Нийл Стивънсън
Автор: Матрим

     По независещи от скромната ми персона причини (празнични трапези, мързел, нападения на извънземни, голям мързел, участие в Джихадът Срещу Чалгата (tm), известен още и като "картечници срещу цици", невероятни прояви на мързел и други такива) от няколко броя насам вашият любим Профайлър не се е отчитал в рубриката, дала му това недотам поетично име. Но не губи кураж, идва нов тираж... така де – брой – и ни беше необходима нова жертва, защото след 31 (оставили незаличима и вечна следа в историята на литературата и журналистиката :)) броя, повечето популярни автори вече са гастролирали по нашите html файлове. Стана така, че в последните няколко месеца съумях да прочета доста от книгите на един особен писател, известен като Нийл Стивънсън, и следвайки този ред на мисли, решението на проблема, поставен в горното изречение, някак стана очевидно и за най-случайния наблюдател (също като убиецът на Ашмодеан според Боби Джордан, но мен ако питате той е малко по-загадъчен :р).

     Нийл Стивънсън е роден през 1959 г. във Форт Мийд, Мериленд, САЩ. През 1981 г. завършва Бостънския Университет, специалност география и физика. През 1984 г. публикува първата си книга – The Big U, сатирична творба, осмиваща някои аспекти на американските университети, която след успеха на следващите книги бързо се превръща в библиографска рядкост. Следва Zodiac (1988 г.), определяна като "екологичен трилър", разкриваща ни историята на един екологичен кръстоносен поход, спасяващ природата от посегатествата върху нея от страна на големите корпорации. През 1991 г. е редът на Snow Crash (Снежен Крах), а с нея и широката популярност на автора сред почитателите на научната фантастика и в частност на киберпънка.
     Стивънсън се самоопределя като типичен интроверт и не посещава разните му там сбирки, конгреси и други подобни на фантастична тематика. Това, както и излизането на последните му книги от руслото на фантастиката, дава повод на някои "умници" да обвинят писателя в недолюбване на жанра и таене на "предателски" идеи за пренасочване към други жанрове. Обвинение, което той отхвърля с насмешка.
     Както вече споменах, книгата, изстреляла Нийл Стивънсън сред звездите на фантастичния небосвод (с други думи дала му популярност почти колкото на някоя треторазредна авторка на розови романчета, все пак кой ти чете фантастика днес?), е Снежен Крах (Квазар, 2002 г.). Действието в нея се развива в близкото бъдеще. Повечето държави са се сгромолясали, Коза Ностра, Якудза и Наркоколумбия са си напълно приемливи корпорации, борещи се за надмощие в хаоса от държавици, франчайзи, частни армии и други такива. Виртуалната реалност на Метавселената е заразена със странен вирус, който не само скапва компютрите, но и мозъците на използващите ги. Но не се тревожете – Хиро ("герой" за неразбиращите английски) Протагонист е насреща и ще оправи нещата. Само трябва да обезвреди една атомна бомба, да разгадае тайната на шумерската цивилизация и да оцелее след посещение на концерта на съквартиранта си, гръндж-китариста Виталий Чернобил. Остана ли някакво съмнение, че книгата е смахната? :р Но е една от най-оригиналните и увлекателни фантастични творби от последните десетилетия, пълна с хумор (няколкостраничното описание на ефективната стратегия за икономия на тоалетна хартия в правителствено учреждение просто трябва да се прочете, за да се повярва, че може да има такава гавра :)), идеи, интересни и запомнящи се герои и пъстър свят, а не на последно място е може би най-политически некоректната книга ever, поне в този жанр. Стивънсън очевидно е на ти с компютрите и в техническо отношение книгата няма дразнещи несъотвествия с реалността, да не говорим колко добре е описал, още в началото на 90-те години нещо, много наподобяващо съвременния Интернет. Стилът на автора се доближава до този на Майкъл Маршал Смит, включително липсата на прекалени описания, краткостта на изказа и вездесъщия черен хумор.
     Следва Диамантената Ера (1995 г; издадена у нас от Бард през 1998) или приказка от нанотехнологичната ера. Средата на 21 век, след пробивът в нанотехнологиите хората могат да произвеждат каквото си поискат чрез преконфигуриране на атомите на различните елементи. Как да се реши обаче проблемът с възпитанието на децата в тази ера на материално изобилие? Отговорът е интерактивната книга "Илюстрираният Буквар на Младата Дама", използваща най-напредничава технология. Светът е разделен на многобройни анклави, наречени филозони, а враждите между различните племена и държави се свеждат по същество до използването на Захранването, което е източникът на почти всичко. То се контролира от властите по твърде прозаичната причина, че с помощта на нанотехнологиите е твърде лесно някой да си направи водородна бомба, да речем. Сред цялата фантастична бъркотия от чудновати герои, безкрайни начини за възползване от новите технологии, тотално променящи живота на хората, и изблици на черен хумор изпъква проблемът за моралните норми и необходимоста от налагането им в това общество на хора, които са способни да направят кажи-речи всичко, и въпросът се свежда не дали могат, а дали ще е добре да го сторят. Прекрасна книга, макар и с леко попретупан финал, поне според мен.
     Стигаме и до Cryptonomicon (1999 г.), която за съжаление още не е издадена в България. Дълга колкото двете предишни книги взети заедно, тя дори не е и фантастика, ако трябва да сме точни. Сюжетът е доволно заплетен и се занимава освен с другото, и с разбиването на нацистките и японските шифри през Втората Световна Война, последвалото търсене на несметно японско съкровище, създаването на първите компютри, охулване на американската правна система и какво ли още не. Действието се развива паралелно по времето на Втората Световна Война и наши дни, а водещият мотив е ценността на информацията и връзката й с парите, като разбира се не забравяме и сравненията между различните култури и народи, които Стивънсън толкова обича да прави в книгите си. Книгата не се чете лесно, има доста страници, описващи математически похвати от криптографията, но авторът умее да обяснява тези неща така ясно и увлекателно, че повечето професори трябва само да му завиждат (fanboys we don't like – кажи си просто, че има излишно разтеглени описания, братче, нема се пропука вярата ти в иконата – бел. на нямащ отношение към Стивънсън Роланд). Книгата бива определена от някои за първата историческа киберпънк творба, и то не без основание.
     Най-новите книги на Стивънсън са трите части на The Baroque Cycle, отново непопадащи във фантастичния жанр, а занимаващи се с великите учени от епохата на барока – Нютон, Лайбниц и т.н. Остава само да се помолим да вземат и да я издадат в България, за предпочитане преди Второто Пришествие, било то на Христос или на извънземните :)

     Да обобщим – Нийл Стивънсън е автор със свой собствен стил (ако почна да си вадя цитати от пасажите, които са повече от впечатляващи в неговите книги, списъкът ще е доста голям :)) и майстор на използването на абсурдистичен хумор. Книгите му се отличават с голяма оригиналност и идейност, но без да се губи увлекателаността. А и не са твърде компютърно ориентирани и е доста вероятно да допаднат не само на хакери и други такива странни форми на живот. Дайте им шанс, пък знам ли, може и да не съжалявате после :)