погледнато сте прав. Но Вие намеквате, че командирите на кораби нямат самостоятелност и заради това са обречени.
     – Не позна, при тези обстоятелства не може да се действа по друг начин, освен самостоятелно. Командирите, самостоятелно преценили да влязат направо в бой, са сбъркали, но ние го разбираме едва след това. При сложна ситуация лесно може да се объркаме – да сгешим. По-лесно е да видим грешката после, а още по-лесно – да бъдем критикувани за грешки от неприсъствали.
      Питанията, които ми отправиха следващите участници, не бяха трудни за отговаряне. Един час по-късно запознаването с противника приключи. В офицерската казарма дойде командир Мегура и ме извика по работа. Направиха ми медицински преглед. Няколко дни по-късно получих повишение в чин. Преди бях капитан на лек кораб от клас 5, сега съм капитан на лек кораб от клас 6. Нищо, че съм още нисък капитан, вече никой нисък капитан не може да ми нарежда, ако не е получена такава заповед.
     Пристигнаха следващите подкрепления. Съюзни бойци 260 000, 600 000 войници, 48 000 имперски гвардейци, 3 имперски ескадрили, 80 леки кораба от различни класове, 24 средни кораба от 1-ви и 2-ри клас, 10 транспортни кораба за бойните машини, действащи в планетарни условия (ПУ) и кораба-оръдие. Този кораб не е маневрен, бавен е и слабо устойчив на изстрели, но среля по-бързо от среден кораб 1-ви клас, мощността на изстрелите му е равна на среден кораб 6-ти клас, а оръдията му са двойно повече. Подочух слух за голямо нападение над Гонома. При такива сили съюзните кралства (планети) нямат шанс. Особено след като в боя се включват среднотонажни (СТ) бойни кораби.
     Разбрах, че разпитващият ме на лекцията е офицер от разузнаването, а другите от 4 група са специалисти в различни области. Сигурно са дошли да проучат новия противник – земляните. За първи път се сблъскваме с тях и липсата на информация ни пречи да проведем успешни действия срещу тях.
     Очакваме последните части преди да организираме ново нападение над Вондране. Изпратен бях с новия си кораб да участвам в разузнавателно нападение. Заобиколихме и се приближихме отзад (от посоката, противоположна на посоката ‘база – Вондране’). На мен предоставиха честта да водя бойната ескадрила. Близо до периметъра (орбитата на най-външната планета от системата) на Вондране, ни контраатакуваха гономски кораби. Отбихме атаката с леки загуби и продължихме да навлиза ме в системата. Отрядът бързо достигна на разстояние, равно на планетарната орбита на планетата, предхождаща планетата Вондране (от периферията навътре). Отправих предложение към командира на ескадрата да се оттеглим, но бе отхвърлено като неоснователно. Предложението се записва редом до данните, които събираме, затова не се впуснах в убеждаване на командира. След онази лекция някои взеха да ме гледат накриво, особено сегашния ми командир.
     Скоро от посоката, от която дойдохме, се появиха противникови кораби, малко по-късно от Вондране излетя група земни и гономски кораби, засякохме и по фланговете още кораби. Засада. Командирът заповяда да се насочим към зоната, където има най-много свободно пространство. Аз веднага издавам нова заповед всички да се насочат и пробият засадата там, където е най-малката група вражи кораби, после да се насочат в посока, различна от най-късия път към базата, чак като напуснем системата да се насочат към базата. Командирът повтори заповедта си и заплаши неспазилите я със съд. Въпреки това един капитан на лек кораб 3-ти клас тръгна заедно с моя кораб. Сметнах, че ще притиснат по-голямата група, но земните кораби като по команда се впуснаха след моята група. Гономските кораби затегнаха обкръжението около другата група. Противостоящата ми група не свари да се събере (те са пръснати, за да покрият зоната си) и само с един кораб поведохме престрелка. Тогава започна преследване, каквото не съм и помислял, че е възможно.
     Как стана така – четири земни кораба да преследват два имперски? Не помогнаха лъжливи маневри за смяна на посоката. Скоростното бягане се оказа неефективно, защото при повредите натоварването ще доведе до преустановяването на работата на двигателя на лекия кораб 3-ти клас. За да спечеля време за по-слабия кораб четири пъти предприемах атаки срещу преследващите ни кораби. Слаб ефект, но разбрах, че тези кораби са по-уязвими от кораба, който обстрелвах при І щурм на Вондране. Въпреки усилията ни не успяхме да се отървем, но един патрул се притече на сигнала за тревога. В базата провериха събраните данни и разпитаха всички. След това ни информираха, че никой друг не се е завърнал.
