Душата на вампира–2

     18– ти септември

      (18. 09. 1801 г.)

     Тъмнина. Лунната светлина едва успяваше да премине през слоевете от облаци. Димитър бродеше из буковата гора в близост до родното му селище. Сега отново бе човек, но му бе трудно да забрави навиците си, към които се бе придържал почти 200 години. Сетивата му бяха многократно по-слаби от преди и това го караше да се чувства сляп в тази обстановка. Но не можеше да се откаже от среднощните си разходки. Понякога му се струваше, че изпитва известна доза носталгия за времето, когато принадлежеше към друг вид.
     В далечината се чу пукащ шум. Димитър погледна към мястото, откъдето бе дошъл той. За момент видя експлозия от сребриста светлина. Сърцето му учести пулсирането си, когато той разпозна явлението, което го бе върнало обратно тук. Беше спиралата на времето.

      (24. 10. 2000 г.)

     Оставаха около 5 минути до началото на третия час. Пламена довършваше поничката си със сладко от ягоди, докато се придвижваше към класната си стая.
     – Здравей, Плам – чу се изморен глас вляво от нея.
     Момичето спря. Обърна се и видя една от най-добрите си приятелки.
     – Как си, Дани? – усмихна й се тя.
     – Не много добре – тя постави хапчето, което бе държала в ръката си, в устата си и го преглътна, отпивайки от чаша кафе. – Всеки път, след като отида при лекарката, изпитвам ужасно главоболие. И не само аз. Повечето ми познати от училището се оплакват от същото. Тази новата Тентентиева е ужасна.
     – Не знам. Не съм имала удоволствието да я посетя.
     От дъното на коридора се показа тя. Силуетът й бе ужасяващ. Почти нищо, освен дрехите й, не покриваше хилавия й скелет. Яркосинята й коса излъчваше неподправена агресия. Когато мина покрай Пламена, тя й хвърли ужасен поглед, след което загуби равновесие и почти се свлече на земята.

      (17. 09. 2001 г.)

     Тентентиева отключи вратата на апартамента си.
     – Некрис, миличък, ела тук.
     От банята излезе едно малко зайче и бавно започна да се приближава към стопанката си. Животинчето изглеждаше ужасно. Беше полуразложено. Едното му ухо липсваше, второто бе силно разкъсано. Очите му бяха отдавна изсъхнали, а от задните му крайници бяха останали само жълти кости.
     Тентентиева се наведе, прегърна го и започна да го гали, без да обръща внимание на миризмата на разложено или на неприятните петна, които се появяваха по роклята й. Отново трябваше да го накисне в солен разтвор. Усмихна се зловещо. Време бе да използва енергията, която бе изсмукала от учениците през последната година, и да упражни некротичните си способности. Трябваше да ликвидира заплахата, идваща от тази Пламена. Тя бе единствената, която можеше да я спре.

      (18. 09. 2001 г, 0:55 ч.)

     Звънецът запя. Бащата на Пламена реши, че е само сън. Когато звънът се повтори и малкото кокершпаньолче зави, той започна да се връща към реалността. Полуспящ се надигна от леглото и се понесе към вратата. Погледна през шпионката. Бяха двама от съседите от долния етаж. Отключи. По-едрия от тях залитна към него. Домакинът понечи да го хване, но получи силен удар в областта на ребрата. Едва тогава забеляза, че цветът му е мъртвешки син и че очите му са фиксирани някъде на тавана. Ударите бяха много силни. След още два бащата на Пламена бе повален на земята в спалнята си. Второто зомби се насочи към стаята на момичето.

     *

     Димитър излезе от спиралата. Чувстваше се много по-силен. Сетивата му бяха отново на предишното равнище.
     Намираше се пред блока на Пламена. Можеше да усети злите сили, които в момента обитаваха апартамента на втория етаж. Той подскочи, хвана се за парапета и само секунда по-късно влетя през отворения прозорец.
     Немъртвият се бе надвесил над фигура, която Димитър не бе забравил. Гръбнакът на зомбито се счупи под действието на невидими за човешко око ръце. Вампирът не искаше да изплаши Пламена или баща й, така че използваше един от телепатичните си трикове. Димитър отдели крайниците от трупа, за да е по-сигурен, че няма да се съживи отново.
     От съседната стая се чу висок писък. Вампирът се отказа от първоначалното си намерение да провери как е мъжа и се насочи към източника на звука.
     Вторият ходещ мъртвец вече бе влязъл в стаята. Зомбито се опита да ухапе рамото на Пламена, но движенията му бяха бавни. Момичето успя в последния момент да се отдръпне. Върху снежнобялата й пижама се посипаха късове декомпозирана плът. Миг по-късно зомбито бе размазано на стената.
     – Плам, добре ли си? – беше баща й. Беше се изправил и придвижил до стаята на дъщеря си. Изглежда всичко бе наред с него.
     Димитър обмисли ситуацията. Злото за втори път се опитваше да нарани Пламена. Това не можеше да бъде случайно. Явно в нея се криеше потенциал за способности, които можеха да бъде опасни за силите на мрака. Тя и баща й бяха добре, но трябваше да осигури безопасността и на майка й. Нищо не трябваше да застрашава развиващата се сила на девойката. Вампирът обърна внимание на обстановката. На бюрото сред купищата учебници се намираше рекламен химикал на ОРБ. Студени вълни обляха Димитър. Там се намираше дисекционната зала. Но бе немислимо да изостави хората, които седяха прегърнати зад него. Вампирът чу познатия шум. Обърна се, за да регистрира как сребристата спирала отвежда тях и малкото куче, което междувременно се бе присъединило към тях. На сигурно място.
     Димитър излезе на терасата. Реши да скочи долу, но се спря. Подсъзнанието му желаеше тялото му да смени формата си. Изненада се, че бе усвоил още една от вампирските способности. Можеше да се превръща в прилеп.
     За него бе малко трудно да контролира новото си тяло. Ехолотът му създаваше известна доза проблеми, но той се учеше бързо.
     Сега задачата му може би бе по-лека от предишния път. Просто трябваше да осигури малко свободно пространство около майката на Пламена, така че само тя да премине в миналото. Не знаеше какво би станало, ако немъртъв или некромант премине там, но усещаше, че последствията биха били страховити. Колкото до спиралата, смяташе, че би било чудесно ако можеше сама да се справи с прехвърлянето на майката, но явно само той, и то несъзнателно, можеше да я задейства.

