Нека започнем с историята. В древен Китай правителството се опитва да се справи с бунтовническа групировка, наричаща себе си "Летящите кинжали". Наскоро е убит старият водач и властите усилено се опитват да се доберат до новия. Така попадат на дирите на изключително красивата сляпа Мей, за която се предполага, че е изчезналата дъщеря на стария водач. Инсценират ареста й, както и освобождаването й от полицейския капитан Вятър (може и да имаше и друго име, но той предпочиташе да му казват така). Бягайки с нея, той се надява да успее да се внедри в Летящите кинжали и да залови новия им водач. Лошото е, че междувременно се влюбва в Мей. А още по-лошото е, че за да бъде прикритието му по-правдоподобно, след тях са изпратени войници, решени да ги убият. От тук нататък следват ужасно зрелищни битки и забранена любов на талази.Сценарият всъщност не е лош, имаше си и неочаквани обрати, и очаквани вълнения, но диалогът... Не знам дали преводът няма някаква заслуга за това, но на моменти диалогът почти достигаше Ю-Ги-О с клишираността и очевидността си. Може би затова и цялата любовна история изглеждаше много изкуствена. Има филми, които от край до край са едно ужасно неправдоподобно клише, но някак те карат да повярваш в тях. А в този просто не можах. Звучеше като приказка за възрастни. Прекрасна, но много измислена.
Визията на филма е много красива и има за всекиго по нещо. Като се започне от пищните костюми в началото, премине се през свръхчовешките битки и се свърши със съвършените пейзажи. И въпреки това... липсва онова единство на всеки детайл, което имаше в предишния филм на Джан Имоу Герой. Докато там красотата беше квинтесенцията на филма, тук като че ли просто са сложили разни красиви неща, за да радват окото, да има.
Актьорите в главните роли са Джан Дзий и Такеши Канеширо – бих казала, че и двамата бяха добри попадения. И двамата са с красива външност, прилягат на ролите си и се опитваха да си вярват, докато играеха.
Хореографията на битките е зашеметяваща. Тези хора не се бият, а изпълняват странни танци с летален край. И все пак, по някое време започваш да се чудиш как успяха и единадесетимата войници да кръстосат мечове толкова ужасно симетрично... едновременно... и седемте пъти... И нужно ли е нашите да избягват смъртта много красиво и два пъти по-неправдоподобно на всеки четири минути?
Като цяло Летящи кинжали е един много красив филм. Каквото и да съм казала, не може да му се отрече, че спира дъха. Обаче като че ли си остава само с красотата, която неистово се бори да замести всичко друго отсъстващо.
Oценка: 6/10