Сюжетът е на базата на японска легенда за сляп мъж с невероятни бойни умения, който помага на онеправданите.
19 век – Затоичи (Такеши Китано) е масажист, който пристига в малко градче, където бандите си преразпределят територията, а хората са жертви на борбата им за власт. Той отсяда у една жена, а в последствие се запознава с племенника й по време на игра на зарове (забавно е колко добре се познават заровете, когато не ги виждаш). А след това в историята се наместват и две гейши, които имат навика да изненадват клиентите си не толкова с танци и ласки, колкото с пребъркване на джобовете им, а понякога дори и убийство.
В градчето пристига ронин, който си търси работа, за да издържа болната си любима, и който става телохранител на един от местните босове – Гинзо. Затоичи, който има брилянтни бойни умения, започва да разчиства града от сганта, което само амбицира Гинзо да го премахне. Не, че е лесно...
Впечатленията ми от филма са много силни. Визията е приглушена с малко цветове, сякаш всичко се вижда привечер и светлината не е била достатъчна, за да се уловят нюансите, и това придава една много специална атмостфера. А и голяма част от действието се развива или нощем, или вечер. Но най-силно впечатляват бойните сцени. Рядко съм виждала (всъщност, като се замисля, май никога досега) филм, в който битките да изглеждат реалистично – това, което е било чест за самураите – всеки удар да достига целта си, да поразява. Няма ги безкрайните сблъсъци на катани, от които хвърчат искри, а самураите да се въртят като дервиши или акробати. Всичко е много семпло – един-два замаха и някой крайник се отделя от тялото на жертвата. Възхитително е количетвото кръв във филма, в това отношение конкуренция е само Kill Bill vol.1, но тук всичко е доста по-реалистично, а и кръвта поне за мен не беше акцентирана, тя просто беше там, като част от смъртта. Лее се, но не предизвиква отвращение или усмивка.
Климаксът също е много спокоен, последната битка е по-скоро начало, отколкото край.
За мен това е филмът с най-красивия финал от много време насам (единственият друг филм, чийто финал е на такова ниво, за мен е Тигър и Дракон).
Но най-важното определено не са битките, както навярно вече сте разбрали. Напротив, те са като интерлюдии между различните сцени, в които научаваме повече за миналото на героите, какво ги е довело тук (в географския и философския смисъл на думата). За мен историята на гейшите е прекрасна.
Актьорите са изключително добри и убедителни. Образите са пълнокръвни и наистина оживяват във въображението зрителя, не остават само на екрана.
И най-изненадващи сякаш идват леките хумористични моменти, които разреждат за миг напрежението (но не напрежение като от някой психотрилър, а напрежение по-скоро емоционално), особено към края има някои кадри, свързани с това как да се гримираш красиво, подхожда ли ти и дали това е подходящият момент да се пробваш. Както и една прекрасна сцена във ваната...
Музиката е чудесна сама по себе си, а и е в невероятно съчетание със ставащото на екрана. Като се замисля, не е само музиката, а изобщо цялото звуково оформление на филма е на страхотно ниво.
В заключение мога само да кажа, че това е филм, който не просто си струва да се гледа, но и е задължителен за всеки, който обича красиво заснети и разказани филми. Докосва нещо в душата и оставя прекрасен спомен. Освен това може да се гледа няколко пъти и няма да омръзне.
Оценка: без каквито и да било съмнения 10/10