На първо място ще обърна внимание на прехвалената красота на филма. Ами той, значи, боя се, просто не е красив. Изобщо. Да, много е шарен и е много филтриран, но красив, бога ми, не е. Докато в Герой, умишлено или не, всяка част от фоновете и декора носеше някаква своеобразна символика, особено цветовете на различните сцени, то тук такова нещо липсва. Има крещящи и кичнозни комбинации от шарения, които може и да минават за красиви, ако се радваш на шаренко, но за мен поне бяха далеч от всякакъв вкус и стил. И най-вече, не се подчиняваха на няква обща концепция, както при Герой, а изглеждаха случайно наблъскани, колкото "да има" и да е "по много". Например началната сцена в публичния дом, която всъщност не би направила лошо впечатление, ако беше изолирана, с яркото си синьо, но в контекста на целия филм се оказва едно много показателно начало, или сцената в гората, която е толкова злокобно и отровно зелена, че да ти се догади – от дърветата, през сградите, та до облеклата на хората. И разбира се финалната сцена, която необяснимо и поне за мен напълно безсмислено се покри за секунди със сняг. В смисъл, едно поле, покрито със суха трева, и изведнъж небето се изпълва с много символични облаци и след около тидесет секунди игрално време сцената е покрита с половин метър сняг. За какъв?
След крещящите и безсмислени визуални атаки идва ред на историята. А от нея не се иска много и със сигурност не се очаква да е изпълнена с дълбоки философски или психологически послания. Иска се просто да е епична, романтична, меланхолична или комбинация от трите, да е сравнително приказна като усещане и да не се забелязва малоумието й. Да носи типичната източна чувствителност и филигранност и да е един красив орнамент върху визуалната прелест. Ама след като нямаме визуална прелест, очакванията към историята изведнъж скачат, за да навакса. Пък тя дори на описаното по-горе не го докарва.
Имаме си един средновековен Китай, разкъсан от вътрешнополитически конфликти. Имаме си корумпирано правителство и мафията, пардон – Летящите кинжали. Те са толкова законспирирани, че никой дори не е виждал лицето на новия им лидер след убийството на стария. Само че в местния публичен дом се появява едно сляпо момиче, за което има подозрения, че е дъщерята на предишния водач на Кинжалите. Момичето е арестувано, но двамата стражи Джин и Лео измислят план, с който да я примамят да ги заведе до скривалището на престъпниците. Джин се преструва, че я спасява от затвора, и заедно избягват от града. Само че фалшивите чувства започват да стават истински, а когато по петите им са пуснати стражи, които изобщо не знаят, че Джин е под прикритие (като няма значка да им покаже...), играчката става плачка...
Да, естествено, че е тъпа. Но не е и наполовина толкова зле, колкото зле е реализирана. Нито една реалистична емоция, нито една поне прилично читава реплика. Всичко е някакво бездарно рецитиране на кухи фрази, някои от които звучат по-зле и от порно-версията на Тримата мускетари. И не, не съм гледал такова нещо, но сигурно има и сигурно е с много зле-звучащи диалози :p Това, обаче, което наистина ме подразни най-силно, беше дразнещият холивудизъм, който бликаше от някои сцени. Типично американски похвати, типично пуканкови ракурси, реплики или реакции на героите. Типично хамбургерни реакции. Нещо, което във всеки друг филм минава незабелязано, но в един източен продукт е немислимо, поне за мен. Страшно разочароващо ми подейства, особено във финалната битка на снега, където героите просто не се държаха като деца на китайската култура, а като стандартни американски екшън-герои с всичката им злоба, отмъстителност, жертвоготовност и ултразвукови пози... Изведнъж се почувствах предаден. Наистина, малко бастиони бяха останали незасегнати от пошлия холивудски комерсиализъм, а сега един толкова важен от тях да падне... Музиката? Ами тя си е типична за жанра и като такава, всъщност беше много приятна, макар и поне в моите уши напълно безлична и незапомняща се. На един наистина качествен филм щеше да предизвика поне интерес, но тук...
И така, стига съм ви губил времето (пък и своето). На мен този филм не ми хареса изобщо, беше ми много скучен и много ми развали мнението за Жан Имоу, когото иначе силно уважавах след Герой. За мен Летящите кинжали е филм, правен без мисъл, освен стандартната да изкара печалби от изтъркани похвати и малоумен сюжет, лежащ на славата на китайското кино като цяло и предишното произведение на режисьора. В него няма нито филигранността на изтока, нито естетика, нито дори обикновена красота. Той е един голям, ама много голям кич. И дори като такъв е твърде фалшив, за да трогне истински.
Оценка: 4.5/10