     Докато се обработват данните и се подготовя ІІ щурм на Вондране, а аз чакам присъдата си, пристигна останалата част от десанта – 1 200 000 войници и 500 000 спомагателни бойци. Увеличени са бойните машини и кораби от вида на вече присъстващите – с още 27%.
     При завръщането от разузнавателния набег бях отстранен от изпълняващ длъжността капитан на кораб лек клас (ЛК). Очаквах присъдата си, със съзнанието, че неподчинението на заповед по време на битка е бунт и винаги се наказва със смърт. Но четири дни преди Втория щурм на Вондране пристигна императорски декрет за помилване на моята и на другия капитан персона. С голяма радост се отправих към кораба си за подготовката за щурма. Помилвания заедно с мен капитан Умитава често идваше при мене. Водехме разговори за всичко, за това колко ни липсват самки и т.н. При всяка среща Умитава благодареше за това, че съм го спасил и ми заяви, че ще ми се отплати.
     Три часа преди началото на щурма ме извикаха в щаба на базата и за мое изумление ме назначиха за среден капитан на СТ кораб от 1-ви клас. Едва прехвърлих част от личните си вещи и веднага потеглих към Вондране. За Втория щурм.
     Докато се приближаваха СТ-корабите към Вондране, сражението бе започнато от предните ни отряди. Едновременно с тяхното навлизане в системата по фланговете настъпиха 4 големи отряда, всеки колкото всички предни отряди. След предните отряди се намират значителни сили, които трябва да спрат контраатаките на противника и да охраняват десанта. После идва десанта, подсилен със спомагателни бойци и от три пъти повече бойни машини за ПУ. И накрая моя милост и всички СТ кораби.
     Очакванията за големи загуби и отблъскване на предните отряди се сбъднаха, но прикриващата десанта бойна група отблъсна контраатаката и започна поетапно завземане на елементите от отбраната на системата на Вондране. Фланговете не успяха да отблъснат големи формирования, стоящи скрити в засада. Съпротивата се ожесточи с приближаването към Вондране, няколко укрепени гарнизони продължаваха съпротивата си, когато атаката на главната планета бе в разгара си. Тогава се обърнах към командира на ескадрилата от СТ кораби за разрешение с моя кораб и още един да се отправим на проверка. Да обиколим наоколо. Едва се отделихме и налетяхме на скрити на една от 4-те луни кораби. Те веднага ни атакуваха, за съжаление аз отстъпих, но втория капитан твърде смело контраатакува. Върнах се в бойния ред на СТ кораби-те и цялата част от 23 единици се насочи към естествения спътник. Тази бойна част ни пресрещна и в сблъсъка с нея загубихме четири СТ кораби. Разбихме противниковите единици и ги преследвахме, въпреки това две се измъкнаха.
     Прикриващият отряд обкръжи гл. планета, прикри десанта от орбита и по-късно се отправи към периферията, където противникът притискаше нашите флангове. СТ кораби останаха като прикритие на десанта и тежко повредените кораби. След три часово сражение противниците остъпиха. Четири часа по-късно бранителите на гл. планета се предадоха, защитата се оказа рехава.
     Окупирането на гл. планета не отне много време. Повечето жители се бяха евакуирали и нямаше големи отбранителни съоръжения. От базата пристигнаха кораби със специални групи, оборудване и машини. Десантните части се разположиха по повърхността, заедно с бойните машини преднадначени за ПУ. При пристигането на товарните кораби дойдоха и строително-монтажни групи, които започнаха изграждането на временна база – жилища за командването, отбранителни съоръжения, казарми, площадки за машините за ПУ, работилници за ремонт, комуникационен възел, инфраструктура, складове, хангари за машините и др. Избраха и място за площадката за кацане на малки космически кораби. Изграждане на база от малък тип – за ПУсловия.