     *

     Димитър влетя през един отворен прозорец на ОРБ и възвърна хуманоидната си форма. Огледа се. Едно силно залитащо зомби бе притиснало към близката стена възрастна медицинска сестра, която можеше само да гледа как 32 зъба в комплект с много здрави челюсти се приближават към нея. На няколко метра от тях служител от охраната се опитваше да спре друг немъртъв с пистолета си. Куршумите откъсваха цели парчета от чудовището, но не успяваха да го спрат.
     Вампирът затвори очи. Сега най-важно бе да спаси майката на Пламена. Съсредоточи се. Имаше 6 зомбита в цялата сграда. Останалите бяха на горния етаж и се движеха в група, така че Димитър предположи, че се бяха насочили към целта.
     Знаеше, че трябва да побърза, но не можеше да позволи на сестрата и охранителя да се превърнат в храна за немъртвите. Нанесе удар с юмрук в слепоочията на близкото зомби, но без видим резултат. Вторият също бе неуспешен. Явно некромантът бе очаквал повече съпротива тук и бе вложи повече енергия. На третия главата се откъсна и полетя към дъното на коридора. Тялото падна на пода. Ръцете продължиха да се движат за няколко секунди, след което замряха.
     Димитър изтръгна оръжието от ръцете на гарда и с три от останалите в него 4 куршума прекъсна гръбначния стълб на звяра.

*

     И четвъртото зомби бе влязло в стаята. Димитър го знаеше и се молеше закъснението му да не е било фатално. Немъртвите някакси го усетиха. Най-масивното хвана един от събратята си и го хвърли срещу вампира. Зъбите на изчадието се забиха във врата му. Съвсем скоро Димитър бе прикован към земята, а три зомбита се опитваха да му нанесат непоправими травми.
     А четвъртият с неуверени, но постоянни стъпки се приближаваше към другия край на стаята, където бе майката на Пламена.

*

     Димитър изпълзя от стаята. Чувстваше болка в почти всяка част от тялото си. Но бе победил. Останките от предишните немъртви лежаха в стаята. Спиралата отново се бе справила с евакуацията.
     Замря. Чуха се стъпки. Вампирът повдигна глава. На пръв поглед бе само жена, но в нея се криеше зловеща мощ. Некромантката се приближи. Сега Димитър можеше да забележи немъртвото зайче, което се бе сгушило в скута й. Вампирът стана и се опита да побегне. Не можеше да се справи с нея в това състояние. А и не си правеше илюзии. Тя можеше да го види.
     Зайчето направи огромен скок и заби дългите си резци в бузата му. Жертвата усети пареща болка, която се усилваше и разпространяваше. Отново се строполи на земята. Бореше се за всяка частица въздух. Лицето и врата му бяха силно подути. Тъмни петна започнаха да се появят пред очите му. Устните на некромантката се изкривиха в зловеща усмивка.
     Зад нея се появи спиралата. Линиите й се разшириха и оттам излезе Пламена.
     – Недей… – опита се да извика Димитър.
     Момичето се приближи до Тентентиева и я прегърна преди тя да успее да реагира. Предсмъртният вик на учителката прокънтя в цялата сграда, докато от тялото й остана само купчина пепел.
     Димитър усети, че губи съзнание. Очите му успяха да запечатат как Пламена се доближава и докосва раната на бузата му. Болката намаля и спря разпространението си. Тъмнината го погълна.

      (17. 09. 2012 г.)

     Повече от 200 човека чакаха реда си, за да се срещнат с нея.
     Тя бе седнала спокойно върху малко зелено столче. Дългата й светлокестенява коса падаше върху ръменете й като ореол, който подчертаваше благородните черти на лицето й. Очите й бяха пламъчета, но не изгарящи, а такива, които връщаха светлината в живота на умиращите от студ... На гърдите й висеше златно разпятие.
     Вратата се отвори. В стаята влезе млада мулатка с бебе, най-вероятно дъщеря й. Майката изглеждаше така, сякаш не бе спала от месеци.
     За Пламена думите бяха излишни. Знаеше, че и двете страдат от Синдрома. Даде им знак да се приближат и докосна ръцете им.
     Още двама бяха излекувани.