Демандред
Тъп, по-тъп, най-тъп, Електра. Това вече е личната ми градация за филми, които съм гледал. Електра дори не е от този тип слаби филми, кото са забавни в посредствеността си и където можеш да се смееш на неуместни според създателите им места. Той е просто убийствено скучен, грозен и правен без помен от вдъхновение. Липсва дори елементарна занаятчийска сръчност на замесените в проекта.
Първо да кажа, че хората (като мен), отишли непредпазливо на този филм, понеже им е харесал Daredevil и частта в него, свързана с Електра, ще се почувстват много странно, защото събитията от предишния филм въобще не се споменават и дори им се противоречи на няколко пъти. Идиотската причина е, че Daredevil нямал особен финансов успех (защо ли... – бел. на Рол) и затова не искали да напомнят за него на зрителите в трейлърите и в самия филм. Както и да е, това е бял кахър, ако останалото беше горе-долу наред. Но не, с невероятна лекота филмът постоянно успява да се промуши небрежно под все по-смъкващите се летви с очаквания и съпоставки, които му поставях.
Да започнем със сюжета. Ужасяващо малоумен. Да, знам, ще кажете
"ама е по комикс" и т.н. Е, и? Аз не очаквам шекспирова драма или шедьовър, аз очаквам да има поне малко реплики, които да не са като на деца от 2-ри клас или кръгли олигофрени, поне мъъъъничко подобие на оригиналност, смисленост и напрежение в сюжета, и най-вече да не се чудя през цялото време, как на сценариста му хрумват такива идиотщини, а да се увлека поне малко в действието. Тук няма и помен от това. Основната интрига е малоумна дори за клиширан фентъзи комикс, нелогична, необяснена (Spoiler alert! – примерно през цялото време двете страни се борят за едно дете, което се води “The treasure”, обаче какво значи това и за какво им е, защо едните искат ту да го убият, ту да го пленят, не става ясно – край на спойлъра) и убийствено скучна. Както и цялостното развитие на сюжета. Един от особено идейните моменти беше свързан с агент на наемни убийци, който в началото само натискаше Електра да взима повече поръчки и да трепе повече хора, а после изведнъж реши да се жертва, за да спаси двама души, като той самият беше уредил поръчката за главите им преди това Дори не беше смешно, а просто жалко. Не смятам да коментирам повече по сюжета, той е толкова забравим, безличен и направо несъществуващ, че не заслужава да си хабя повече клавиатурата за него.
Но все пак, както знаете, никой нормален човек не отива на този филм заради сюжета, нали? Има две логични причини: заради очаквания здрав екшън и ефекти или заради това, че се надявате да се наслаждавате на красотата на Дженифър Гарнър през голяма част от времето (или Горан Вишнич, зависи от предпочитанията ви :р). Но и по двете линии отново имаме тотално разочарование. Боевете са скучни, без капка адреналин за зрителя, камерата е безобразно хаотично движеща се, монтажът е слаб, всичко е тъмно поради неясна причина (никаква мрачна атмосфера не се постига, само се чудиш какво става) и подобни все "хубави" неща. Да не говорим, че боевете са скарани и с най-елементарния здрав разум, дори и по стандартите на комиксовите адаптации. Ефектите пък са си съвсем невпечатляващи и дори жалки на моменти.
По втората точка трябва да се похвалят гримьорите и оператора на
филма. Успяха да представят Дженифър Гарнър по такъв начин, че въобще да не си личи колко красива и сексапилна е всъщност (А Горан Вишнич? – бел. на радеещ равноправие между половете Рол). Само се чудя защо им е трябвало така да губят потенциално основното достойнство на филма. Имайки предвид чудовишната некадърност на замесените в тази продукция, вероятно целта им е била точно обратната. Е, има една лесбийска целувка във филма, но една птичка пролет не прави, а и тя не беше особено добре изпълнена и заснета (да разбирам, че Горан не намазва? Бедният. Макар че то баш с Джен... – бел. на отказал се от равноправието между половете Рол).
Всъщност има и трета на пръв поглед разумна причина да се гледа филма – ако Daredevil ти е допаднал (като моя случай). Обаче за съжаление, както споменах и в началото, няма никаква връзка, нито сюжетна, нито като екип (освен Дженифър Гарнър) между двата филма, режисьорът е друг и изглежда всички способни хора в Холивуд са избегнали умело проекта (за което трудно можем да ги виним).
Две думи за актьорите и представянето им – изключително слабо, вероятно поради "талантливия" режисьор Роб Боумън. Дженифър Гарнър не е кой знае каква актриса, това е ясно, но това представяне е много под средното й ниво. То бива вдървеност и липса на експресивност, но тя дори се доближи на моменти до еталони като Киану Рийвс и Орландо Дръвцето. Другите актьори са също толкова зле, някои още по-зле, колкото и да е трудно да се повярва. Откроява се.
Музика... нямам никакъв спомен за нея, явно е била толкова безлична, колкото всичко останало в този филм. Поне не дразнеше, което си е плюс на фона на всичко останало.
Мисля, че придобихте достатъчно ясна представа за филма. Скучен, тъп, грозен и най-вече безличен и правен като че ли насила от екипа си. Препоръчителен само за мазохисти :р
Оценка:1/10