     На първия имперски парад на Вондране ме наградиха. Парадът разбира се не беше пищен, даже бе лишен от пищност. Отправих питане към разузнаването два дни по-късно. Какви са новите данни, отнасящи се до земляните? Отговориха със забрана да говоря по този въпрос, освен с компетентни лица. На следващия ден ме извикаха на разговор с членове на Специалната група. На разговора присъстваше и командира на бойната група от СТ кораби. Питаха ме какво искам да знам за земляните. Питах ги за тонажност, клас, въоръжение, екипаж на корабите, какво е технологичното им ниво и за войниците. А да и броят им. Съобщиха ми само част от информацията. Корабите са ЛТ от 1-ви клас, въоръжението е по-слабо от на гономските ЛТ кораби от 1-ви клас, имат твърде много екипаж, технологичното им ниво е 30 % от това на гономците. Войниците са с отлична физическа подготовка, добре тренирани с оръжията си и с обучение на ниво по-високо от това на гономските офицери. Броят е малък като за отбрана на цяла планета, камо ли за водене на война. Благодарих, но преди да напусна ми връчиха заповед за неразпространение на тайната информация, която получих сега.
     Обучение, по-добро от това на гономските офицери... тия земляни готвят твърде добре своите войници.
     В завладяната система не е изградена отбрана, а Гонома предприемаше постоянни атаки. Подкрепленията стабилизираха положението до пристигането на основното подкрепление – по няколко ескадрили от различни класове, голям брой товарни кораби с допълнителни и нови съоръжения за базата, десантни кораби с допълнителен брой части за засилване на гл. планета и подстъпите към нея.
     Разширението на новата база, създаването на опорни пунктове на подстъпите и големите подкрепления разколебаха гономските атаки. За известно време те бяха отслабнали, но това се оказа подготовка за силно нападение. Не ме свърташе на едно място и поисках разрешение да изляза да патрулирам. При това отидох по-далеч от зоната за патрулиране, направо одидох на разузнаване. Така и засякох земния кораб. Подгоних го и успях да го пленя – двама войника на борда му. Всъщност, когато стрелях по корпуса на малкия кораб така се разтърсили, че загубили съзнание, а аз си помислих – край, убих ги.
     Но те оживяха и запазиха пълно мълчание, въпреки убеждаването от страна на тайните служби. Преди да бъдат убедени, започна голямата атака. Гонома атакува от три страни, земляните от четвъртата страна. Гономските кораби отвличаха вниманието на патрулите, предните отряди, на бранителите на подстъпите към гл. планета и на основните сили. Докато земляните стоварят десанта – един милион гономски бойци и четиристотин хиляди земни войници. И успяха. След което се нахвърлиха върху тила на нашите сили и така внесоха силно объркване. С огромни загуби десантът бе спрян, но в космоса губехме и отстъпихме. Изминаха 14 часа, преди да отстъпим напълно. Контраатаки, взаимни контраатаки, временни успехи и неуспехи. Кораби, неможещи да мръднат, стреляха без да спират, кораби, неможещи да стрелят, се засилваха и се блъскаха с нашите бойни кораби и други действия, каквито преди не съм виждал или чувал. Земен кораб се захваща с корпуса си към корпуса на ЛТ кораб от 4-ти клас, нахлува във вътрешността му и го завладява. Земните кораби използваха тактика на боя, за която имперската армия се оказа неподготвена. И претърпя най-голямото поражение през последните 140 години.
     А аз, Ров, докато вляза в сражението, докато си търся ескадрилата, докато избягна десетина опита да се блъснат в моя кораб, да влязат в ръкопашна схватка, да вземе да загине командира на ескадрилата ми и да се наложи да търся следващия подред началник. И тогава да вземат имперските сили да отстъпят. Какво да се прави, тръгнах с тях.      В базата се изясниха по-голяма част от действията ни във Вондране. Последваха наказания, похвали, а някои ги прескочиха. Повечето служители на специалната група също са успели да се приберат в базата. Предложих им да направя доклад за протичането на сражението и те приеха. Когато предавах доклада, ме привикаха за обсъждането му. Попитаха ме за някои подробности, отговорих и ми предложиха да разпитам двамата пленени земляни. Приех от любопитство.
     Двамата бяха настанени в стая без прозорци, всички тежки предмети бяха закрепени неподвижно. Когато влязох ме изгледаха внимателно, прецених да се направя на изпълнен със скука. С уморен глас и унесено изражение започнах да ги разпитвам. Кои са, какви са, от къде са и други подобни въпроси. Сетих се, че не съм получил никакви инструкции как да проведа разпита. Земляните станаха, съобщиха ми някакъв номер, казаха още нещо и си седнаха. Помислих минута-две какво ми казаха. Но не разбрах. Попитах ги какво означава номера. Те се спогледаха и след малко единият ми обясни, че това е номер, който се получава, когато се влиза в армията. Останалото е военният му чин и вида войски, към които се числи. Питах ги и защо ми съобщават номера си и чина си. Защото само това се съобщава от военнопленници. Попитах за обща информация за тяхната планета може ли да говорят. С известно колебание потвърдиха, че могат да говорят за доста неща. Разкриха ми за някои от особеностите на задълженията си. Нямат право да издават военни тайни и свързани с воените действия сведения.
     Поинтересувах се от мнението им за това кой ще спечели войната. Категоричен отговор – ние. Питах ги защо смятате, че Гонома ще спечели. Гонома имат за съюзник нас, земляните, и сега заради започването на бойни действия от ваша страна, сключиха съюз с империята Шиеува. Възразих им, тази империя технологично отстъпва на Гонома и Лукзин, не могат да се решат на такава стъпка. Обаче вече са се решили, за да не допуснат засилването на Лукзин. Освен това силите им са почти равни на гономските.
     Иван и Танг добавиха, че се водят преговори и с други сили в тази област на галактиката. Не се съмняваха в победата. Възразих им. Импирията Лукзин е достатъчно силна, за да победи. Разполага и с ресурси, каквито не подозират. И двамата земляни се позасмяха. Това не ги впечатлява въобще.
     В помнената история на Земята, шест-седем хилядолетия преди да успеят да напуснат пределите на планетата си, е открит металът мед. Дотогава за водене на бойни действия се използват камъни и дървесина, макар и добре обработени. Няколко хилядолетия след медта е открито желязото. После то бива подобрено – закалено за здравина. Докато се използва е постоянно усъвършенствана употребата му в бойните действия. Преди не повече от осем столетия е създадена стоманата – значително по-добра като качества от желязото.
     През тези шест хилядолетия, земляните създават все по-качествени оръжия. От ножа създават кинжал, къс меч, по-дълъг меч, дълъг меч, сабя, шпага, рапира и това оръжие все още се ползва за официални случаи. От лъка произлизат първите прости арбалети, а от арбалетите се създава балистата, по-късно се появяват усъвършенствани лъкове и арбалети, преди хиляда и двеста години се появява оръжие, което измества лъковете/арбалетите при провеждането на бойните действия. Но е отнело време, докато стане подходящо за употреба (за бой от разтояние), след това – за да конкурира лъка, после да стане равностоен на лъка като ефективност, по-нататък да измести лъка и другите оръжия и да бъде основно оръжие няколко столетия, благодарение на лесното боравене и пренасяне.
     За последните деветстотин години технологиите се развиват с големи темпове. Основа на технологичния прогрес са войните. През първите четири столетия и половина от животинска тяга и ръчен труд се достига до напускане на атмосферата чрез използването на най-високите технологии, които имаме тогава. През вторите четири столетия и половина се развиваме до степен, в която не само сме в състояние да търгуваме с Гонома, да водим военни действия, но даже да победим Лукзин.”

     – Това е устният ми рапорт, въз основа на който предложих и пак ще предложа да сключим мирен договор със съюзилите се срещу нас Гонома, Шиеува и земляните.
     – И защо, офицер Ров, внасяш колебание сред войниците и съюзниците. Заради историята на Земята ли?
     – Да. Заради историята на Земята. Заради историята им на военни действия и оръжия. Които, обърнете внимание, са усъвършенствани за седем хилядолетия от камък и дърво до бойни кораби от ЛТ 1-ви клас. Лукзин е завладял първата си планета преди осем хилядолетия. Технологичното ни ниво се е подобрило десет пъти за осем хилядолетия. А земляните само за четири и половина столетия след напускането на планетата си вече водят война с нас, защото са достигнали 30 % от нашето технологично ниво. Ако спечелим и вземем три системи на Гонома, ще дадем на земляните време да се развият. Ако загубим, земляните ще имат време да достигнат и изпреварят нашето технологично ниво. Ако проточим военните действия, ще достигнат нашето технологично ниво. Но ние сме във война срещу многоброен противник и скоро няма да победим. Решението е да сключим мир, да разберем къде е Земята и като разберем къде е, да унищожим всички земляни. Така ще спасим Лукзин.
     – Ще обсъдим предложението ви, офицер Ров. Дано само имаме време и не е късно за това.
     Главния командир в базата разпусна заседанието на висшите командири. След няколко часа пътуваше за столицата, за да се реши съдбата на империята Лукзин и на Земята.